Фиестата приключи

Испания получи зелена светлина от ЕС миналия петък за финансова помощ в размер на 120 млрд. евро, предназначена за укрепване на банковата й система.

Одобрението дойде за рекордно за блокираната еврозона време - по-малко от месец, след като испанският премиер Мариано Рахой официално призова за финансиране на 25 юни. Реакцията на финансовите пазари? Разгром на мадридските стокови борси и голям скок в емисията на държавни ценни книжа, които надминаха 7%, достигайки до неустойчиво кризисно ниво.

(Лихва от 7.5% по държавни облигации e опасно висока за пазарите, тъй като е смятана за праг, след който страните искат финансова помощ. Бел.р.) 

Какво се случва?

Краткият отговор на този въпрос е, че пазарите пренасочват вниманието си от рискованото състояние на испанските банки, които са натрупали 160 милиарда евро "съмнителни заеми" - както ги нарича Националната банка на Испания - или почти 9% от общите заеми, и сега се концентрират върху финансите на държавата, които демонстрират нови признаци за влошаване.

Това е притеснително развитие за еврозоната като цяло, доколкото кризисните спасителни фондове, които са договорени, едва ли биха могли да покрият подобна на тази в Гърция спасителна намеса в икономика с мащабите на Испания.

МВФ в нов доклад за еврозоната, разпространен преди дни, предупреждава за "много високи стресови нива" и призовава за "по-решителни действия", с които да бъдат изкоренени причините за кризата.

Трудно е обаче да си представим, че дясноцентристкото правителство на Рахой в Мадрид може да постигне нещо, подобно на решителни действия. Този месец правителството оповести допълнителни масивни орязвания на бюджета с около 65 млрд. евро, които ще засегнат основни сектори като образованието и разходите за публични инвестиции, както и помощите за безработица, в опит да сведе бюджетния дефицит до 3% от БВП на страната през 2014 г.

Тази година дефицитът се предвиждаше да спадне до 4.8%, но европейските партньори на Испания по-рано този месец й дадоха малко повече въздух, позволявайки й дефицит над 6%.

Испанското правителство е под тежък натиск отвсякъде

Орязването на бюджетите предизвика шумни многобройни улични протести, повишавайки политическия натиск над Рахой. Безработицата е над 20%, а духът на испанците е достигнал дъното: над 40 000 жители на страната са я напуснали в първите шест месеца на тази година, твърди испанският Национален статистически институт. Това е ръст с 44% спрямо миналата година - и има твърде малко признаци, че нещата ще стават по-леки в близко бъдеще.

Гуверньорът на Националната банка на Испания Луис Линде обяви миналата седмица, че вече очаква икономиката да се свие сумарно с 1.5% за тази година - и да демонстрира много слаб растеж през 2013 г.

Като допълнение към тези си проблеми, правителството е изправено пред нов финансов натиск от силно задлъжнелите испански регионални власти, които гледат към Мадрид в очакване за спасителна финансова помощ. 17 автономни региона не са в състояние да излязат на международните дългови пазари и поради това разчитат на средства от централната власт, която е създала за тях кризисен фонд в размер на 18 млрд. евро.

Това обаче може и да се окаже недостатъчно: в петък регионът Валенсия - който е сред най-засегнатите след дълго продължилото финансирано със заеми изкупуване на недвижими имоти - заяви, че има нужда да използва този фонд, а други като Каталония, Кастиля ла Манча и Андалусия се очаква да последват примера му.

Трусовете има шанс да стихнат, но пазарите са нащрек

"Пазарите имат съмнения за Испания," коментира немският финансов министър Волфганг Шойбле пред Бундестага миналата седмица, преди той да гласува с огромна подкрепа спасителния пакет за испанските банки. Той предупреди, че дори привидната вероятност Испания да има затруднения да покрива дълговете си ще има много тежък ефект върху останалата част от еврозоната.

Какво следва оттук нататък? Сега е краят на юли, олимпиадата наближава, а европейците в по-голямата си част се канят да отидат на почивка. Испания - и нейните европейски партньори - отчаяно се надяват пазарите да се поуспокоят. Първият транш от стоте милиарда евро помощ за банките ще бъде осигурен на Испания преди края на месеца, което може и да облекчи донякъде ситуацията.

"Ако жестоката криза продължи дълго, последиците могат да бъдат необратими, особено за младите хора. Цяло поколение е оставено извън" икономическата и социалната система, посочи експертът по бедността Педро Кабрера пред в. "Паис".

Едно е сигурно: дори малък брой лоши новини от Испания ще предизвика нови трусове. Фиестата със сигурност е приключила.