След 10 000 загинали, няколко месеца на колебание и сдържани реакции от Запада, санкции и дипломатически офанзиви, деспотът прекрачва границата.
Това означава, че международната общност вече не може да си затваря очите. И преценката, че цената на това да не се прави нищо е по-ниска от цената на евентуална интервенция, се доказва като категорична погрешна.
Изведнъж всичко започва да се случва много бързо
Само дни след масово клане, се говори за военна намеса и пътят към интервенцията е проправен. Няколко седмици по-късно НАТО влиза в страната, поставя деспота на мястото му и дори го заставя да приеме мирно споразумение.
Не, не говорим за сирийския президент Башар ал Асад и евентуалната употреба от правителството му на химическо оръжие. Събитието, което припомняме, се случи в Сребреница през юли 1995, когато 8000 босненски мюсюлмани бяха избити от военните по заповед на тогавашния президент на Сърбия - Слободан Милошевич.
Сега изглежда също, че употребата на химическо оръжие в случая със Сирия е направила призивите за интервенция по-шумни. Само че мирно споразумение, като договореното за Босна през ноември 1995, все още е твърде далечна перспектива за Сирия.
Насилствено налагане на мир
Опонентите на интервенцията в Сирия често напомнят за отрезвяващите събития в Ирак и Афганистан. Разбира се, те са прави, че международната общност трябва да бъде изключително внимателна, когато преценява дали се налага да се прибягва до военни интервенции.
Но не бива да забравяме уроците на 90-те и войната на Балканите. При определени обстоятелства е наложително да се използват военни средства, за да се стигне до масата за преговори и да се наложи мир. А сирийският конфликт напомня повече за ситуациите в Босна или Косово, отколкото за Ирак или Афганистан.
Въпреки това в Сирия действително са налице по-големи рискове, отколкото при Балканите по времето на Милошевич. Опонентите на интервенцията в Сирия предупреждават, че конфликтът може да се разрасне, а сега, благодарение на бездействието на ООН, конфликтът наистина се разраства бързо.
В момента Сирия е държава в процес на разпад, разполагаща с химически оръжия и намираща се в сърцевината на най-нестабилния регион в света, която се е превърнала в свърталище на джихадисти от цял свят.
Една регионална опосредствана война, със своите религиозни и политически компоненти, би имала последици далеч по-големи от границите на Сирия - и вероятно би носила последици за бъдещето на всичките й страни-съседки, за иранския ядрен конфликт и за революциите в Близкия Изток. Повече от 100 000 души са загинали, повече от милион деца са бежанци, а сега се използват и оръжия за масово поразяване: това е престъпление, родено от истинско зло.
Аргументът, че войната в Сирия трябва да бъде оставена да изкърви докрай, се е доказал като морално безотговорен и същевременно като абсолютно политически погрешен.
Задълбочаване на ситуацията
Дейтънското мирно споразумение, което сложи край на войната в Босна през 1995 г., беше възможно, защото Милошевич и босненските сърби бяха изправени пред нова реалност и изведнъж имаха интерес от договорено споразумение.
Хърватите бяха започнали да печелят позиции, а операцията на НАТО "Преднамерена сила" демонстрира, че Западът има сериозни намерения. С други думи, въпреки своите слабости, Дейтънското споразумение даде на Босна и Херцеговина начин да открият мира - и то беше възможно единствено заради сериозната заплаха и ограничената употреба на оръжие.
Това важи и за Сирия. От позиция на силата, докато може като минимум да отблъсква атаките, е маловероятно режимът на Асад да бъде готов да направи необходимите отстъпки. Докато Асад е убеден, че може да подобри позицията си или дори да спечели цялата война, той ще предпочете да продължи да се бори. Международната общност вероятно подценява това, ако иска да открие политическо решение на проблема.
Изпитанието дали интервенцията обещава успех започва с дефиниране на целите й и мерките, които ще бъдат използвани. Публичните коментари в последните няколко дни предполагат, че очакваната реакция ще се сведе до ограничени въздушни удари по точно определени цели.
В този случай целта би била да стане ясно, че прекрачената от Асад граница на приемливото поведение действително означава нещо
Подобна ограничена атака обаче надали ще промени динамиката на силите в Сирия, която възпрепятства каквито и да е значими преговори между двете страни. Идеалната ситуация би била такава, в която Асад е отслабен до степен страните в конфликта да се срещнат в Женева, за да се погледнат в очите и да договорят някакво решение за съжаление; за жалост за момента все още тя изглежда маловероятна.
Всякаква интервенция, която не получи подкрепата на Съвета за сигурност на ООН, ще бъде приета с недоволство от някои от страните - особено Русия. Без Москва шансовете да има мирно споразумение между воюващите страни в Сирия са минимални.
Така че всяка интервенция е задължително да бъде придружена от дипломатически действия на високо ниво с и около Русия, в които Западът ясно демонстрира, че ще е готов да направи неохотни компромиси, от рода на разглеждане на евентуално бъдеще за част от режима на Асад.
Западът също така трябва да може да заяви, че е готов на (почти) всичко, за да постигне общи позиции с Русия. Отказът от преговори изпраща погрешно послание. Никога не е било по-важно Обама и Путин да постигнат компромис помежду си. В противен случай ни очаква най-лошият възможен резултат: войната в Сирия да ескалира още повече, а доверието между Запада и Русия да бъде разрушено.
Военните удари, ако не са нищо повече от наказание за употребата на химическо оръжие, биха били и абсолютно безсмислени
Ударите трябва да имат ясно дефинирани политически цели, и в най-добрия случай те би трябвало да са първата стъпка към споразумение за мир. През 1993-а тогавашният американски държавен секретар Уорън Кристофър охарактеризира Босна като "проблем от ада," нерешим, защото страните в конфликта се мразят до такава степен.
Две години по-късно, след Сребреница и последвалата международна интервенция, бе подписано споразумението за мир. Въпреки че Дейтън очевидно не беше удовлетворителен вариант, оттогава насам не е имало сблъсъци. И това именно би трябвало да е финалният урок от Босна за сегашните световни лидери.
