Веднъж отхапал от забранения плод, от Голямата ябълка отвъд океана, човек вече завинаги е изгонен от райската градина, и май не съжалява особено за това...
Човекът е такова същество, че пред това да остане завинаги в Рая, щастлив и необезпокояван от нищо, и това да направи грях, но да погледне отвъд непознатия хоризонт, би избрал второто. Защото човек става истински човек само, когато е в Ада. А в Ню Йорк Ада и Рая се преливат постоянно и с такъв динамичен синхрон, че в един момент не можеш съвсем да разбереш кое, кое е. Ако успеете да не станете "чарк от машината", докато сте в Ню Йорк, единственото, което ви остава, е да ядете от Голямата ябълка и да преглъщате на големи хапки сладкия грях, в който сте се забъркали и да вървите смело по земя, изтъкана от Ад и Рай.
Ню Йорк е град, за който каквото и да се каже ще бъде или недостатъчно или плоско и клиширано. Това е град, който е вдъхновил и продължава да вдъхновява много творци. За него е писано и говорено много. Действието на повечето американски филми се развива именно тук. Той е придобил митологичен образ, което увеличава притегателната му сила. От самото си създаване та чак до днес Ню Йорк остава град на чужденците и имигрантите. Именно в това е и неговият чар. Тук всеки е чужденец и всеки е местен. Така и ти като току що пристигнал турист, неусетно се сливаш с тълпата и само след няколко часа вече можеш спокойно да се наречеш Нюйоркчанин.
Penn Station - начало
Бързият ритъм на живот те повличат още от гарата. Ако, човек пристига с влак най-често спирката е „Пенсилвания стейшън", в Манхатън. Това е най-голямата гара в центъра на града, по-известна с краткото си название „Пен стейшън" (Penn station). Гарата се пада в подземните нива на „Пенсилвания плаза", градски комплекс разположен между 7-мо и 8-мо авеню и между 31-ва и 33-та улица в Мидтаун Манхатън.
Слизаш и тръгваш да търсиш спирката на метрото. Лутането в този огромен подземен лабиринт е допълнено с тълпи от хора, които забързано вървят в своята посока. Хора. Това е ключовото за Ню Йорк и по-конкретно за квартала Манхатън. Навсякъде, по всяко време има хора, метрото работи денонощно, животът кипи. Наистина не се преувеличава като се казва, че това е градът, който не спи. В делничен ден, в два часа през нощта възрастни баби чакат на спирките на метрото необезпокоявани от никого. А ако се случи това да е петък или събота през нощта, има направо тълпи от хора, чакащи метрото. Почти като в делничен ден рано сутринта.
Метрото - животът ъндърграунд
Метрото е особено място, което предлага специално изживяване и усещане в повечето големи градове по света. Не във всеки град то е толкова специален топос, но в градове като Париж и Ню Йорк, то със сигурност е нещо, което няма как да не те впечатли. Въпреки мащабите (1 200 кв. км площ) и населението (8 милиона) на Ню Йорк - както самият град, така и метрото демонстрират високо ниво на прецизност, точност, на хигиена и чистота.
Впечатляваща е организацията и системата за поддържане на чистотата на такъв голям град. Разбира се, ако споделите на един нюйоркчанин възхитата си от чистото им метро, той ще ви изгледа в абсолютно недоумение и ще ви каже, че по-голяма кочина не е виждал. И като усети, че не сте убеден в думите му ще ви попита:
"Ама вие не сте ли видели плъховете, там долу?! Та те са по-големи от котки!"
За плъховете са прави, но ние имаме за сравнение метрото в Париж и нищо не може да ни учуди. И това в Ню Йорк ни се вижда направо рай. А ако тръгнем да сравняваме с метрото на родната София, макар и малко, с няколко спирки, можем да се похвалим, че то е по-чисто дори от това в Ню Йорк. И понеже рядко ни се случва да отбележим нещо хубаво у нас - нека се гордеем от този факт. Защото кой знае, може би няма да е за дълго така...
Освен чистотата и денонощната работа на метрото, трябва да се отбележи и разнообразните хора, които непрестанно виждаш там. Това са хора от всякакви националности, възрасти, раси. Всеки със своите разбирания за религия, за облекло, за начин на живот. Всеки със своя идея за смисъл. Те ежедневно кръстосват града под земята - придвижвайки се от една точка до друга. Всеки бърза в своята посока. Толкова е цветно, различно, нетрадиционно.
