В България има много пътища към професорската титла, но най-лесният от тях минава през Перник. Това показва най-новата статистика на министерството на образованието за академичните длъжности във висшите училища, заети през 2012 г.
Пернишкият Европейски политехнически университет е произвел само за една година цели 12 професори. За сравнение - за същия период държавният Русенски университет, който е подобен по профил на пернишкия вуз, е назначил 5-има нови професори, а Техническият във Варна - само един.
Дори най-големият частен университет - Нов български, който се оказа банката с кадри при управлението на ГЕРБ, не може да догони пернишката политехника, въпреки че обучава в повече професионални направления. Той е дал 9 професорски титли.
Вузът от Перник демонстрира добра продуктивност и по отношение на новите доценти - 6, а в НБУ например новите доценти са 7. Въпреки тези забележителни постижения по бързо израстване в академичната кариера, политехническият университет се явява второ работно място на половината си преподаватели, т.е. разчита основно на т.нар. летящи професори.
Завидни резултати в продукцията на научни кадри показва и Стопанската академия в Свищов - там новите професори са 16, сред които и ректорът Величко Адамов. Той дълго време страда от подигравки, че е професор само от побратимен вуз в съседна Румъния, но вече официално се кичи с титлата "професор". Най-големият икономически университет в страната - УНСС, е смогнал само с 9 професорски титли.
Близо до големите университети по научни титли е и Великотърновският, който е в Топ 3 на университетите, произвели над 20 професори. Миналата година той е допринесъл за науката с 25 нови професори и 22 доценти. За сравнение Медицинският университет в София има 28 професори. СУ, който оглавява по академични постижения повечето направления в рейтинга на висшите училища у нас, се отчита с 65 нови професори и 40 доценти и закономерно води класацията.
От 2010 г. насам висшите училища получиха право сами да избират доценти и професори. Това стана възможно след приемането на Закона за развитието на академичния състав. Идеолог на закона е уволненият министър на образованието Сергей Игнатов, който още в началото на мандата си обеща да закрие Висшата атестационна комисия и успя да го направи с гласовете на депутатите от ГЕРБ. Резултатите не закъсняха. За 2012 г. научни трудове са защитили 751 преподаватели - от тях прясно назначените професори са 366. Доцентите дори са повече - общо 385.
Лавинообразното увеличаване на хабилитираните преподаватели бе една от темите, които ректорите на всички вузове, шефовете на БАН и Селскостопанската академия и просветният министър проф. Николай Милошев обсъждаха тази седмица на среща в Русе. Според шефа на агенцията по акредитация проф. Боян Биолчев за 2 години имаме 800 професори и 657 доценти, като има катедри, в които няма нито един асистент, а само по-висши научни кадри. "Това не значи обаче, че трябва да кажем на тези 1600 души "вие за нищо не ставате", защото повечето от тях със сигурност си стават. Системата е една от причините, че толкова много се нароихме професорите, а и отпадна задължителната голяма докторска дисертация. Трябва по някакъв начин да гарантираме, че такова нещо повече няма да се случи", заяви министърът. Според него трябва да има промени с разумен баланс в законодателството.
Работна група от ректори и учени ще разработва общонационални минимални критерии, на които трябва да отговарят кандидатите за доценти и професори, съобщиха пред "Сега" участници в срещата. Причината е, че някои от университетите дори нямат вътрешни правила, по които да се избират кандидатите за академични длъжности. Промените ще бъдат записани в правилника за прилагане на закона, които се одобряват от министерството. Това гарантира бързото им влизане в сила, тъй като не се налага новите текстове да минават на гласуване и през парламента.
И професорите, и доцентите са й много на тази малка държава. Както са й прекалено много и университетите. Ако им се намали броя (на университетите) качеството на образованието ще се вдигне, конкуренцията, както за преподаватели, така и за студенти, ще бъде голяма, което пък е само за добро. И парите за образование от бюджета може да стигат. Изобщо образователната система като цяло се нуждае от радикална реформа, ама на управляващите това не им е изгодно.
Че защо да няма офис на Спииди? Ако си поръчаш диплома или професорска титла няма до там да се разкарваш я - директно ти я пращат на адрес
по-бавно ве, с такива темпове скоро у Перник и лелките които продават семки на улицата ще са професори
На ден по професор Браво, усърдно работят хората
Добре е. Колкото повече професори толкова по-добре. В България простосмъртни не стават професори. За 20 години не съм видял нито една обява за професор в нета или вестниците. Всичко става с връзки, така най-големите тъпаци обитават българските университети. За това образованието е зле. Можеби в Перник са дали път на умни и млади хора...
Ок! Искате хабилитации - добре. Но открит остава въпросът: как да накарате тези, хабилитираните, после да творят наука? Когато си Д-р. и Проф. и вероятно си шеф на нещо (лаборатория, институт, етц,) за какво да се блъскаш да правиш наука? Заплатата ти няма да нарастне ако правиш наука. Още повече че си несменяем шеф - трябва да умреш, за да стане някой друг шеф. Това обезсърчава хората под теб - те пък за какво да се занимават с наука? Заплатата им няма да нарастне с това... Тези въпроси остават нерешими, когато има т.н. "хабилитация". И когато няма "камшик", който да те кара сам да искаш да работиш наука. Вие сте избрали принципа на принудата - даже на гл.асистенти искате титла Д-р! Това не работи! Така че моята хипотеза е: науката е в улица без изход. Общо взето нямат идея как да се "нагласят" нещата в науката. Отделно не са единни. Не им е виновен нито Бате Бабуин, нито Игнатов (макар че те може от користни подбуди да са направили някои-други бели, просто допускам...). Който и да дойде министър и да ги пита: "Какво да се прави?", ще получи 1000 самоизключващи се предложения.
