"България - земя като една човешка длан". И се сетих за мотото, с което моята родина се рекламираше по цял свят като атрактивна дестинация "България - Магията живее тук".
Доскоро медии ни призоваваха "Потърси България", разбирам, че тя все още не е открита и заради това Родината вече има ново туристическо лого и бранд, чиято цел е да привлекат повече туристи - "България - потърси и сподели".
Но как ще убедим чужденците да посетят това райско кътче, в година, в която с неточно формулиран въпрос се случи първият референдум в новата история - за това дали искаме ядрената централа "Белене", вместо дали искаме изобщо ядрена енергетика и дали едно красиво дунавско градче да се превърне в АЕЦ "Чернобил" (на фона на случилото се във "Фукушима").
Раздвоени в търсене на истината и мотив, с който да отидем до урните на 27 януари, сме се вторачили в тв екраните - в търсене на подкрепящи желанията ни оправдания за "да" или "не" с надежда за евтин ток и по-поносимо бъдеще.
А ядреният дебат беше прекъснат за малко с новината как проект на една компания, която продуцира най-слушаната музика от българите и прави от певците идоли, е одобрен за финансиране с европейски пари с цел подобряване на конкурентоспособността.
"О, времена, о нрави". В един почивен ден аз, който рядко гледам телевизия, провокиран от моя позната, реших да проследя Националната конференция на третата и най-оспорвана партия на прехода, за да чуя така очакваната реч на лидера й.
И докато слушах внимателно за явлението "постмодернизъм" и "как би изглеждало въпросното изместване на векторите на Властовата система на идеализираната национална държава, от гледна точка на необходимото доминиране на властовите вектори на ЕС..." станах свидетел на нещо, което в първия момент не можах да осъзная заради шока, който преживях.
И, странно, в главата ми изплува новото лого, което някой оприличи на изкусно приготвено и гарнирано с детелина и рукола пържено яйце - илиомлет.
В европейска България, на най-важния форум на една българска партия, пред всичките й делегати и гости от страната и чужбина, и представители на медиите бе извършено покушение над лидер, когото в 23-годишния ни преход разпъваха от "проклятие за България" до "най-скъпо платения хидроинженер".
Не знам каква е причината за нападението, знам само, че не се почуствах добре заради крехката ни демокрация и всички нас - гражданите на България, изпълнени с надежда че "Утре" ще бъде по-добро от "Днес", защото въпреки трудностите и разединенията, ние искаме България да пребъде и децата ни да живеят спокойни, със съзнанието, че са имали отговорни родители.
В този момент милионите, платени за бранда "България" и новото лого ми се сториха дадени нахалост, защото това, което се случи, разнесе страната ни по всички точки на земното кълбо безплатно и сякаш приканваше: "България - потърси и сподели".
Социолози, политици, политолози, журналисти: "Речта на Доган беше важната; атентатът я измести" през "Акцентите й са свързани с тезата за неоосманизма, а това е, което се случва в Сирия" и "опит за политическо убийство", "Нейно Величество Демокрацията е застрашена" до "никой не го обича" и "България вече не е същата".
В социалните мрежи: "Съд за делегатите, пребили Октай Енимехмедов" и от "БЕЛЯНЕ" до "Да подкрепим с ДА". Накрая - репортаж в родна телевизия, пряко от Белене. Градчето в мъгла, забулено така, както и съдбата на бъдещата атомната централа.
А в съобщенията ми във Фейсбук;
"zdravey Tatko! Кakvo se sluchva v Bulgaria? Kolegite me razpitvat... neznam zashto no taka ot vatre mi doyde da pi6a. lipsvate mi mnogo. Мnogo...
Много разфърляно бе бачко...Има чувство иначе ма не мое се разбере за кво се бориш и кво точно целиш да кажеш. Ако е да си излееш кво ти е бива ма иначе не вида за кво друго мое да мине това писание. И яз некой път мислим на глас ма ча да почнем да са записвам не съм стигАл.