Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Между терористи и толерантни граждани

Обяснението за обесването на Васил Левски в учебника "Човекът и обществото" на издателство "Просвета" е един от поводите за разразяването на скандала с националиста Костадин Костадинов
Обяснението за обесването на Васил Левски в учебника "Човекът и обществото" на издателство "Просвета" е един от поводите за разразяването на скандала с националиста Костадин Костадинов

От седмица в медиите се води остър дебат за духа и посланията на учебниците с историческо съдържание и конкретно за учебник по човекът и обществото за 3. клас, на който съм съавтор. Медийният скандал бе предизвикан от г-н Костадин Костадинов, директор на Регионалния исторически музей в Добрич (вижте неговата позиция в карето вдясно).

Като университетски преподавател и специалист по методика на преподаването на история в СУ „Св. Климент Охридски" повече от 40 години, като автор и съавтор в над 20 учебника за нуждите на училищното историческо образование, се чувствам длъжна да изразя разбиранията и принципите си, които аудиторията не можа да чуе в едно телевизионно студио поради нетолерантния тон на опонента - политически обвързана личност, която поставя професионализма си в услуга на политическата борба.

Като автор на учебници по родинознание и по история от 1985 г. насам, винаги съм се интересувала от мненията на учителите, които работят с нашите учебници. Важни са всички техни мнения за начина, по който децата на 9-10 години разбират учебното съдържание, и най-важното - достигат ли посланията на учебника до тях. Повече от 10 години учителите дават своите критични бележки върху съдържанието, върху педагогическата и методическата страна на учебника.

В учебниците от периода на комунистическото управление с методична последователност са формирани стереотипи, които са живи в масовото съзнание. Недопустимо е днес да използваме историческите и фолклорни митове, за да градим чувство на принадлежност към България.

Ние мислим за читателите на учебника (виж карето вдясно).

Трябва ли десетгодишните деца да бъдат закърмени с омраза към определени общности - етнически и религиозни. Историците отдавна показаха, че историята е едно дълго ежедневие, което от време на време е прекъсвано от политически събития. Откъде да започнем да разказваме историята - от културата на обществото, от живота на „обикновените" хора или от въстанията и войните? За да бъдат те разбрани, са нужни много знания, например за цялата османска политическа система. Какви биха били последиците от това да се започне с кланетата?

Какви хора искаме да възпитаме - толерантни личности, готови да приемат „другите" до себе си, или фанатици и терористи, борци за напълно остарялата и невъзможна концепция за „чистата нация"? Отговорът е в българската конституция, в хартата на ООН за човешките права, във всички документи на Европейския съюз, свързани с хуманитарното, т.е. с гражданското образование. Това е акцентът в учебните програми конкретно за 3. клас.

Този учебник отправя послания за възпитаване на толерантни хора, а не на фанатици с омраза към българските малцинства. Затова за периода на османското владичество започваме с мирното съжителство. С това, че десетки поколения са съумели да живеят заедно. Българските ученици ще учат многократно българска история заедно с общата история на Европа и света от 5. до 12. клас. Ще минат на нови познавателни равнища - от социалното към политическото, ще стигнат до военнополитическото, ще дискутират и геополитически проблеми.

Най-важното за децата е да разберат, да осмислят и да възприемат ценностите, да научат за правата на човека. Те са главната социалнополитическа философия на нашето време. Те са в основата на гражданското образование. Ние дори мечтаем: децата трябва да превъзпитат и родителите си. Да си спомним за една майка от интервю за сирийските бежанци - тя се възмущаваше от това, че нейната дъщеря ѝ опонирала, защото в училище им казали, че бежанците също са хора. Поздравления за българските учители!

А нашите малцинства? Индоктринирането, залагането на страх, подозрителност и омраза към другия - това не е стратегията на българската държава, на всички правителства след 1989 г. Още по-малко на авторите на учебници. Нашият учебник чете миналото през призмата на човешките права. Разказът за миналото включва малцинствата. Те участват в общото минало на българската нация. Нашият учебник залага основи за развитие на гражданските компетентности, на умения за съжителстване, а не за разделение. Акцентира върху социалната история толкова, колкото определя учебната програма.

Относно патриотизма - ето ги основните цели на програмата на МОН: „Да започне изграждането на систематични знания за културното и националното наследство на нашия народ и на тази основа да се развива патриотично чувство. Да се формира чувство за национална принадлежност в социалния контекст на етническото разнообразие и да се изгражда толерантно отношение между всички български граждани".

Учебникът отговаря на буквата и на духа на тази държавна политика. Той не разделя, а сближава. Учебникът изключва стереотипите, защото съседът, т.е. различната общност, не ни е враг. Това е рационална стратегия, основана на прагматизъм в един глобален свят с огромно културно разнообразие. Тези послания са в основата на държавната политика, те са мое и на издателството убеждения. Това искаме да излъчва учебникът.

При изучаването на миналите общества демократичният свят днес не търси състезания по величие, нито иска да лекува националистически комплекси чрез посочване на съседа враг. Обучението не бива да обслужва митове и негативни образи, а да показва възможности за съвместно живеене днес и в утрешния ден.

Учебникът носи дух на толерантност, защото целият е обърнат към разбирането на отминалото време. Той опредметява посланията на българската конституция и декларираните в нея „общочовешки ценности: свобода, мир, равенство, справедливост, търпимост". Учебната програма е в съответствие с тези ценности.

Ние, авторите, искрено вярваме в тях и не можем да си позволим да ги подменим с агресия. Ние създаваме нагласи за приемане на различността, а не за нейното отхвърляне. И тогава всеки учител разбира, че когато в една държава има привилегировани и маргинализирани общности, тази държава и нейната политическа система са извор на неравноправие, на унижение, на дискриминация. Ние не залагаме бомби пред съжителството на бъдещите граждани, не използваме прикрити форми на езика на омразата. Ние искаме да бъдем хуманисти не по задължение. Същото очакваме от учителите, които работят с нашия учебник.

Национализмът днес не се равнява на патриотизма. Споделям най-краткото определение за патриотизма, изречено от Хелмут Кол в аулата на Софийския университет през 1993 г.: „Един просветен патриотизъм днес включва не само любов към отечеството, но и уважение към отечеството на съседа." Това определение съвпадна с казаното от проф. Иван Шишманов много отдавна, още през 1893 г.: „Национализмът на българската младеж трябва да бъде „напит с всички хуманни идеи на човечеството", далеч от всички „блянове"." Бляновете се срутиха отдавна. Днес на нас не ни е нужно "силно да мразим" когото и да било. Още по-малко свои сънародници. Никоя общност не може да бъде обиждана.

Пътят от етническа към гражданска нация е труден. Това е моделът на Европейския съюз. Ние сме част от тази голяма общност. Националната идентичност се гради не с „борба", а с общи усилия и позитивни послания. Другото е дискриминация и сегрегация, а те се наказват от закона.

Патриотизмът не е политическо знаме днес. Патриотизмът не е брошка за украса. Патриотизмът не крещи и не напада. Не унижава другите. Вместо да се борим с вятърни мелници, нека мобилизираме разума си. На първо място трябва да стои рационализмът. А най-страшен е фундаментализмът. Във всичките му форми. И аз се страхувам. А вие?

**Позицията на проф. Мария Радева до медиите е публикувана със съкращения.

   

Най-четените