„По дрехите ще ме познаете!" Това трябва да си е казал новият финансов министър на Гърция Янис Варуфакис, преди да отлети за Лондон за среща с колегата си Джордж Озбърн. След това е скочил в тесните черни панталони, метнал е синята риза без да я загащва, нахлузил е графитеното сако, опаковал е всичко това в кожена дълга куртка тип „канадка" и е опрашил за Даунинг стрийт.
Делови до небрежност към такива дребнобуржоазни претенции като стил и дрес код, той е политик, зает да спасява затъналата си в безпаричие страна, да връща националното достойнство на обеднелите гърци и да демонстрира на световния политически и финансов свят, че... му дреме на кожените боти за техните рестрикции и условия! Е да, ама не съвсем.
Дрес кодът на един разгащен финансов министър
Ако някой все още си мисли, че цялостното стилово присъствие на новите гръцки политици и демонстративното им противопоставяне на общоустановения политически дрес код е просто проява на небрежност, трябва да е изключително наивен. Защото в политиката, била тя и тази на леко гаменската по поведение социалистическа СИРИЗА, всяко копче има право на глас и добре знае какво може да каже.
В този смисъл дни преди въпросната сутрин на Варуфакис облеклото му със сигурност е било обсъждано и посланията на всяка една част от него - добре обмислени. Тесните черни панталони в комбинация с разгащената синя риза са за излъчване на делнична деловитост. Един вид, като трябва да се решават такива кървави финансови проблеми, какви ти тук костюми, какви ти ризи и вратовръзки! Обличаш първото чисто и що годе прилично ансамбълче и беж да им се поежиш на европейските ковчежници!
За по-голяма тежест, а и за да противостоиш рязко на префинените им британски маниери, туряш кожената кутка и гледаш на всички снимки поне едната ти ръка да е в джоба й. Не я изваждаш оттам и когато се здрависваш с разните там финансови клечки от ранга на Озбърн. Трябва да приличаш на току-що паркирал до някоя лондонска ограда мотопеда си средностатистически европейски гражданин, който най-после разбутва с лакти света на фалшивите костюмари и заговорва с народен глас.
Целият ти непукизъм относно дрехите трябва да е най-яркото и най-лесно разбираемо послание, отправено както към световните политически лидери, така и към твоя собствен народ. За първите веднага ще се обозначиш като своенравен и непредсказуем политически опонент, който няма да им скача по европейските свирки и напук на изисканите им обрани костюми, ще си носи дрехите за уикенда.
За вторите пък моментално ще влезеш в категорията „наш човек", който открито отказва да се маскира в някаква дипломатическа изисканост и който ще търси работещите начини да освести страната си, след като ножът вече е опрял до кокал. Така в дългата верига от човешки субекти, започваща с баба Ставрула от малкото гръцко селце Пефкохори и завършваща с Джордж Озбърн на Даунинг стрийт в Лондон - няма неразбрали.
Политическият език на дрехите
В светът на политиката установеният дрес код не е просто някаква традиция или приумица. Там, където се управляват много пари и много интереси, начинът на обличане е част от комуникацията. Eдва ли ще внесеш всичките си спестявания в банка, която е похарчила милиони, за да обзаведе офисите си с фонтани, позлатени колони и полилеи Baccarat. Няма да се довериш и на банка, която те посреща със скърцащи, очукани бюра, олющени стени и немощно примигващи лампи.
В политиката е същото. Всеки попаднал в нейния свят, вече няма работно време, защото винаги и навсякъде е публична личност. Начинът му на живот става достояние на всеки и в този смисъл може да бъде обсъждан, осъждан и осмиван. Под прицел са не само почивките, ваканциите, уикендите, колите, къщите и приятелствата на политика, но и неговата визия.
Ангела Меркел, в началото като канцлер на Германия, беше обект на върли подигравки за недодялания си стил, а всички знаем, че точно немската традиция изобщо не предполага заигравки и претенции към външния вид. В края на краищата известната дама се довери на екип от стилисти и имидж мейкъри, които установиха, че на нея добре й стои един тип сако и съответно го мултиплицираха в десетки цветови вариации.
Същото се случи и с прическата й, която е непроменена от почти десетилетие. В света на скритите политически послания нейният стилов консерватизъм й донесе само плюсове - никой не може да я обвини, че е жертва на модата, че харчи пари за скъпи марки, че изглежда неугледно, несериозно или пък предизвикателно.
Освен това, със своите пъстри сака тя винаги и моментално се отличава на многолюдни световни обществени форуми, където принципно мъжете все още са мнозинство, при това облечено единствено в черно-графитената гама.