В една малка мотриса на метрото, подобно на Ноев ковчег
се е събрал сякаш целият свят, от всяка точка на земното кълбо, по един вид. Това не притеснява никого. Китаец седи до черен афроамериканец, който е с развлечени дрехи, слуша от телефона си музика и рапира на глас. До него, спретнато облечен бизнесмен със светла коса - може би от скандинавските страни, чете спокойно от Kindle-a си. Децата на едра негърка лазят по земята, млада влюбена двойка - японец и французойка се целуват. Мъж с червило и пола гледа занесено...
И ключовата дума за оцеляването, просъществуването и единството на един такъв пъстър свят е
ТОЛЕРАНТНОСТ
Всеки е луд по своему и никой не се бърка и не кори "лудостта" на другия. Просто го приема такъв, какъвто е с всичките му странности и разбирания за живот. Това е едно от най-удивителните и уникални неща на Ню Йорк - толерантността към различния. Хората явно сами са се научили на това, защото в крайна сметка тук всички са различни, всички са чужденци, всеки идва от различен бекграунд, традиции, религия, възпитание и ако той иска другите да приемат неговите особености, самият той трябва да приеме техните.
Интересното е умението за съжителство в пълно единство и хармония на хора от цял свят. Не само това, а очевидно те работят добре заедно и постигат успешно общи цели, и страната се развива. Това впечатлява, защото има някои държави, например, в които хората от една и съща нация не могат да се разберат с години по най-обикновени въпроси... но това е тема за друг разговор...
Таймс Скуеър - джаз за очите
Ако сте се чудели как би изглеждал джаза, ако е трябвало да се пресъздаде визуално, то отидете в Ню Йорк и по-конкретно на Таймс Скуеър, и гледайте. Това е джаз за очите. Но не просто джаз, а няколко джазови парчета, които гледате и слушате едновременно, защото там всичко се случва постоянно, навсякъде и в един, и същи момент. Чиста лудост за съзнанието.
Абсолютната невъзможност да се обхване всичко с мисъл и поглед. Никакъв шанс за концентрация на вниманието върху едно конкретно нещо. Просто защото сетивата ти са атакувани от всички страни - огромни светещи реклами по стените на небостъргачите, анимирани и присветващи в различни цветове. Музика звучи от всякъде, огромно стълпотворение от хора залива улиците. Същински потоп.
Излязъл си от ноевия ковчег, от метрото и си се гмурнал в потопа, където се сливаш отново с, така да се каже, целия свят. Случайни момчета вървят със закачени рекламни пана на гърдите си и крещят нещо. Други стоят в центъра на улицата, тълпата минава около тях, а те не спират да предлагат на всеки някакви промоционални билети я за комедийно шоу, я за пиеса на Бродуей или за евтина вечеря за двама.
Вървиш и най-внезапно в тълпата се е оформил самостоятелен кръг от хора, които слушат някой как свири. Опитваш се да надникнеш зад рамената на множеството хора, да видиш и да чуеш, какво има там. Черен американец, седнал на малко столче, рапира и удря с палки върху тенджери и пластмасови кофи. Звукът и резултатът са уникални. Природен талант. Потопа обаче не спира и те повлича да вървиш напред, а да видиш какво следва после...
Веднъж стъпил на Таймс скуеър и 42-ра, ти вече си част от джаза. И колкото и да искаш не можеш да го погледнеш отстрани, нито да го осмислиш, нито да го запаметиш, нито в главата, нито на фотоапарата, нито на лист хартия. Всичко е това, което е. Гледай и се остави реалността да изпива сетивата ти. Друсай се с реалност.
Усещай хилядите джазови парчета, които разкъсват сетивата ти, разпиляват ги на съставните им части и после ги взривяват в бляскави ярки цветове по огромните рекламни пана. Ти си голям жълт бонбон "m&ms", който се смее от стъклата на небостъргача. Ти вече не си наблюдател, а си се превърнал в нота от джазовото произведение. И неусетно започваш да влизаш в ритъм... загубваш се напълно, за да намериш едно друго аз, което не си познавал до сега... и да чуеш неговият джазиран вариант.
Грях или израстване
Може да се поспори дали отхапването от забранения плод е грях или личностно израстване. Това е още по-спорно, когато забранения плод е Голямата ябълка - Ню Йорк.
Хората казват: "Ако искаш да си останеш същия, стой там където си. А, ако искаш да се промениш - отиди в Ню Йорк." И наистина мисленото отхапване и вкусване от духа на този град те променя. Променя гледната ти точка, променя усещането ти за живот, за ритъм, за хора, за град. Показва ти какво означава толерантност в най-съвършения си вид. Показва ти какво означава да имаш свободата да бъдеш такъв, какъвто си и да правиш това, което искаш. Без да бъдеш съден или критикуван за това.
