Има сцени, които не бива да се разиграват в нито една развита страна. Например да седнете в сладкарница с прекрасна гледка към някое живописно езеро и да станете свидетел как семейството на съседната маса да се колебае дали ще може да си позволи да поръча мелби за двете си деца.
В крайна сметка родителите най-вероятно ще поръчат сладоледите, но с цената на доста тъжен компромис.
Такива сцени се случват не само в Германия - двигателят на европейската икономика, който отбелязва успех след успех. Разбира се, нито едно дете няма нужда от мелба, за да оцелее по време на разходка покрай езерото. Можем ли тогава въобще да наречем семейството му бедно?
Ако отговорът е "Да", следващата стъпка може би е въобще да не излизаш с детето си, защото няма да можеш да му купиш дадена стока.
Ами ако си самотен родител - нещо, което прави ситуацията още по-трудна? Може би майките на всяка цена трябва да избягват такива случаи. Защото в развитите индустриални общества бедността обикновено е в женски род.
Втората категория, която бедността най-често засяга, са младежите - бъдещето на дадена страна.
По данни на Евростат за 2017-а в рамките на Европейския съюз 24,8 млн. деца на възраст от 0 до 17 години са застрашени от бедност. Най-застрашени са децата в Румъния, следвана от България на второ място и Гърция - на трето. Това са деца, които няма да получат най-добрите възможности и на свой ред няма да могат да дадат най-доброто от себе си.
През 60-те години на миналия век борбата срещу бедността е била масова и глобална. В САЩ президентът Линдън Б. Джонсън обявява цяла кампания - "Война срещу бедността". Усилията на Западния свят са толкова успешни, че хората започват да говорят за "относителна бедност".
Сега обаче въпросът е докъде са границите на тази "относителна бедност". Как да стане ясно, че изключването от определени социални дейности също означава много?
Бедността е изследвана от всеки ъгъл и все повече хора започват да я виждат като реална заплаха срещу демокрацията. И въпреки това темата за бедността трудно предизвиква кой знае какви емоции, особено в Западна Европа. За нея няма протести, няма ожесточени дебати в парламентарните зали.
Опасността бедността да остане невидима се разкри при вота за Брекзит.
Между 2013-а и 2015-а броят на бедните във Великобритания е скочил с 0,5%. Зад този процент се крият съдбите на 400 хил. британци, които съседи и близки може да са забелязали, но медиите и политиците напълно са игнорирали. Освен това мнозинството от бедните в страната са от така наречените "работещи бедни" - хора, които са в лошо финансово състояние независимо от факта, че имат работа.
Британските икономисти вече виждат евентуална връзка между нарастването на бедните и резултатите от референдума. Възможно е финансовата несигурност на около половин милион души да е повлияла на вота.
Европейските социалисти явно не могат да намерят стратегии, които да подобрят положението на тази демографска категория. Дясното крило също не може, но за сметка на това знае как да превърне страховете на хората в политически капитал. Много леви политици в момента се опитват да вземат пример от десните си колеги, вместо да се поучат от миналото или да анализират настоящето.
Спадът в популярността на европейските социалдемократи доказва, че гласоподавателите не харесват действията им.
Солидарността с бедните не може да бъде мислена единствено на национално ниво, а трябва да премине на глобално. Хората, които искат солидарност, трябва да се борят и с причините за неравноправието. Демократичните партии пренебрегват тези тенденции.
Въпроси като "Грижи ли се държавата достатъчно за мен?" само доказват нарастващата несигурност. Когато доверието в държавната грижа е разклатено, ентусиазмът да има повече солидарност се изпарява, а гражданите започват да се възприемат като самотни бойци.
Междувременно високите наеми изтикват хората от средната класа към предградията. Разбира се, дебатът около бедността не се върти около темата дали гражданите могат да си позволят апартамент в сърцето на града. Но дебатът в едно проспериращо общество трябва да включва тези, които се страхуват от бедността, защото тя ще ги изхвърли от социума.
Радикални решения като безусловен базов доход все още изглеждат твърде амбициозни, докато страхове като този от роботизацията на труда се повишават.
Работникът не иска да е най-големият демократ на света, той е по-скоро наплашен човек. И за момента не се припознава в никоя партия.
Това е коренна промяна в цялото западно общество. И тези, които искат да са новите лидери, трябва да извършат реална промяна, но без да насаждат допълнителни страхове.
Какви мелби, какви глупости? Хора влизат в ресторантите, за да просят. Хора не могат да си платят парното и тока, на хората им взимат колите, апартаментите, всичко. Баба ми е с 200лв пенсия, които едвам й стигат само за лекарствата. Или само за парното и тока през зимата. Такива като нея са милиони, а те за някакви мелби ми говорят. Правителството извършва геноцид над старите хора, работили цял живот, обрича обикновените работещи на бедност и нулева перспектива, а толерира престъпността. И после твърди обратното по най-лицемерен начин. Кой нормален човек ще има доверие на управляващите?
