Има нещо гнило в БНР

Турски език в ефира. Хвърлете фразата и се пазете от камъни.

От десетина години емисиите за „малцинството" по БНТ и БНР служат за политически бури в чаша вода, за предизборно люпене на семки, но не водят до нищо съществено, освен настройване на едни групи от обществото срещу други - и много често: на всички срещу обществените медии.

Няма избори, в които темата да не се претопли, няма властимащи, които рано или късно да не нагазят в нея, и също както забраната за пушене, да я изстискат както могат и да я пуснат да плува в канавката на медийния кръговрат.

И така, докато не изплува отново.

И тя изплува покрай логичното искане на БНР да открие девета регионална честота в Кърджали от 1 януари 2016-та година.

За нея се говори от няколко месеца - тя е част от концепцията за създаване на мрежа от местни станции на общественото радио, които да отговарят на информационните, обществени и културни особености на конкретния регион. Такива центрове има от години в Пловдив, Благоевград, Русе, Стара Загора и Варна, както и в Бургас, Шумен и Видин.

Паралелно с тях до 1 януари 2015 г. на средни вълни (които се улавят със старите ВЕФ-ове) в цялата страна се излъчваше и Радио България - програма 10 на чужди езици, от които три часа в денонощието - на турски, основно фолклор, новини и разговори със слушатели. Така БНР отговаря на задължението си по Закона за радио и телевизия да произвежда съдържание на майчиния език на аудиторията си, и то в по-смислен начин от 10-те минути "Haberler" по БНТ.

Така че подлежи на съмнение дали трябва да има съдържание на майчин език за малцинствата по обществените медии. За сведение - турскоезичната секция на националното радио е създадена в първите години на социализма и спира единствено по времето на Възродителния процес.

Целта на БНР с Радио Кърджали е излъчването на средни вълни да спре и да премине на ултракъси вълни, тъй като е по-съвременно, по-евтино и най-вече - много по-смислено.

Защото така програмата ще достига до доста повече хора, отколкото местните радиолюбители с приемници от соца или китайски джобни апарати. Те буквално трябва да ровичкат старите си ВЕФ-ове и АМ спектъра, за да хванат що-годе някакъв сигнал от Видин, защото това е единственият предавател на средни вълни в страната от 1 януари насам.

НУРТС и златната кокошка БНР

Проблемът възникна преди година, когато БНР предупреди, че НУРТС България изискват прекалено високи такси за поддръжка на програмата на средни вълни в цялата страна. По данни на Христин Стрижлев от ръководството на Радиото - цената е 4 милиона лева на година - за сравнение толкова струва и цялото излъчване на програмите на БНР през УКВ-честотите.

НУРТС са поискали сериозно увеличение на цената за пренос с около 60 на сто, тъй като средновълновите предаватели са стари и разходите за поддръжката им са по-високи. Националното радио не е могло да осигури по-голям бюджет, затова е взето решение за спиране на излъчването на средни вълни, но без да са осигурени нови апарати на населението или разяснителна кампания.

Единственият предавател, който остана да излъчва програмата, е във Видин, а поради недостатъците на технологията се оказва, че в определени часове има сериозни проблеми с качеството на сигнала - особено по селата в Кърджали, където няма друг радио-сигнал.

Така Радио България продължава да "произвежда" съдържание, но няма кой да го слуша.

Последваха над 100 жалби, ДПС се оплака от умишлено лишаване на българските турци от любимите им предавания на майчин език, а Янкулов пак се принуди да гаси пожари и да обяснява, че поддържането на AM предаватели излиза "златно" на БНР, както и че това е „морално остаряла технология".

По данни на националното радио аудиторията с ВЕФ-овете е около 2 на сто. Според председателя на СЕМ Георги Лозанов почти никой не слуша радио на средни вълни, дори да става дума за предавания или новини на майчин език.

Радиоефирът в Кърджали поставя целия регион в информационно затъмнение - извън „Хоризонт" остават централата на ДПС и радиостанции от Турция. „Създаването на Радио Кърджали е смислена идея, а не проформа. Много е важно да се чуе българската гледна точка. Сега хем правим програма, хем хората не могат да я слушат, а в това няма смисъл", коментира Лозанов.

Проблемът не е във вашия приемник

Модернизацията не подлежи на съмнение, но когато се прави по маниера на Янкулов - без обяснения и без предупреждение, неизбежността й се разклаща. Вероятно затова председателят на КРС Веселин Божков го обвини в своеволие заради спирането на средновълновите предаватели, а сега над главата на генералния директор зажужа и роякът на политипоците, което бе напълно предвидимо.

Още през миналата година Управителният съвет на БНР решава да спре излъчването на средните вълни, като обещава да започне преговори с общините за доставка на нови радиоприемници с УКВ, за да не бъдат ощетени бедните хора в смесените региони, особено в изолираните села. Това обаче не се е случило, както с декодерите и цифровизацията, например.

Въпрос на три часа

До тук всичко звучи в реда на нещата, само че СЕМ на два пъти отказа да даде лиценз на Радио Кърджали, защото иска концепция за цялостна регионална програма поради етническата и културна специфика на региона. Или както каза Лозанов: „много добра идея, но неразработена".

Първоначалният замисъл е новото FM радио с екип от 7 души да предава 18 часа програмата на Радио Хоризонт, три часа собствена регионална програма на български език и три часа турскоезичната програма на БНР, която е лицензирана, изработва се в София и се излъчва в цялата страна.

Ако генералният директор Радослав Янкулов бе разяснил своите намерения по-добре, ако беше организирал някоя кръгла маса или дискусия, където да каже какъв ще е ефектът, за колко хора и т.н., сега нямаше да се чуди как да вземе думата от гръмовно словоохотливия евродепутат Ангел Джамбазки и лидера му Красимир Каракачанов, които от своя страна иззеха ресора „чист език в националните медии" на Волен Сидеров.

Проблемът не е в трите часа на турски език, а в недостатъчните три часа на български език. Иначе на практика Радио Кърджали ще дублира „Хоризонт" през 18 часа от денонощието.

От 2005 г. насам регионалните станции на БНР излъчват програма на турски език, основно фолклор, включвания на слушатели и новини, но покрай бъдещото Радио Кърджали се вдигна такава пушилка, че едва ли не самата Дирекция по религиозните въпроси в Анкара промива мозъците на смесеното население в околията - включително села в региона на Смолян и Хасково, а БНР е покорен изпълнител на чужди интереси.

Янкулов, който и без това има куп проблеми на главата, създадени основно благодарение на него, на два пъти не успя на убеди СЕМ в своята концепция за радиостанция в Кърджали, затова резонно се превърна в политическа мишена по благодатно предизборно време. Той се принуди да отговаря на нелепи въпроси, например дали е национален предател и сепаратист, а също да обяснява разликата между турско радио и програма на БНР на турски език.

Ако до първата седмица на септември, когато е следващото заседание на СЕМ, Янкулов не предостави подробната концепция за Радио Кърджали, лицензът може да се изплъзне отново.

От целия шум страда само авторитетът на радиото. Това личи ясно по рейтингите - самото ръководство на БНР признава, че пазарният дял на „Хоризонт" е намалял със 7 на сто в последните няколко месеца. Това е най-добрият атестат за работата на всеки един директор.