Февруари 2011-а попаднах на серия фотографии "Руините на Детройт" на французите Ив Марчанд и Ромен Мефр. По същото време, с разлика от няколко дни, видях снимка от вътрешния двор зад галерията за чуждестранно изкуство в София или така наречения, бъдещ БГ Лувър.
Имаше нещо общо, но не беше Детройт, нито Франция, нито изкуството. Общото беше цветът на изоставените места. Уредих се да вляза и да снимам в сградата. Беше ранен следобед, мръсно и мрачно. Искаше ми се повече светлина, някой и друг лъч слънце, но това беше денят.
Друга възможност можеше и да нямам. Оглеждах се - стени, дупки в стените, бетонен под и той с дупки към тъмното нищо. Ослушвах се, но чувах само далечен градски шум. Бях сама в големи и празни пространства с промъкваща се като котка светлина и проклетото: "На ти, това искаше, нали?" Страх ме беше, но продължавах да обикалям.
Внимавах къде стъпвам, а след мен ниско се дигаше сив прах. Сенките се удължаваха, светлината намаляваше. Аз снимах, подпряла камерата на монопод (това може да се превърне в оръжие, мислех си), навеждах се над забравена ръкавица, изгорели листа хартия, стълба, по която никога нямаше да сляза, а зад гърба ми се подхилкваше собствената ми сянка. Излязох навън в двора. Стоях и гледах празните прозорци. Тук няма нищо, казах си, само прах, боклук и скука. Тръгвам си! Голяма работа, било фотогенично. Разрухата е винаги фотогенична, лепкава и неизбежна.
Дни след това не смеех да разгледам снимките. Можеше да са твърде обикновени. Обвинявах се за страховете си и се навивах как ще отида още утре, не, може би напролет. Не отидох. Реших, че трябва да останат тези снимки, каквито са. Малодушието понякога взима категорични решения.
Август 2012-а. Моите мисли отпреди година започват да избледняват като недопроявена снимка. Ето, вече сме на път, ами, на магистрала, която след няколко показни пърформанса и десетки милиона пари ще ни издигне до върха на пирамидата в артистичния ландшафт.
Пирамида, която няма нищо общо с египетски оригинал, нито с входа от стъкло на американския архитект Йео Минг Пей пред френския Лувър. (Същият този архитект, защитил навремето проекта си с думите: "Лувърът се нуждае от нещо по-простичко!" Скромно!)
Въпреки всичко, аз искрено се надявам един ден да имаме нещо "простичко" и реално като музей. Надявам се един ден и да го разгледам, само да не е прекалено късно и във връзка с годишнината на нечие управление. Но дори и така да стане, скромно ми се иска тогава да съм последният оцелял лузър в българското изкуство.
ВМЕИ
Сградата, в която трябва да се осъществи проектът "БГ Лувър" е позната като бившето ВМЕИ. Сегашното название на института и с променен адрес е Технически университет. По-старото име пък е Политехниката, която влиза в историята със закон на 12 юни 1941 г.
През 1949 г. е преименувано на "Сталин", но трае до 1953 г. и след това се разклонява в няколко отделни института, като единия става Висш машинно-електротехнически институт "Ленин".
Точно на последния етаж в сградата на бул. „Левски", на 16 май 1953 г. е осъществено първото стабилно телевизионно предаване - по кабел от една стая до съседната е предадена снимката на проф. Ангел Балевски. Само година след това там е и първото телевизионно студио, което излъчва успешно и два пъти в седмицата предавания и български филми. Към момента националните ефирни телевизии в България са 7 и още стотици кабелни, сателитни, регионални и т.н.
Лувър
Лувърът е национално съкровище на Париж и Франция, което наред с Айфеловата кула, Френската революция, Наполеон, импресионистите и новата френска вълна в киното са емблеми за Европа и света.
Началото на Лувъра е през XII век като крепост, която два века по-късно е превърната в дворец от Шарл V. Разрушен и издигнат наново е при управлението на Франсоа I и Анри II през XVI век, а голямата галерия в двореца е построена от Анри IV, крал на Франция от 1589 г. до 1610 г.
Точно той установява традицията да се канят именити художници и занаятчии, които да работят по сградата. Като музей Лувърът отваря врати на 8 ноември 1793 г. Последната му реконструкция е във връзка с 200-та годишнина от Френската революция (1789г.) и най-забележителната промяна във външния му вид е проектът "Grand Louvre" на архитекта Йео Минг Пей, реализиран с подкрепата на тогавашния френски президент Франсоа Митеран. Цената на един билет в Лувъра е от 9 до 14 евро, а всяка първа неделя на месеца входът е безплатен.
БГ Лувър
По проект изграждането на Националния музеен комплекс, по-известен като БГ Лувър, ще струва около 27 милиона лева (беше по-ниска, но с всяко обявяване се качва нагоре - бел.р.). Колко и каква ще е цената на билета е все още неизвестно.
