Редакторът Гошо седеше с вид на току-що изядено кюфте по чирпански в редакторската стая на едно от най-рейтинговите неделни предавания в една от най-рейтинговите телевизии в България.
Толкова рейтингова, че дори веднъж, когато поради повреда не излъчваше близо 15 минути, пак направи на пюре рейтинга на другите си конкуренти.
Редакторът Гошо стискаше с изпотени ръце куп хартия - мейли и мнения от форума на сайта им, в които количество възмутени хора обясняваха - на кирилица и шльокавица, че са потресени от последното високорейтингово предаване и не желаят повече да гледат подобни неща.
Не искат никой да им говори. Нито те да си говорят с някой от предаването. Искат да им отговорят.
И - о, ужас - казват, че предпочитат конкуренцията. Не че водещите там са кой знае колко по-добри, но поне не се карат на гостите в ефир, не искат да ги опрат с гръб до стената и не изпадат в екстатичен пристъп, повтаряйки едно и също в продължение на 16 ефирни минути.
Каквото се случи в последното предаване на въпросната телевизия. Гостът, иначе възпитан и кротко говорещ, беше нашибан с камшиците на свободното слово публично пред страхотната аудитория от 2 милиона души.
"Боже, научи ме какво да правя. Знам, че трябва да е интересно - и да не ни плюят после. Аз съм смел човек - показах ACTA, като поканих Вики от Мастило да разкаже как е ограбена от пиратите. Аз поканих този хрисим еколог - знаех, че възпитанието няма да му позволи да се изрепчи и ще се остави на камшика на строгата господарка. Къде сбърках" - чудеше се Гошо и поскубваше от косата си.
"Гошо, айде да си ходим. Утре е неделя, имаме ефир. Трябва да си починеш" - чу се отнякъде познат глас.
"Ще поостана, че имам да правя структурата на предаването" - рече извинително Гошо.
И когато всички си тръгнаха, той заключи вратата.
Седна и отвори файла на компютъра си.
"Неделно следобедно токшоу" - зачете Гошо.
"1. Какво се случва с нашето общество - министър Рашидов за духа, ненасилието, съмненията и страстите."
Тук Гошо пребледня - министърът не беше ли бил полицай едно време. "Ще уволня новия редактор" - помисли си Гошо - "Само да мине утре и ще го пратя в Канал 3 да връща записите на Сашо Диков".
"2. Право на отговор - протестиращите от Симитли срещу Зеления октопод".
Редакторът се замисли дали метафората "Зелен Октопод" не е пресилена хипербола, но му се стори удачно - и най-първите мъже във властта говорят в тая стилистика. (А кой е той, че да редактира властта?!)
"Тук е добре за жива връзка с жители на Симитли, Банско и/или Разлог" - мина през ума на Гошо - "Дечица в народни носии плачат. Баба праща баница на водещата, задето е разгромила в ефир "зеления" - и такива като него, дето искат пак да ги пратят в гората да секат незаконно и да пуснат гатерите в дворовете, вместо да седят мъжете по лифтовете да продават билети. Не баница - по-добре зелник. Да, зелник."
Гошо бе доволен, че се е сетил за зелника. Стори му се много народно - и екологично чисто.
"3. Бизнесменът Сашо Петков от Банишора в пряка връзка - как фалирах, защото заради протестите на еколозите на Орлов мост не можах да доставя навреме 16 тави с петифури от Банишора до Младост 3" за частно парти. После тия, дето били дали поръчката, писали по форумите колко кофти доставчик е - и аре репутация и рейтинг надолу.
Тук Гошо се замисли.
"Трябва да е по-тъжно. Нужно е да има и дете. Ами да - детето трябва да е на Сашо, и да плаче как през зимата си е счупило крака, щото - поради закона за горите арендаторът на пистата не е могъл да изсече няколко дървета, за да я поразшири. Пак заради тия мръсни еколози."
Картинката се подреждаше повече от добре.
"4. Банкерът X - демон или ангел?" - редакторът погледна със светнал поглед. Това щеше да е гвоздеят на програмата.
Набеденият в какви ли не грехове от еколозите банкер щеше да дари на деца в неравностойно положение от Исперих репродукция на Пабло Пикасо на "Гълъбът на мира" и да отговори на журналистически въпроси.
"Към Пикасо можехме да добавим и една малка пластика на Вежди Рашидов, но да не си гърмим всички патрони" - помисли си Гошо. "Нека покажем, че един свят е по-красив, когато изкуството доминира над грозната действителност..."
"Така. Стигаме до номер 5. Преди това пускаме филмче за фолкпевицата Вуна, посветила песен на премиера. С нея говори Кика Величкова. Фолкпевицата разказва, че е подвластна на силното и строго излъчване на генерал Борисов. Готова е да пее в дует с Веско Маринов - и е организирала цялата си рода да гласува за Ебазер Ебазер, кандидат на ГЕРБ в село Малък Поровец."
Гошо беше много доволен от хрумката на новата им колежка Хортензия ван Грубер - бивша начинаеща фолк певица, понастоящем омъжена за 73-годишен богат гражданин на ЮАР, потомък на първите холандски заселници...
"Ето такива хора ни трябват тук, в най-гледаната телевизия. Креативни, позитивни".
И си спомни как бе открил тайната за успешна телевизия... 70 процента чалга и 30 процента поп фолк...
"Номер 6 - основният ни гост. В такъв момент само един е необходим. Той. Откровено за горите. За магистралите, съдебната система, Спаска Митрова, дъщеря й и македонския въпрос. Статистиката на ЮНЕСКО, че България е страната с най-голям прираст на новозасадени гори.
Анкета - възмутени граждани питат 20-годишните протестиращи: "Вие къде бяхте по времето на Жан Виденов и Костов и защо не протестирахте."
Доволен, редакторът Гошо отпусна глава.
"Да, ако котка не ни мине път, утре ще направим едно много добро предаване." - помисли си Гошо.
В този момент телефонът му звънна. Беше жена му.
"Здравей, скъпа" - изрече Гошо - "Ама какво се е случило. Защо? Ама как така ме напускаш?" - изтръгна се от устата на опитният редактор.
"Всичките ни приятели във Фейсбук не ни говорят заради предаването? Ама как така..." - запелтечи Гошо.
"Даже мама не иска да ме вижда ли? А казват, че когато една жена е готова да направи всичко за един мъж, тя му е майка! Заради еколога? Ама той е лош. В крайна сметка ние сме истинските еколози. Само ние успяхме да изчистим България за един ден" - промълви Гошо.
"Моля те, не си тръгвай. Не, не ми казвай, че вече ще гледаш други телевизии в неделя. Това ли заслужих?" - вече с тотално отчаяние изстена уважаваният и ценен редактор на най-гледаното неделно предаване в най-гледаната ефирна телевизия у нас...
В този момент някъде се чу потропване. Гошо се огледа. Оказа се, че спи в редакторската стая.
"Жоре, пак си прекарал цяла нощ тука. Жена ти ще те зареже накрая" - подвикна чистачката, пристигнала, за да изчисти преди началото на натоварения неделен ден.
"Сънувал съм" - с облекчение си помисли Гошо.
В този момент погледна към екрана на компютъра, който беше включен.
На екрана с огромен шрифт светеше едно единствено изречение.
"Телевизията е дъвка за очите"!
И отдолу подпис - Жан-Люк Годар.
"Тоя Годар е някой зелен екстремист" - помисли си Гошо.
И побърза да звънне на жена си, за да види дали наистина не го е напуснала...
