За първи път в съществуването си парагвайското племе айорео е изправено пред опасността от бял "геноцид". До момента изолираните от света племена не са влизали в контакт с другия свят - и "болестите на белите хора".
В живота на племето ще навлезе скоро експедиция от британския Национален музей по естествена история. И точно в това е ябълката на раздора...
Във взаимносвързания свят на глобалните пътувания, търговия и комуникации изглежда почти невъзможно, че някъде на Планетата все още да има затънтени места, където хората нямат абсолютно никакъв контакт с външния свят.
Невъзможно, но все пак...
И все пак изригна скандалът между британския Национален музей по естествена история, който планира да изпрати експедицията от над 60 души в Парагвай, и местните вождове, които твърдят, че контактът с изолираните племена в региона ще доведе до "геноцид".
Смята се, че има около 150 индианци айорео в Парагвай - единственото място в Южна Америка извън Амазония, населявано от "неконтактували със света" индианци - живеещи в шест или седем изолирани групи в гъстата гора Гран Чако. Те живеят като номади, ловуват, събират плодове и мед и ловят риба през влажния сезон. Въпреки че никой не е имал директен контакт с тях, те редовно са били наблюдавани от разстояние. Следите им също са били забелязвани в гората, като издълбани дървета се приемат за доказателство, че е събиран мед от тях.
Индианците айорео, които са се интегрирали като цяло в живота на Парагвай - до 1950 г. е имало около 5000 членове на племето, живеещи в гората Чако, преди да бъдат изтласкани оттам от ранчеротата и американските мисионери - предупреждават за тежките последствия от случайния контакт между учените и племената.
"Защо предпочитате да се жертват човешки животи само защота английските учени искат да изследват растения и животни," гласи изявление от Iniciativa Amotocodie, група в защита на местното население. "Хората често умират в гората, заразявайки се от болестите на белите хора. Това е много сериозно. Това прилича на геноцид."
Намек за викториански филантропизъм
"Болестите на белите хора" включват прости настинки и грипове, към които изолираните племена нямат имунитет, както и дребна шарка, едра шарка, жълта треска, коклюш и малария. Между 50 и 90 процента от членовете на изолираните племена често умират след първия си контакт с външни хора - дори когато е налице медицинска помощ.
Антрополозите също се произнесоха по този странен неоколониален дебат - с намек за викториански филантропизъм, сблъскващ се с местната чувствителност - като заявиха, че британските и парагвайските учени ще бъдат изложени на сериозен риск, ако експедицията продължи. "Контактът с изолирани групи винаги е свързан с насилие," коментира Джонатан Мазоуър, директор по защитата на племенни права в Survivor International, неправителствена организация, която се бори за правата на изолирани племена. Членовете на племената често нападат с копия и стрели групите, за които смятат, че са дошли да им причинят зло.
"Другите племена много се боят от айорео," твърди Джон Гимлет, адвокат и автор на книги на туристическа тематика, прекарал известно време в региона и в книгата "На роба на надуваемото прасе" разказва за пътешествията си в Парагвай. "Спомням си как фермер ми е разказвал, че те са много войнствени, много емоционални и първата им реакция винаги е да убиват."
Гората Чако е два пъти по-голяма от Великобритания
Ако това не е достатъчно, за да отблъсне най-решимите изследователи, гората Чако, която е два пъти по-голяма по размери от Великобритания, е известна като "зеленият ад". Екзотичните диви животни в нея включват ягуари, пуми, гигантски мравояди и видри, праисторически риби-саламандри и огромни агресивни речни риби.
През лятото тя е пустинна и прашна; през зимата идват дъждовете и я превръщат в лепкава. Макар че гората обхваща почти 2/3 от Парагвай, само 4% от населението живее там. "Фантазьорщина е да се говори, че племената, които са оцелели там, са успели заради копията си," заявява Гимлет. "Те са оцелели, защото никой друг не желае да живее там."
Последното проучване - преди век
Естествено, именно това съблазнително разнообразие прави гората така привлекателна за Национален музей по естествена история. Последното сериозно проучване на Чако е било извършено преди 100 години от швейцарски учени. Четиридесет парагвайски учени, към които ще се присъединят и 20 учени от Лондон, ще прекарат един месец там, документирайки флората, фауната, насекомите, птиците, земноводните и бозайниците.