П.С. А и така не мога да разбера къде е проблемът... Говорим за длъжности в автономни организации. Всяка си назначава служителите по свои си правила. За мен реалният проблем е акредитацията на университетите. Голяма част от тях изобщо не произвеждат качествени специалисти. Отделно, производството на евентуално качествени, но ненужни на обществото и икономиката специалисти. Но ако се задълбае в този проблем, ще трябва да се закрият може би половината университети, включително и държавни, а в други ще трябва да се закриват факултети и специалности. Те тогава пък какъв вой ще нададе академичната общност...
Ей тази снимка барем е истинска! Вярно, от средата на 2011 е, на път за Момчиловци, но съм си самият аз!
8Danisco | 06.04.201323:22 Ок! Искате хабилитации - добре. Но открит остава въпросът: как да накарате тези, хабилитираните, после да творят наука? Когато си Д-р. и Проф. и вероятно си шеф на нещо (лаборатория, институт, етц,) за какво да се блъскаш да правиш наука? Заплатата ти няма да нарастне ако правиш наука. Още повече че си несменяем шеф - трябва да умреш, за да стане някой друг шеф. Това обезсърчава хората под теб - те пък за какво да се занимават с наука? Заплатата им няма да нарастне с това.. ================================================= Ами виж как е решен този проблем в САЩ (не мисля, че е и решаван, просто никога не е възниквал сериозно). Там има tenure, което позволява даже още по-драстични изцепки от този сорт, още повече, че tenure се взима на по-ранна възраст и няма определена възраст за пенсиониране. И наистина има случаи, в които някой взима tenure и след това спира да работи. Но те са рядкост. Защо? Защото за да вземеш tenure, трябва да направиш толкова много, че е почти невъзможно да го свършиш ако нямаш необходимата вътрешна мотивация да правиш наука, която да продължи да те бута напред и след като го вземеш. В България се получава такава ситуация, понеже към днешна дата е възможно да се вземе титла без никаква свършена реална научна работа. Ако се вдигнат критериите, проблемът ще изчезне. Впрочем, ако имаше истински критерии, нямаше да има нужда и от титли - по света се взима PhD и това ти е титлата, след това професорските позиции са по-скоро длъжности, и км теб се обръщата с "Д-р", не с "Проф.". И уважението км теб произтича не от професорската ти позиция, а от това какво си свършил за да си я осигуриш и какво си свършил след това. Докато у нас се получава един такъв нездрав фокус върху титлите и това кой е професор, доцент, ст.н.с, академик, и пр., Всичко това е една огромна загуба на време и умствена енергия, които биха били много по-ползотворно насочени към реална научна дейност. По отношение на умирането за да се издигне някой друг - това е голям проблем на запад поради пирамидалната структура на науката. Всеки професор продуцира през кариерата си няколко до няколко десетки PhD-та, от които само един може да го замести, останалите трябва или да не станата професори и да се насочат към алтернативни кариери, или за да станат и те професори, общият брой на тези позиции трябва да расте. Което е било така от Втората световна до преди десетилитие-две, но вече не е така и системата в момента се задръства и за повечето кандидати за такива позиции места няма и няма и да има. Което е много сериозен проблем, но ми се струва, че у нас такъв проблем няма - у нас е точно обратното, повече професори са на предпенсионна и пенсионна възраст, а млади учени няма, понеже, първо, всички по-кадърни млади учени са се изнесли на запад, и второ, даже и те не са чак толкова много на брой тъй като това в последните две десетилетия стана, меко казано, непрестижен професионален избор. И така след още едно десетилети не само, че няма да има достатъчно студенти да се запълнят местата в 50-те ни "висши учебни заведения" както е сега, но и няма да има достатъчно хора да преподават в тях, за наука да не говорим.
Между другото, любопитно е да се отбележи, че на сайта на ЕПУ-Перник има линк към неговият "Academic cOrriculum" http://epu.bg/index.php/en/about-epu И предлага интересни дипломи като например "Master of Earthquake'...
Таз машина, воеводо, два пъти годишно на село довадя: Веднъж - коги грозде се сбира, на теглич ремарке си закача. Да изкарва чувале от редове, да кара на търговски кантар. А там нервни клиенти ред не спазват и скачат кой по-пръв стока да вземе и сладко винце да стори. Вторий път тази машина на село довадя когато на казан требе да кара пълни бидоне со матрял. Че има стопанин - юнак. Ракийка и винце му требват. Както за негова радост, така и за радост на други... Тази машина, воеводо, все по баирите кара. През девет планини та в десета своя стопанин закарва. Коги спре за почивка, на извор под трънка го сторва - с най-студената прясна водица да наквася морни устни. Ха, остани си със здраве! И друг път да пишеш сериозно...
Много професори излизат от П.У.Т.К.А.
Георги, бе те някои са си направо като от гъз излезли мани мани Ще изчакам малко да се насити пазара, да паднат цените пък ще си купя една диплома за висше и аз.