Ню Йорк те научава и на нещо много важно, учи те да си знаеш целта. Ако не искаш да ти се завие свят и тълпата да те повлече в хаотичния си потоп, най-важното е да знаеш за къде си тръгнал и къде искаш да стигнеш! След това трябва само да вървиш целенасочено, без да обръщаш внимание на хилядите препускащи хора в различни посоки. Това е начинът да стигнеш до някъде.
Животът в Ню Йорк бързо те учи и на основни житейски мъдрости. Неща, които едва ли би научил, ако не беше изгонен от рая...
За това, ако искаш да се промениш завинаги и сетивата ти да усетят истински живота, отхапи смело от Голямата ябълка и се наслади на вкуса. Ню Йорк те чака, за да те промени. И това не е грях.
Как в малка мотриса негърчета лазят по "земята"? Всеки е луд по своему... умението за съжителство в пълно единство и хармония на хора от цял свят...Таймс Скуеър - джаз за очите...основни житейски мъдрости... Ако някога авторът има късмета да поумнее, ще се срамува от модерните и полит. коректни пропагандни клишета, написани тук.
Принципно хубава статия, но пак ми се набива в очите това че ни обясняват как трябва да сме толерантни... Докато си богат, и парите които изкарват работещите стигати за мързеливците и/или неработещите, тогава можеш да си позволиш да си толерантен. А когато масата от хора реши че и е по-приятно да са мързеливи паразити, и почнат да смучат последните стотинки от работещи хора които едва свързват двата края, тогава толерантността свършва, и няма как да си толерантен когато физическото ти оцеляване е поставено под въпрос.
Ох, много елементарно преповдигната и натруфена статия! Но Боби, ти пак бъркаш нещата - едно си знаеш и си го повтаряш! Става въпрос за толерантност към хора различни от теб - класово, расово, сексуално, културно и тн и тн. Не става въпрос за циганите, които не си плащат парното и живеят на гръба на работещите
Била съм в Ню Йорк, описанието няма как да е по-точно! Изживяването си струва, лично аз не мога да го опиша, но автора се е справил чудесно. Останалите коментари са писани от хора които не са посетили този градБраво за статията!
Подкрепям Kipra Danailova. Аз мисля че в БГ сме МНОГО по-толерантни към циганите. В америка няма такова нещо - да не си плащаш, а да потребяваш, дори и негър да си. Освен това ако някой направи заплашителни действия към полицай, дори и негър да е - го застрелват. Докато тука циганите са се качили на главата на всички - и днес чета една статия за цигани нападнали болница, щото една баба циганка умряла. А в америка, ако нямаш здравна осигуровка - не те приемат просто в болницата. Или ако си много зле - те приемат, но после дължиш парите. Просто такава ТОЛЕРАНТНОСТ като българската я няма никъде по света. А иначе наистина е така. Бил съм в Америка и за миг не съм усетил някакво пренебрежение или дискриминация заради това че съм чужденец. Даже съм имал предимство пред местните понякога.
Fun, била съм в Ню Йорк и за това си позволявам да коментирам. Да, сигурно е най-космполитния град в света, много е жив и много пъстър, ама стила на статията ме дразни - както казах напудрен. А и не съм съгласна за метрото - голяма е дупка и там за разлика от Лондон, например, не го ползват всички. Сравнението с парижкото беше неточн.. ща ма извиния'ати ама у Париж е по-чистичко (метрото).
>А и не съм съгласна за метрото - голяма е дупка и там за разлика от Лондон, например, не го ползват всички. Що говориш глупости? http://goodcleantech.pcmag.com/automotive/278525-new-york-mayor-advocates-electric-taxis-for-major-cities Почти всички във фирмата, в която работя, идват на работа с метрото, включително двамата ни шефа, които далеч не са бедни. Колкото до чистотата, парижкото метро определено е в пъти по-мръсно. Не знам ти като каква си била и на двете места, аз съм живял половин година в Париж, в Ню Йорк съм 6та година.