Те се надяват да поставят граница, на база която да отчитат бъдещи промени - без значение дали се дължат на намесата на човека или климатичните промени. Планирана в продължение на 18 месеца, това е една от най-големите експедиции, организирани от музея за последните над 50 години. Очаква се да струва над 300 000 британски лири.
"Възприемаме отговорностите си много сериозно," казва Ричард Лейн, директор по научните въпроси в музея по естествена история, който е разочарован, че няма да бъде част от "въодушевяващата" експедиция. "И абсолютно зачитаме желанието на племената да избегнат контакти."
Експедицията е наела като водач местен шаман, или племенен вожд, който ще върви пред тях в гората и ще има за задача да гарантира, че няма да има контакт между тях и индианците. Всички отпадъци от експедицията ще бъдат изгаряни или опаковани и отнасяни от учените.
"Iniciativa Amotocodie имат резонни опасения," коментира Лейн. "Но понякога, ако бъдат изразени с подобен гръмогласен, емоционален език, те се загубват сред крясъците."
Злочесто ехо
Освен че атакуват "болестите на белите хора" и определят учените като "английски" (дори не всичките 20 чужденци в 60-членната експедиция са британци), групата твърди, че айорео нямат желание "да се присъединяват към бялата цивилизация". От групата призовават идеята за експедицията да бъде изоставена.
"Езикът им има злочестото ехо на колониалната ера," съгласен е Бенедикт Алън, пионер на съвременните телевизионни научнопопулярни експедиции и автор на книги като "Лудият бял гигант", която описва пътешествието му през Амазония. Тогава му се наложило да изяде кучето си, за да оцелее. "Но причината, че нещата се раздухват, е, че много от местните групи се чувстват използвани. Има масово усещане за експлоатация."
Според Джонатан Мазоуър от Survival International, те знаят за повече "неконтактували със света" племена сега, отколкото преди 20 години. Това се дължи и на разрасналата се дейност на петролни фирми, дървари и фермери. По света има около 100 останали изолирани групи: до 67 в Бразилия, 30 в Папуа Нова Гвинея, 15 до 18 в Перу, а останалите са в Парагвай, Боливия, Еквадор, Колумбия и Андаманските острови край Индия.
Едно от най-изолираните племена в света са сентинелците, които упорито бранят собствения си малък остров. През 2004 г. в навечерието на цунамито, член на племето е заснет да изстрелва стрели с лък по хеликоптер. Индийското правителство се е отказало от всякакви опити за контакти с тях.
Ауа в Бразилия са едно от само двете останали в страната номадски племена, ловуващи и събиращи плодове. Само 60 от 300-те му членове се смята, че никога не са контактували с цивилизацията. Но пък земите им представляват интерес за дървари, които прокарват пътища през горите им, и от заселници, които ловуват дивеча, на който те разчитат. Дърварите редовно блокират пътищата, за да попречат на властите да навлизат в района и да разследват случващото се там.
Междувременно в Колумбия племето нукак избягва почти всякакви контакти с хора от външния свят до 1988 г., когато група от 40 души неочаквано се появява в град на нови колонизатори, твърдейки, че това е тяхна наследствена територия. През следващите няколко години повече от 50% от населението умират от болести, донякъде в резултат на редовните им контакти с отглеждащите кока жители. В момента те са изложени на "предстоящ риск от изчезване".
Изсичай - и стеснявай
Отново в Парагвай, около 90 процента от територията, заемана от Айорео, е собственост на частни притежатели на ранчо и инвеститори, привлечени от обещанията за злато, петрол и свръхтвърдо дърво "кебрахо". "Гората се изсича много бързо, често незаконно," твърди Мазоуър. "Бъдещето на района изглежда доста безперспективно." Айорео наскоро са започнали да атакуват ранчота и булдозери - но още не са убивали учени-ботаници.
"Контактът с външния свят може да бъде изключително разрушителен," допълва Гимлет. "И би трябвало да се подхожда към него изключително внимателно. Но мисля, че е неизбежен. Не можем да върнем времето назад и да превърнем района в зелен музей. Това би било подобно на превръщане на хамбургерите обратно в свине. Като се има предвид това, ако първият контакт на айорео в крайна сметка бъде с учените, а не с ранчерота, това може и да не бъде толкова лошо."
Както обобщава Алън: "По мое впечатление е почти невъзможно за едно племе да остане извън света наоколо, без значение колко изолирано е. Може и да живееш в тропическа гора, но все така можеш да виждаш самолетите да прелитат отгоре."