Съвсем същата е логиката, по която се облича и английската кралица
Всъщност „се облича" е доста пресилено казано, защото достолепната носителка на британската корона изобщо не застава сутрин рошава и сънена пред отворените врати на гардеробната си, за да се чуди кое с кое да комбинира днес - дали розовите обувки с пухчетата с жълтата права рокля или пък костюма на Армани с ботите на и чантата на Луи Вютон.
Така че тя, милата, не разполага с избор. Нейният гардероб трябва да е консервативен, изчистен и в същото време по кралски изискан. Тя може и почти винаги носи шапки, докато в последните петдесет години модата ги е извадила трайно като задължителен аксесоар от ежедневното облекло и ги е натоварила със задачата или просто да пазят от слънце и студ или да придават повече тържественост в нужните моменти. Кралица Елизабет обаче сама по себе си е тържественост, точно както е и монархията, която тя представлява. Тя трябва да олицетворява нейните ценности и да ги излъчва както с поведението си и решенията си, така и с външния си вид.
Монархията е стабилна институция, в която излишното харчене на пари не се толерира. В дрехите на Елизабет също. Монархията е консервативна дотолкова, доколкото трябва да пази историята и традициите. Облеклото на нейната кралица също. Английската монархия е най-представителната в света и в този смисъл тя се откроява като пример за добра и далновидна политика на световния обществен хоризонт. Облечена в своите ярки, видими и в същото време непредизвикателни цветове, английската кралица се откроява в което и да е общество по точно същия начин.
Разговорът на аксесоарите и малките детайли
Първата жена държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт, една от най-емблематичните фигури на световната политическа сцена, ще остане известна не само с начина си на водене на политика, но и с... брошките си. Тя превърна този аксесоар в истински малки, но многозначителни знаци както за настроението й, намеренията и поведението й по време на дипломатически срещи, така и в добре обмислени отговори на политически нападки.
Когато беше наречена от един арабски лидер змия, не първата обществена среща от международен характер г-жа Олбрайт беше засечена от камерите да носи брошка змия. На реверите й се появяваха какви ли не произведения - лицето на статуята на свободата, сребърни розетки, ангели и птици, сини камъни и кралски жезъли.
С начина си на обличане разговаряше още един друг германски поитик от световен ранг - канцлерът Хелмут Кол. Той, известен с манията си да носи скъпи и шити по мярка костюми, се появава на среща с Елцин, облечен в плетена домашна жилетка. З всички посланието е ясно - „Спете спокойно, мили хора, аз ще се оправя с Елцин, с когото си ходим на гости по пантофи и не спазваме никакви официалности!".
Че умее да режисира вида си подобаващо, покаха и Герхард Шрьодер през 1997 година, когато при огромните наводнения на Одер той се появява на мястото на събитието с гумени ботуши. Българските политици добре усвоиха това режисирано обличане като подход и родната ни близка история разполага с достатъно примери на министри в анцузи, с шапки, дънки и спортни куртки, появаващи си в критични ситуации като „едни от народа.
Накрая да се върна на Янис Варуфакис. Като известен блогър и „голяма уста" в гръцкото общество, той е напълно наясно какво иска да каже с дрехите си. Облечен в думи, неговият аутфит при Озбърн, най-добре би се изразил с „Я не ми се превземайте, я ми плащайте!".
Че това послание, макар и обидно популистко, е добре обмислено, доказва и самият нов гръцки премиер Алексис Ципрас, който демонстративно не носи вратовръзки. Колегите му политици веднага разчетоха знака, а и той в предизборната си кампания обеща, че ще си наниже елегантния аксесоар едва, когато Гърция си предоговори дълговете.
Намекът му с разкопчаните ризи под сакото не остана некоментиран и италианският премиер Матеро Ренци публично му подари вратовръзка, като не пропусна да каже, че се надява Ципрас да започне да я носи веднага, щом страната му се възстанови от дълбокта финансова криза. Разчетено по-дълбоко обаче това послание далеч не е само така модно ориентирано и в него ама хич и не става дума за промотиране на и без това неподражаемата по качество и стил мъжка италианска мода.
На дипломатичен език всъщност Ренци каза на Ципрас нещо много важно. И, ако мога по примера на делничното облекло и аз да го събера в един делничен израз, то той е „Мойто момче, първо гледай да станеш един от нас, защото не вратовръзка, а въже ти се вие около напереното вратле!". Сигурна съм, че на Ципрас, въпреки слабия му политически опит, това му е станало пределно ясно.