4 Kipra Danailova | 26.04.201215:17 Ох, много елементарно преповдигната и натруфена статия! Но Боби, ти пак бъркаш нещата - едно си знаеш и си го повтаряш! Става въпрос за толерантност към хора различни от теб - класово, расово, сексуално, културно и тн и тн. Не става въпрос за циганите, които не си плащат парното и живеят на гръба на работещите ------------------------------------------ Напротив, точно за това става. Докато хората имат пари - това че са различни няма проблем, и си склонен да им плащаш сметките. Ако България беше богата щеше да може да плаща достатъчно помощи на циганите, които щяха да предпочитат да си живеят живота с нашите помощи, вместо да крадат, или да раждат деца за бройката... Ние не сме "Нетолерантни" към циганите заради различни културни особености, ами защото са престъпници. Както казаха и преди мене - ние всъщност сме прекалено толерантни към циганите, и всякаквата друга престъпна измет, а през това време по всякакви медии върви пропяганда как трябва да сме още по-толерантни към орките, и за мен думата "толерантност" отдавна е станала мръсна дума, въпреки че реално в живота си и аз съм доста толерантен - но само спрямо хората които не нарушават закона, за престъпници, особено умишлени такива, нямам и грам толерантност, и никога няма да имам. Така че при всичката тази пропаганда за толерантност, просто няма как да реагирам позитивно на поредната статия дето ни обяснява как трябва да сме толерантни, и колко хубаво нещо е то. Така че съжалявам за статията, аз като не ходил до Ню Йорк няма как да имам обективни възражения спрямо нея, но глобалние медиен контекст в който се появява тя просто предизвиква негативни емоции в мен. Така както думите "бизнесмен" в България доста често предизвикват негативна реакция, и означават престъпник, а не нормалното си позитивно значение.
Какво значение има като каква съм била? Това какво отношение има към чистотата на метрото Моите впечатления от метрото в Париж определено са по-добри..нюйоркското ми е голяма дупка, не се чува какво съобщават в голяма част от влаковете, абе на места ми се струва и опасно даже..вярно последно преди 4 години ходих, сега не знам как е..
Боби, нещо не се проявяваш, като много толерантен в този форум. Пък ние тук работим (освен като не пишем в кафето де) и си плащаме данъците, а ти не уважаваш чуждото мнение и честичко обиждаш. Не всеки който е от раса различна от бялата, изповядва различна религия или е хомосексуален е виснал на парите на белия работещ мъж! За такава толерантност става въпрос - да не слагаш всички под общ знаменател, да не отправяш лични нападки, да ужававаш чуждата култура, че и мнение. Това много ми се иска да се промени в България - срам ме е как масово хората са агресивни, расисти, и обиждат на лична основа, особено когато не могат да оборят с факти.
>Докато хората имат пари - това че са различни няма проблем, и си склонен да им плащаш сметките. Едно си Боби знае, едно си бае. Ти кога ще се усетиш, че да толерираш различните хора съвсем означава не да им плащаш сметките, а да не се отнасяш към тях с предразсъдъци? Къде я видя тая дефиниция на 'толерантност'? Айде посочи източник, че ми писна да ти чета хейтенето към толерантността, след като нямаш хал хабер какво всъщност значи думата, и си решил да се придържаш към някаква удобна за теб, но всъщност неправилна и провинциално тесногръда дефиницийка.
>Какво значение има като каква съм била? Що за безумен въпрос? Колко валидно би било мнението на турист, видял една-две линии на метрата на двата града за двата дни прекарани във всеки? >не се чува какво съобщават в голяма част от влаковете Чува се идеално, освен ако английският ти не е доста зле. >абе на места ми се струва и опасно даже Хахаха.. Това в контекста 'парижкото метро е по-добро'?? Следващия път като си в Париж, хвани някой RER и слез малко по-далеч (например, A на изток) , или по-просто - хвани 4 и слез на Porte de Clignancourt, па се разходи из.. ъъ.. по-интересните части на великия 18ти Почваш ли да усещаш защо мненията на туристи за живота в града са леко невалидни?
deowin-е, Много лично го приемаш тва метро бе човек..не мога да споря аз за някъв влак в тунел толкова време! Разбрахме, че си живял в Париж и Ню Йорк - бравоо И явно английския ти супер, моя е що-годе: хау до ю до? знам Ама много сате важни тия нюйоркчани брей! Само че, знаеш ли къв е обикновенно пътя: МБА (не говоря за баскетбол), стаж в банка, после як гърч в банка в Ню Йорк, после местене към Лондон и малко гърч в банка, после във фонд - вече сме гъзари, после фонда фалира и тутууу в България при Бобии ) Сори, че се заяждам ама не ми се работи нещо днес..
za баскетбола се обърхак малко - пардон, изложих се
Аре и едно от мен по повод нюйоркското метро и какво е вдъхновило: http://www.youtube.com/watch?v=guYlCLmX59c (Кипра, още на МБА ме загуби.. пък и фондът ми надали ще фалира скоро, определено не преди да се пенсионирам..)