На нашата улица живеят 13 вдовици.
Тази цифра отнесена към разнородните членове на останалите двайсетина семейства (поне двучленни), 2-ма вдовци, 3 стари моми, шепа тийнейджъри и 8 (осем) деца е достатъчно внушителна, за да състави истинско мнозинство. Бройката е достатъчна и за да промени иначе хайдушкото име на улицата, ако не с "8-ми март", то поне с "Веселата вдовица".
Едва ли Лехар е живял на такава улица, но изглежда точно жените с тъмни дрехи определят звученето на това място. Не им остава друго. Сами чистят снега пред портите си, после - колите си и бързат за работа, пазаруват, а вечер сами палят печките на глухите си къщи.
Симпатични младолики възрастни момичета, които пълнят кварталния клуб на всеки празник, за да си подаряват цветя една на друга или да се черпят с онова, което са готвили в продължение на 40 години на вече покойните си съпрузи.
Сред тях има детска лекарка, специалист по фина механика, две чистачки, доцент по старобългарска литература и няколко мистични личности, които не помня някога да са били млади или професионално определени.
Тези жени движат живота в квартала ни.
А той наистина е обикновен квартал, от тези, в които живеят 2/3 от населението на България извън сгъстените централни градски зони или опустелите селца. Дали не е огнище на някаква чума-мъжемразка или Бермудски триъгълник с възрастни сирени и фатално корабокруширали моряци, се питах, преди да сравня озадачаващата махленска статистика с подобно преброяване в друга добре позната ми зона на града. Там се очерта почти същият демографски профил с преобладаваща маса от възрастни самотни жени.
Емиграцията в последните 15 години засмуква всяка възрастова фракция, след ранните 20 в геометрична прогресия и изхвърля млади, по-млади и още по-млади извън границите на страната или в центровете на градските агломерати. След тези нестихващи вълни средното поколение в едно средностатистическо малко кварталче вече е сериозно оредяло, а шансът пред неговото потомство да остане близо до корена си е почти нулев.
Разбираемо е защо всеки, който отглежда децата си днес, дава мило и драго отрочето му да говори поне два езика и да завърши в чужбина, за да намери един ден своето място в космополитния свят на бъдещето.
Така перспективата пред обиталища като нашето е след 30-40 години да остане почти безлюдно, ако изключим рехавата популация от вдовици, населяващи огромните празни къщи наоколо. Официалната статистика подкрепя това предположение.
Според НСИ за период от петдесет години продължителността на живота се е увеличила за жените с 10 години, а за мъжете с 5. Освен, че като цяло нацията застарява и само Италия ни води по този показател в Европа, то нараства и разликата между продължителността на живот на двата пола в полза на дамите.
В допълнение числеността на слабия пол в страната превишава силния с близо четвърт милион (в Европа жените са повече от мъжете с близо 40%). След 40 години, а може би и доста по-рано, това ще даде категоричен превес на самотните дами на преклонна възраст.
Тогава жените вероятно ще живеем близо 80 години спрямо десетина години по-малко за мъжете, което означава, че края на дългия си живот ще прекараме в самота, освен без децата си и без мъжете си.
Други твърде вероятни щрихи от бъдещето са микроскопичните пенсии и един твърде продължителен професионален живот. Вероятността да практикуваме тогава своята професия до дълбока старост е значителна, като много възможно е да упражняваме непознато с днешна дата занимание и това да става от дома ни.
Все пак ни предстоят още средно 40 години "учене през целия живот", достатъчно дълъг период, за да сменим поне две професии. Въпреки това едва ли ще сте скътали някой лев за екскурзия или глезотии из европейските курорти, особено, ако сте залагали на двете си здрави ръце цял живот.
Тогава - освен че пенсията ви ще бъде с невидими размери, спестяванията - с минусов знак, то и безплатното здравеопазване също ще бъде свито до смехотворни размери, а 80 годишни здрави старци дори след 40 години ще бъдат все още мит.
Ясно е, че пред перспективата за дълга и самотна старост ще е добре да се научим да правим всичко сами с или без патерици, протези и други модни възрастови аксесоари, защото социалния патронаж на бъдещето вероятно ще бъде с мургави оттенъци на кожата.
Тълпите по улиците - също, предвид бурната плодовитост на този телесен цвят. Без да цитирам данни от статистиката за престъпността, разбирате, че големи, празни къщи или панелни апартаментчета с по една старица вътре чудесно предразполагат към дребно или едро хулиганство във всички версии на този занаят.
Затова, ето част от мерките, които набелязвам лично за себе си: 1. Смяна на професията - изборът сред модерните, обслужващи възрастното население занимания, които ще се радват на добра популярност тогава, е широк, но май най-много ми допада "Сватбена агенция „70++" или спретнато магазинче с хитроумни уреди за самоотбрана, пригодени към възможностите на възрастните хора.
2.Смятам още за напълно безсмислено да плащам социалните си осигуровки с днешна дата. По-добре да вложа парите в зазиждане на вратите и прозорците на къщата си с изключение на няколко кръгли амбразури на покрива, подземен тунел с цифрово заключване и видеонаблюдение на улицата към циганския квартал наблизо.
И още нещо, с което се залавям веднага:
Бягайте за здраве, момичета! Освен че поддържа добра форма и чудесно настроение, удължава живота по чисто състезателен метод. Докато шетаме тук и там, докато тичаме след 100-те ангажимента за деня, децата, внуците и Бог знае какво още, онази с косата изглежда все не успява да ни настигне. Спрем ли обаче - тежко ни.
А с тези темпове след има-няма 40 години ще успеем да превърнем китната ни родина в една истинска Републиката на Веселите Вдовици.
