И така започна броенето от 1 до 12. Всяка година стотици ученици по цялата страна броят. Всъщност крещят, викат като необуздани диваци. Радват се, че завършват средното си образование. Но що за щастие е това. Нима не е неизменна част от нашето съществуване в 21 век.
Лично аз не тръпна в емоции от това завършване.
Този етап ни дава следващо ново начало. Но тези, които вече са го преминали, пак се връщат там, в момента на изпращането на абитуриентите. Не зная защо, може би, за да си спомнят техните отминали години. Или може би, както предполагам, за да видят кой как е облечен, кой с кого ще се снима. За да имат стимул да живеят, да говорят.
На завършването се изсипва целият наш град. Цялото странно общество. За да види, за да чуе, нищо, че всяка година е едно и също. Традицията не се променя. Само хората. Едни с други и пак така...
Но този път и аз сам част от този маскарад. Всички там ще са сложили своите маски, ще пролеят своите сълзи, своите лъжливи думи. Лицемерието е на почит на 24 май. Никой не говори за буквите, за великото дело на Кирил и Методий. Дори няма да се говори, а ще се четат някакви заучени, клиширани текстове, които ги слушам вече 12 години.
Ще се носи знамето, ще го целуваме и защо? От уважение, а през тези години колко сме ругали , псували, мразели учителите. Бягали сме от час, защото "тоя не ме кефи" , "мани я тази лудата" и т.н. Защо сега, когато всичко приключва, ще показваме някакво измислено уважение към всички учители и ръководството на училището.
Та дори ние, учениците, сме двулични по между си. Завиждаме си. Плюем се. Говорим едни за други зад гърбовете си. А сега ще плачем едни за други. Ще си обещаваме, че ще се срещаме, че ще бъдем вечни приятели, че няма да се разделяме никога.
Айде стига. Всеки гледа себе си. Сега ще плачем ли? И да ще слушаме песента на Ивана "Добра среща приятели" и на Тоника "Един неразделен клас". Хората в днешния свят са пропити с егоизъм и лицемерие. Толкова бяхме разделни, че съм имал моменти, в които не ми се е ходело на училище заради съучениците ми .
Да, мога да благодаря на някои от учителите за знанията, които са ни дали. За успехите, които ще постигнем като завършим. Но тези хора сами са избрали професията си. Това е част от живота. Защо трябва да бъдем толкова лицемерни, точно на християнския празник, питам аз? Защото всички това очакват от нас.
Ще правим бал, в заведение, където от памтивека всички празнуват. Ще слушаме музика, ще се кълчим, ще плачем и най вече ще се снимаме - не за спомен, а за фейсбук. Някои ще се напият до безпаметност, други ще се дрогират. Това ли е празникът? Дългоочакваният БАЛ?
Ще минем по една алея и целият ни град, всички наши съграждани ще се съберат, за да ни огледат от глава до пети. Затова трябва да бъдем перфектни на този ден, за да направим добро впечатление на хората.
Момичета да се нагримосат, да си направят обем, да похарчат сума пари на родителите си за една рокля, която няма да им върши никаква друга работа. Дори може и да не остане здрава.
Животът продължава, скъпи мои съученици. Дори, мисля аз, ни очакват много по-хубави, по-щастливи моменти от това завършване. Аз си представям момента, когато видя, че съм приет в университета и то в специалността, която искам. Това е по-красивият, по-важният момент за мен.
А вечерта на бала ще бъде култова, ще тъне в грим и материя. Приказки и сълзи. Обещания и неискрени пожелания. Снимки, снимки и пак снимки. Алкохолни натравяния и чалга. Всичко това ще премине само за няколко часа, след това всеки ще поеме по своя път. Ще живее. Ще бъде .
И нека за всичко научено в училище да кажа едно Благодаря.
Виж сега, Златко, ще си позволя да се обърна така към теб, макар че не съм много по-напред с годините, но това съм го преживяла малко преди теб. Истината е някъде посредата. Балът не е най-важният момент от живота човешки, но е редно да се отпразнува. Клишето е, че със завършване на училището започва сериозният живот, и то затова е клише - защото е вярно. Независимо дали си се разбирал или не с хората, с които си учил, може цял живот да не намериш други, с които толкова много да си приличаш, особено ако като мен си бил в едно училище от първи до дванадесети клас. Може да ти се струва лицемерно, че всички толкова много се обичат, но това е защото негативното, когато хората се разделят се обезсмисля и избледнява. Ученическите години са незаменими, изграждат ни, правят ни това, което сме и именно хората, с които ги прекарваме допринасят за това, независимо в какви отношения сме били с тях. Средата променя и изгражда... Че няма смисъл от скъпи рокли, гримове и прочие е ясно. Но когато си бил толкова дълго време част от училището, ти го носиш в себе си, а когато се разделяш с част от себе си, нелепо е да не се сбогуваш подобава.
Аз си представям момента, когато видя, че съм приет в университета и то специалността, която искам. Това е по-красивият, по-важният момент за мен ------------------------------ Така си мислиш ти. Като влезеш в "специалността която искаш" ще установиш че даскалите във виШето са още по-зле дори от тези в средното (с много малко изключения), и програмата ти е "запълнена" с предмети нямащи нищо общо с твоята специалност, но за сметка на това даскалите по тези предмети имат нужда от допълване на часовете за да си хванат хорариума... Така че голямото разочарование тепърва предстои, обикновено през втория, най-късно третия семестър (пак с редки изключения).
Стига мрънкали ве! Наще абитуренти са си напълно ОК, вижте например в КАрдиф ко стаа всеки петък и събота, хубаво вижте всички снимки и тогава се възмущавайте от наще аматьори http://www.pbase.com/maciekda/cardiff_st_mary_street_zone
Малко физика: веднъж се живее и едно винаги ще е за сметка на друго. Ако ти например си наивен и ходиш на училище, още по-лошо-влизаш в час и най-ужасното-слушаш какво ти говори учителят-изтърваш по-важните неща. Така другите ще имат време за мацки, за излизания, за общуване и опит в далаверите, на които ти ще станеш жертва на по-късен етап. Разврата по баловете е нещо съвсем нормално и ако го нямаше, нямаше да има и къси рокли, маркови парфюми и за съжаление странни прически. Не е кой знае какво, аз лично не съм сантиментален за моя бал, но нещо им става на мацките тогава и как да не прекалиш.
какъв е тоя олигофрен хахаха?
Кой да е, някой ламав спамер с мускули, дето е попаднал тука от Нюза, и след 2-3 седмици няма да го има.
А аз съм част от един друг маскарад, синко, който започна към края на 1989 година и още се играе! И ти си част от този маскарад, ама като свърши махморлука ще го осъзнаеш...
Ентусиазмът, радостта и любовта към живота са хубави неща, с които всеки човек се ражда, и колкото по-късно ги загуби, толкова по-добре и за него, и за всички наоколо. Добрата новина е, че винаги може да си ги върне обратно, понякога с малко помощ отстрани.
до последните няколко коментара Да, познахте сигурно след две седмици няма да влизам в сайта и да пиша коментари. И какво от това? Това, че сте си направили клуб на имбецила, не е мой проблем.
мамин златен, че и чюфствительен. да не се разрева сега?
общо взето последните 10-15 г. ситуацията е "идиоти на бал".
Девойчето се е опитало да надрасне жизнения си опит, но няма как да се случи. Това, което визира като лицемерие, са нормалните човешки отношения. А тези, които се опитват да са "истински" след 18 годишна възраст, получават доста звучен шамар от живота и бързо се ориентират.
Боби, за по-голяма яснота си позволих да ти коригирам мнението: >Ако си доволно тъп и си кандидатствал/приет само в Русински или Свищоффски унивирситет, ще установиш че даскалите във виШето са още по-зле дори от тези в средното. Ако обаче си с поне двуцифрено IQ, и си влязъл в нормален университет, всичко е наред.
"Малко физика: веднъж се живее и едно винаги ще е за сметка на друго. Ако ти например си наивен и ходиш на училище, още по-лошо-влизаш в час и най-ужасното-слушаш какво ти говори учителят-изтърваш по-важните неща. Така другите ще имат време за мацки, за излизания, за общуване и опит в далаверите, на които ти ще станеш жертва на по-късен етап. Разврата по баловете е нещо съвсем нормално и ако го нямаше, нямаше да има и къси рокли, маркови парфюми и за съжаление странни прически. Не е кой знае какво, аз лично не съм сантиментален за моя бал, но нещо им става на мацките тогава и как да не прекалиш." Каква физика те е подгонила!?!? На мен по-скоро ми прилича на дребна тарикатщина! Няма да е зле да излезеш от гетото, и да влезеш малко в час (и в двата смисъла), че на България такива като теб не и трябват! P.S Доколкото знам Кърт Кобейн е скипвал от даскалото, ама ти не си Кърт Кобейн нито си нещо повече от простосмъртните, а и от безсмъртните затва марш на даскало
"момичето" от снимката мноо ми прилича на Никсън на млади години,начийй...