Хърватия, за разлика от България и Румъния, влезе в ЕС без механизъм за наблюдение , но е на път да се сдобие с такъв за по-малко от три месеца членство.
Европейската комисия обяви днес, че е задействала т.нар. предпазна клауза в присъединителния договор на Хърватия, защото тя едностранно е ограничила приложението на т.нар. европейската заповед за арест. Тази заповед задължава държавите-членки да екстрадират своите граждани в други държави от съюза, които ги търсят по криминални обвинения.
Предпазни клаузи, които действат три години, съществуват в договорите на всички новоприети държави и предвиждат санкции в случай, че властите им сериозно се отклоняват от поетите с тях задължения.
Комисията обяви, че днес е започнала десетдневни консултации с държавите-членки, след което може да отнеме или замрази еврофондове за Хърватия и да я постави под наблюдение за начина, по който прилага законодателството си.
Хърватите, които са католици и пишат на латиница, не искат да ги смятат за балканци. За разлика от сърбите, бошняците и македонците, те се родеят с централна Европа.
Това, което може да им навлече финансовите наказания и унизителната опека от Брюксел обаче е една много балканска в лошия смисъл на думата постъпка - приемане на закон за човек.
Три дни преди страната им да се присъедини къв ЕС, тайно и полека те одобриха акт, с който ограничават действието на европейската заповед за арест до престъпленията извършени след 7 август 2002 г.
В Загреб наричат поправката "закона Перкович", защото предпазва от екстрадиция 68-годишния Йосип Перкович, за когото Германия е издала европейска заповед за арест през 2005 г. Тя иска да го съди за убийството на хърватски имигрант и дисидент Стиепан Джурекович, през 1983 г. - според немското обвинение по поръчка на тайните служби на бивша Югославия.
Европейската комисия нарече злополучния закон "злоупотреба с доверие". Хърватският парламент го одобри без консултация с европейските партньори и след като държавите-членки бяха ратифицирали присъединителния договор на страната.
В началото на септември Загреб се опита да спори, че други държави, прилагащи европейската заповед за арест, имали изключения от нея. Брюскел отговори, че те са договорени още при учредяването на тази заповед през 2002 г. с рамково решение на ЕС, а за присъединилите се впоследствие изключения няма.
После хърватските власти обещаха да отменят закона "Перкович", но при условие, че промяната влезе в сила не по-рано от юли догодина. Отговориха им, че както бързо и тайно са го приели, така бързо и явно могат да го отменят. Те обаче продължиха да се ослушват.
Комисията, освен че е права, получава на тепсия златна възможност да се покаже като непоколебим пазител на европейските принципи и ценности седем месеца преди изборите за Европейски парламент и съставянето на нова Комисия.
Особено добра е тази възможност за заместник-председателката ѝ Вивиан Рединг (Люксембург, Европейска народна партия), която отговаря за правосъдието и която мнозина спрягат като претендентка за поста на председателя Жозе Барозу.
Рискът да нариташ малка и новоприета държава е минимален. Не е като да разяриш френския президент например, в което Рединг също има опит от времето, когато защитаваше гастролиращите български и румънски цигани от мерките на Никола Саркози.
Защо ви занимавам с всичко това? Какво засяга то България?
Засяга ни и още как.
Първо - ясно показва последиците от балканското хитруване в ЕС. Договорите трябва не само да се подписват, но и да се изпълняват.
Второ - демонстрира колко е важно гражданите да държат изкъсо управляващите. За закона "Перкович" в Загреб са отговорни те, но ще плащат всички хървати. Колко и докога - ще преценяват другите - държавите-членки и Комисията.
Трето - и ние си имаме закон "Перкович". Само че у нас той е закон "Пеевски". Как ще се отрази на по-нататъшното евронаблюдение над страната ни ще разберем в края на годината, когато Комсията трябва да публикува поредния доклад по него.