BaronVino ,много си задръстен и елементарен, поне не коментирай за да не се излагаш.
Вълков, ти освен боко тиквата друго знаеш ли?
май пак трябва да си преговорим дали битието определя съзнанието или съзнанието определя битието ...да не се окаже, че зависи от човека и това къде се родил
Не бързайте да се дърляте, уважаеми, Горната статия е подвеждаща, но не защото казва неверни неща, а защото насочва вниманието не натам, където трябва. Това, което е заплаха не е бедността сама по себе си. Тя е относително понятие и зависи от конкретни обстоятелства, условия, от това какви критерии ще заложат обществата /държавите/ за праг на бедност и пр. Вие, например, сте на село и виждате мърляви цигани, облечени в дрипави анцузи, живеещи в коптори, но каращи мерцедеси. Те бедни ли са? Та, в този смисъл, заплахата не е бедността, а неравенството. Абсолютното равенство, разбира се е невъзможно на практика, но има граница, отвъд която задълбочаващото се неравенство започва да носи сериозни негативи. По въпроса има коефициент /на Джини/ - от нула до 1-ца. Колкото е по-близо до 1-ца, толкова по-голямо е неравенството. Към 2012 г. у нас коефициента е 0.33. В САЩ - 0.80. Но да се върна на негативите. На първо място, започват диспропорции в икономиката, от своя страна това довежда до постепенно разрушаване на публичната среда и в крайна сметка до разрушаване на обществата и държавите. Основна заслуга за тези негативи има, разбира се, неолиберализма, най-вече с това, че разруши публичната среда. А човекът е социално животно и е продукт на тази среда. Увеличаващото се неравенство води до изключване на цели слоеве сред населението от достъп до основни постижения на цивилизацията, като здравеопазване, образование, водоснабдяване, топлоснабдяване, транспорт и т.н. Преди години у нас излезе в превод една много хубава книга по този въпрос от нобеловия лауреат по икономика - Джоузеф Стиглиц - "Цената на неравенството". Препоръчвам ви я.
@Докс "На първо място, започват диспропорции в икономиката" Е какъв е този звяр сега и как да го преборим? " Увеличаващото се неравенство води до изключване на цели слоеве сред населението от достъп до основни постижения на цивилизацията, като здравеопазване, образование, водоснабдяване, топлоснабдяване, транспорт и т.н." Това е валидно за повечето африкански държави и Русия. Като погледнеш индекс човешко развитие... Какво според теб е общото между негрите и руснаците? Умен човек като теб би се сети..oh wait.
Аз пък мисля, че проблемът е точно в бедността, а не в неравенството. Ако дамата имаше пари за мелби, нямаше да й пука, че някой трейдър напр. е направил 5 милиона от биткойна през януари и може да си купи цялата фабрика за мелби. Има някакъв екзистенц минимум, който трябва да се покрие, и той включва определена жилищна площ в гаден квартал, режийни разходи, храна, включително разни дребни джънк удоволствия като цитираните мелби, транспорт, някаква евтина ол инклузив ваканция/напр. в Турция/, дрехи от марки като СиА и ХиМ, като израстат чаветата старите, някакви джобни за цялото семейство и 50-60 евро, които да си отделят във фонд "Резервен" всеки месец- мизерно, но все пак достатъчно да живееш. В много западни държави /не само в Германия, а и в Италия, Испания и Франция/ това вече е проблематично за част от населението. Това, че тази част от населението най-вероятно не бачка, няма значение. Това, че в някои държави в Африка хвърлят капи, ако ядат два пъти дневно - също, тъй като въпросната част от населението има само приблизителна представа къде са тези държави в Африка и какъв е стандартът на живот там. Тези хора гласуват и ще гласуват за идиотите, които им обещаят гореописания стандарт. Дали ще са крайнодесни/бившите източни провинции в Германия/ или леви/в Белгия напр. са любими на "новите" белгийци/ ефектът ще е по същество един - допълнително забатачване на ситуацията.
@Kuly"Има някакъв екзистенц минимум, който трябва да се покрие, и той включва....дрън,дрън. @Kuly"Това, че тази част от населението най-вероятно не бачка, няма значение." Хей, тролчо Пробвай се друг път.
Питекантропус, Питаш, значи, какво било общото между руснаци и негри? Веднага ти отговарям, макар че шимпанзе като теб едва ли би се сетило за какво става въпрос, но ... нека поне да опитаме. То ще е същото, като да ти подхвърля над решетките шепа ядки или портокалче. Значи, Питекантропусе, между руснаци и негри общото е същото, каквото между негри и българи, между латвийци и афганистанци, между японци и ескимоси и между негри и ирландци /едни от първите американци/. И това общо се нарича - Митохондриална Ева. Компрендо?
Да, Бароне, И аз те разбирам. Иначе Кули-то е много забавен. Започва с това, че основна причина била бедността, а след това започва да се занимава именно с неравенството. Удивителна загадка е това, човека! Не само в биологичен, но и в психологически смисъл.