Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Връзките са по-важни от амбицията

В живота има по-важни неща от това да напуснеш родния дом
Снимка: Getty Images
В живота има по-важни неща от това да напуснеш родния дом

Конфликтът между кариерните амбиции и връзките стои в същината на много съвременни културни дебати, в това число и този, провокиран от жени на високи властови позиции като Шерил Сандбърг. Амбицията движи хората напред, а връзките и общността, налагайки граници, пречат на хората да се развиват. Кое е по-важно?

Амбицията е дълбоко внедрена в западната философия, но каква цена плащаме заради нея?

В психологията съществуват изненадващо малко изследвания за амбицията и ефектите, които оказва тя върху щастието на хората. Ново изследване обаче, което предстои да бъде публикувано в изданието Journal of Applied Psychology, разяснява някои от аспектите на връзката между амбиция и добър живот.

Използвайки данни от продължителното 90-годишно изследване на Терман на цикъла на живота, което проследява живота и кариерното развитие на група надарени деца от 1922 г. насам, изследователите Тимъти Джъдж от университета "Нотр Дам" и Джон Камейе-Мюлер от университета във Флорида анализират характеристиките на най-амбициозните участници в дългосрочния проект. Какво се случва с живота им?

Причините за амбицията са очевидни, както и последствията от амбициозното поведение върху кариерата. Учените откриват, че най-добросъвестните деца (организирани, дисциплинирани и ориентирани към постигането на цели), които междувременно са екстроверти и имат стабилен социоикономически произход, са и най-амбициозните.

Амбициозните членове на извадката пък стават по-образовани и завършват по-престижни учебни заведения от по-малко амбициозните. Освен това, в дългосрочен план те печелят повече пари на длъжности с по-висок статус.

Но когато става въпрос за цялостното благополучие, откритията не са така еднозначни

Джъдж и Камейе-Мюлер установяват, че амбицията е много слабо свързана с благополучието, а освен това има обратнопропорционална връзка с продължителността на живота.

"Амбицията не оказва голямо влияние върху цялостното удовлетворение от живота на хората," разкрива Камейе-Мюлер. Междувременно, амбициозните хора не са и по-нещастни. "Амбициозните личности са доволни, че са постигнали повече в живота си," коментира той.

На въпроса за връзката между амбицията и личните връзки, Камейе-Мюлер отговаря, че въпреки, че по-амбициозните хора изглеждат по-щастливи, тяхното щастие често може да бъде за сметка на взаимоотношенията им с хората.

"Имат ли амбициозните хора по-лоши връзки? Дали са етични и добри спрямо хората около тях? Докъде биха стигнали, за да постигнат своето? За отговорите на тези въпроси имаме нужда от допълнителни изследвания".

Съществуващите проучвания от психолога Тим Касер биха могли да помогнат при разглеждането на този въпрос.

Касер, автор на "Високата цена на материализма", е доказал, че преследването на материалистични ценности като пари, вещи и социален статус - плодовете на кариерния успех - водят до по-ниско ниво на благосъстоянието и по-силна степен на безпокойство при индивидите.

Освен това, подобно поведение е неблагоприятно и за социалните връзки: "Аз и колегите ми сме установили," пише Касер, "че когато хората вярват, че материалните ценности са важни, техните междуличностни отношения са по-слаби и те допринасят по-малко за общността." Освен това, при тези хора има по-висока вероятност да обективизират останалите, използвайки ги като средство за постигане на личните им цели.

Следователно, ако преследването на кариерен успех се случва за сметка на социалните взаимоотнопения, благосъстоянието на индивидите би могло да пострада. Това се обяснява със силната връзка между усещането за принадлежност и благосъстоянието.

В проучване от 2004 г., социолозите Джон Халиуел и Робърт Пътнам - автор на "Да играеш боулинг сам", изследват благосъстоянието на голяма извадка от хора в Канада, САЩ и 49 други нации от целия свят. Те откриват, че социалните връзки под формата на брак, семейство, отношения с приятели и съседи, гражданска ангажираност, връзки с колегите и социално доверие - "изглеждат независимо и силно свързани с щастието и удовлетворението от живота, както директно, така и чрез влиянието им върху здравословното състояние".

Редовният контакт със съседите се свързва с по-високи нива на благосъстоянието, както и с усещането за принадлежност към дадена група

"Ако всички в една общност станат по-свързани помежду си, средното ниво на субективното им благосъстояние се повишава," заключават авторите. Това може би обяснява защо латиноамериканците, които живеят в регион, изпълнен с политически и икономически проблеми, ала силно зависещ от социалните връзки, са едни от най-щастливите хора в света по данни на Gallup.

Освен това, тези данни може би са обяснение и за това защо Луизиана е най-щастливият щат в САЩ по данни от голямо изследване, проведено сред 1.3 милиона американци през 2009 г. Това изненада много хора навремето, ала изглежда логично предвид силните социални връзки в малките общности.

Междувременно богатите щати като Ню Йорк, Ню Джърси, Кънектикът и Калифорния са сред най-нещастните, въпреки че в тях живеят едни от най-амбициозните хора. Година след година, тези щати продължават да изпращат най-голям брой студенти в университетите от Бръшляновата лига.

В друго изследване, Пътнам и негов колега откриват, че хората, които редовно посещават религиозни служби, благодарение на общностния елемент в тях, са по-удовлетворени от живота си в сравнение с хората, които не го правят толкова често.

Тяхното благосъстояние не е свързано с религиозните им вярвания или обичаи, а с броя на приятелите, които имат в църквата. Хората с 10 или повече приятели на религиозните служби са два пъти по-доволни от живота си в сравнение с хората, които нямат приятели на тези мероприятия.

Тези резултати са интересни предвид факта, че връзките и общността поставят някои предизвикателства по отношение на разбирането за добрия живот

В крайна сметка, връзките и общността налагат ограничение върху индивидуалната свобода, обвързвайки хората в нещо по-голямо и значимо от самите тях. Предположението в нашата култура е, че ограничаването на свободата е неблагоприятно за благосъстоянието ни.

Това е вярно до известна степен. Бари Шварц, психолог в колежа Swarthmore е автор на редица изследвания, които доказват, че прекалената свобода или липса на ограничения също води до негативни последици за  човешкото щастие.

"Смисълът на връзките е да ограничават," коментира Шварц. "Но ако винаги се оглеждате за нещо по-добро, подобни ограничения биха могли да бъдат приети с горчивина и неприязън".

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените