Сто лица и пълна нула

„Малеее, нямам думи". Такава реакция будят в японския архитект Йоши Ямазаки четирите проекта-победители от конкурса за преустройство на софийския център. „Демокрация? Жури? Това е огледало на културата на хората", обобщава той състезанието на развален български език. А уж японците били сдържани хора.

Не са малко столичаните, които си изпуснаха нервите заради очевидно несвързаните идейни предложения. „Виждам София на времето, в което живеем - всичко се прави на парче и с политически цели, за да се харесаме на хората и да се усвоят едни пари", коментира историкът Николай Поппетров.

Ако наложите една върху друга схемите за четирите зони, получавате шикозен микс от трамваи-совалки по ул. „Граф Игнатиев", златни плочки около храм-паметника „Александър Невски", мистериозен тунел вместо жълти павета пред бившия Царски дворец и Алея на спорта, която вероятно би накарала министър Мариана Георгиева да предозира ... от екстаз.

Кръпки и дупки

Съвсем противоположно е чувството за голяма част от гилдията на архитектите - в интервала между кич и хаос, където конкурсите приличат на бит пазар и водят до историческо обеззъбване на София. Защото взети заедно, тези уж еклектични градоустройствени решения изписват почти шизофренично изражение върху лицето на столицата.

Тя може да е пораснала, но май не е помъдряла. И все не й върви с такива конкурси. Както сполучливо отбеляза главният архитект на София Петър Диков на дебат в „Червената къща", единственият проект, който ще бъде завършен по първоначален замисъл, е за Националния музеен комплекс, иначе казано - Българският Лувър.

Защо? Йоши Ямазаки изтъква нещо много просто - няма нито идея, нито концепция, нито стратегия зад промяната на столичния център. Още повече, че четирите проекта не са свързани с другите два важни конкурса - за Княжеската и за Борисовата градина, въпреки че пряко граничат с тях и всъщност са едно цяло.

Това е сериозна предпоставка за провал. Мотив за упражнението обаче има - 50 милиона евро.

На всяка цена

Такава щедра възможност не пада всеки ден от Брюксел - този път под формата на финансиране за интегрирани планове за възстановяване и развитие на европейските столици. Арх. Петър Диков с прискърбие отбелязва, че „нищо не е пипано в центъра на София над 35 години", като изключим реновираната „Витошка" - и че сме почти завършени експерти в пропиляването на европари.

Общинският съветник и председател на комисията по култура в СОС Малина Едрева обяви, че милионите не са самоцел. Задачата е друга - подобаващ център за Европейската столица на културата през 2019-та година, каквато е амбицията на София. Ако резултатът ще е като модернизацията на „Женския пазар", по-добре нищо не правете, възрази израснал в района мъж.

Петър Диков не спира да обяснява, че това е конкурс за идеи, които са в процес на развитие. „Нито един от проектите не е без препоръки и забележки от страна на журито. На нас не ни трябват чертожници. На нас ни трябват идеи за оформяне на тези пространства в центъра на София", отбеляза той, поставайки граница от 2-3 години, след която е възможно нещо реално да се промени.

В гилдията подозират, че целият смисъл на конкурса е съвсем друг - първо да бъдат избрани творческите колективи, които да проектират зоните наново. Местната власт размахва алибито на непрекъснатите отстъпки и обществени обсъждания, които прави, за да угоди на недоволните, а арх. Диков и Едрева повтарят, че няма градоустройствено решение, което да ощастливява абсолютно всички.

Арх. Христо Станкушев обаче критикува конкурса заради разтегливите и неясни критерии, състава на журито, включващ юристи и общинари, както и малкото претенденти. „Не може за пъпа на държавата да има толкова ниско ниво на участие, което не е представително, и само един международен участник", аргументира се той.

Конкурс - тази мръсна дума

Тепърва ще се изготви техническото задание на конкурса, което на практика означава, че някои съществени елементи от тези проекти може просто да се окажат ... невъзможни или излишни. Кметът Йорданка Фандъкова вече обеща, че жълтите павета няма да се подменят с тунел под Царския дворец, защото са обликът на града.

Авторът на този проект арх. Владимир Николов призова да се спре с цялата истерия, но той и колегите му работят върху нов проект, в който няма тунел, а Градската градина е удължена до терена на взривения мавзолей на Георги Димитров. „Искате ли коли и паркинг там?", попита реторично той. Всъщност, това е въпрос без отговор, защото никой не е правил такова социологическо проучване.

Това техническо задание ще включва и любимата на Йоши Ямазаки математика, без която според него е немислимо да се правят каквито и да е градоустройствени корекции, още повече за центъра на една столица. Например, колко коли биха минавали през тунел под жълтите павета, с колко ще намалеят вредните газове и шумът и т.н.

Да вземем и трамваите-совалки по ул. „Граф Игнатиев" - дори да са с неземна красота, тяхната грациозна скорост от 10 км в час едва ли задоволи ежедневно пътуващите в отсечката Съдебна палата - площад „Журналист".

Защо тогава се хаби целият труд на гилдията? Сега отново гасим пожари с възражения, жалби и преправяне на проектите. Обикновено това продължава, докато се получи най-безболезненият, евтин или бърз вариант.

София обаче няма нужда от експерименти, защото вече има сто лица и все различни- сравнете центъра, крайните квартали и индустриалните зони. Ако продължава да се разкрасява или пудри на парче, накрая резултатът ще е пълна нула.