"Политическият език", пише Джордж Оруел, "е замислен да накара лъжите да звучат по-правдиво и убийството по-достойно, и да придаде вид на солидност на обикновения въздух." Никой лидер няма да признае, че е разпоредил изтезаване на хора, но Дик Чейни беше казал: "Винаги съм подкрепял - и подкрепям - нашата усъвършенствана програма за разпити" - което на практика означава същото.
Отбележете, че както го формулира Оруел, "куп латински думи падат върху фактите като мек сняг, размивайки контурите им и прикривайки всички детайли."
Войната звучи ужасно на обикновен език, затова винаги политиците създават димна завеса от евфемизми. "Кинетично действие" означава "убиване на хора". "Косвени щети" означава "случайно убиване на хора". Политиците обикновено използват думата "убийство" само за да опишат какво правят на нас враговете ни; не това, което ние правим на тях.
В реч през май т.г., обяснявайки политиката си за военни действия чрез безпилотни летателни апарати, Барак Обама говори за "смъртоносно, таргетирано действие срещу "Ал Кайда" и свързаните с нея сили". Както казва Оруел, когато "определени теми бъдат засегнати, конкретиката се разтопява и преминава в абстракция".
Оруел се е притеснявал, че неясният език прикрива зли помисли
Сега някои влиятелни демократи в САЩ имат различно оплакване: че републиканците използват думите по-умело, за да печелят политическите борби. Консерваторите са безсрамни и опростенчески, те се оплакват шумно - и това работи.
Когато Обама се затрудняваше да обясни обстоятелствата, при които лекарите може да обсъждат варианти за прекратяване на жизнените функции при пациенти с държавни медицински осигуровки, Сара Пейлин извика "Екзекуторски тричленки!" и наплаши огромен процент от електората.
"Консерваторите използват езика по-ефективно от либералите в предаването на най-дълбоките си ценности," пише Джордж Лакоф, лингвист в Калифорнийския университет в Бъркли, в "Малката синя книга: основно ръководство как да мислите и говорите като демократ".
Либералите "представят фактите и предлагат политики, твърди той. Републиканците обаче се насочват директно към същината. Когато бе председател на Камарата на представителите през 90-те години, Нют Гингрич насърчаваше своите депутати да повтарят изпитани пред фокус-групи думи като "извратен", "жалък" и "принуда", когато говорят за демократите, същевременно повтаряйки като папагали "семейство", "деца" и "свобода" като републикански ценности.
Когато либералите и консерваторите използват различни понятия за едно и също, фразата на консерваторите винаги е по-къса и по-конкретна, отбелязва Джоузеф Ром, автор на "Езикова интелигентност". И той е прав. Когато спорят за абортите в САЩ, републиканците предпочитат "живот" (емоционално наситен израз), докато демократите говорят за "избор" (абстрактно понятие).
Републиканците говорят за "данъци" и "харчене", докато демократите искат да повишат "постъпленията" за "инвестиции". Джордж Буш-младши имаше "Патриотичен закон", докато Обама има "Закон за защита на пациентите и достъпна грижа". Първият е ужасен закон, на който обаче е трудно да се противопоставиш; вторият е ужасен за изричане и труден за запомняне.
Лакоф препоръчва на либералите да бъдат по-конкретни
"Виждал ли съм го с очите си?", пита той. "Мога ли да взема молив и да го нарисувам на хартия?" "Въздух", "вода" и "земя" са по-подходящи от "околна среда", ето защо вероятно американският "Закон за чистия въздух" се прилага на практика, докато предложеният през 2009 "Закон за чиста енергия и сигурност" (законът за търговия с емисии на парникови газове) се провали позорно.
Консерваторите също така са по-добри, както се опасяват либералите, в договарянето на едно послание и придържането към него. Франк Лънц, консултант на Републиканската партия в САЩ, някога бе казал: "Има едно просто правило. Казваш нещо отново, повтаряш го отново, повтаряш го отново, повтаряш го отново, повтаряш го отново, и отново и отново, и горе-долу по времето, когато тотално ти е дошло до гуша да го казваш, целевата ти аудитория го е чула за първи път."
Либералите обаче въздишат, че са твърде изтънчени, за да се чувстват комфортно да свеждат сложни идеи до лесни за продажба пред електората фрази от две думи. Затова например демократите в САЩ се затрудняват да се обединят около девиз, защото ядрото на гласоподавателите им включва крайно разнородни групи (малцинства, пролетариат, образовани градски жители и т.н.), които не говорят с едни и същи понятия.
Базата от гласоподаватели на републиканците също е разнообразна, като включва както поддръжниците на по-слабата намеса на властта в икономиката, така и силно религиозни групи, но те все пак се обединяват около девизи като "свобода", без значение дали това е свобода да плащаш по-малко данъци или свобода да се молиш на бога си в училище. Ако демократите можеха да "рамкират" темите и ценностите си по-добре (ако заимстваме формулировката на Лакоф), те биха печелили повече политически борби.
Не всички майстори на уклончивия изказ са републиканци
Друг е въпросът, че демократите са печелили четири пъти в последните шест избори за президент в САЩ, така че очевидно все пак не правят всичко погрешно. И много от тях са станали умели в употребата на къси и ясни думи. Девизът на Барак Обама от 2008: "Да, ние можем", запращаше тълпите в истерия на одобрение (въпреки се твърди, че поне един от авторите на речи на Обама е споделял, че мрази от дъното на душата си тази фраза).
Формулата на Бил Клинтън "безопасен, законен и рядко прилаган" спомогна за засилването на подкрепата за легализирането на абортите в САЩ. Демократите използват израза "работещи семейства", за да напомнят на гласоподавателите, че "бедни" и "измамници на дребно" не означава едно и също.
А и демократите също могат да бъдат безсрамни: атаките срещу Мит Ромни и Пол Райън за предложенията им за съкращаване на здравни бюджети, в които Пол Райън хвърля стара жена в инвалидна количка от скала, не бяха особено нюансирани. И те повтарят също агресивно послания на моменти: Обама през 2012 не спря да повтаря на гласоподавателите, че Мит Ромни е богат.
И реториката им често е подвеждаща. Когато обсъждат бюджети, например, те използват думата "орязване", за да визират "по-малко харчене от планираното по-рано". Така че "страховитото орязване" може на практика да бъде дори сериозно увеличение. И това е толкова сполучливо увъртане, че и републиканците не се колебаят да го използват, поне когато говорят за военните разходи.
Политиците никога няма да използват езика по начина, по който го прави Оруел, съчетавайки яснотата на мисълта с прецизност
Политикът трябва да печели избори, което означава да убеждава много хора - хора с крайно разнородни интереси и позиции - че е на тяхна страна. Уви, това задължително изисква глупости, празни приказки и леснозапомнящи се девизи.
Те са трудни за създаване, както Лакоф неволно доказва. Той преди е съветвал демократите да говорят за данъците като "такса членство" и да отстояват позицията, че "патриотизмът изисква държавно финансирана здравна грижа за всички". Някак си обаче нито една от тези фрази така и не е набрала особена популярност.
