"Нямате домашно за утре"

Ето едно нещо, което може би не знаехте за Франция: президентът там има силата да отмени домашните. В една от последните си речи в Сорбоната, Франсоа Оланд обяви своето намерение да направи точно това за всички основни и средни училища в страната.

Той планира да реформира френското образование и по други начини: намалявайки дължината на учебния ден и насочвайки повече ресурси към училищата в изоставащите райони. Това не е случайно - Франция понастоящем заема 25-о място в нова оценка на образователните системи, направена от Economist Intelligence Unit (EIU).

За да имате представа колко зле е това, ще сравним държавата със САЩ, чийто граждани масово са обвинявани за слабото си образование, но въпреки това държавата е на по-приличното 17-о място в същата класация.

Официалната декларация за еманципация на френския президент по отношение на домашните може да се хареса не само на учениците, ала и на многото противници на домашната работа в държавата.

Това са родителите и прогресивните учители, които от дълго време настояват, че заставянето на децата да чертаят успоредници, да спрягат неправилни глаголи и да подчертават цели абзаци в учебниците си след училище е безумие (по различни причини), което няма нищо общо с академичните постижения и дори им влияе негативно, като е огромен фактор за появата на съвременното всеобщо зло - стреса.

Оланд обаче не е прогресивен просветител, а просто социалист. Неговият мотив да упражни своята власт в тази област е да реши проблемите с неравенството. Според него домашната работа дава предимство на децата с по-образовани родители, които могат да им помагат, пред децата, чийто родители не са способни да предложат подобна помощ. 

А френският президент иска да даде на всички еднакъв шанс 

Домашната работа е институция, която е откровено ненавиждана от всички, участващи в нея. Децата я мразят поради очевидни и разумни причини, родителите я мразят, защото прави децата им нещастни, ала Господ да не дава да получат лоша оценка за нея; учителите пък я мразят, защото им се налага да я проверяват и оценяват. Оценяването на домашни е безкрайната домашна за учителите. В сравнение с тях, Сизиф изглежда късметлия.

Означава ли това, че е по-добре да се отървем от нея? Два пирона в ковчега от аргументи срещу домашната работа изглеждат нестабилни. Първият е, че домашната работа само поддържа децата заети, без да оказва влияние на академичните им постижения.

Според един от авторитетите в тази област Харис Купър от университета "Дюк", домашната работа има позитивна корелация - макар и с неголеми ефекти - с успеха в училище. Купър коментира, че това е по-вярно за гимназиите и прогимназиите, отколкото за основните училища, тъй като по-малките ученици се разсейват по-лесно.

Освен това той смята, че има претоварване с домашни работи - той препоръчва времето, което учениците отделят за домашни, да нараства с не повече от 10 минути за всеки следващ клас. Ала въпреки това неговото заключение, основано на 40 години изследвания е, че домашната работа все пак е важна. 

Другото не твърде основателно оплакване от домашните работи е, че те стават все повече

През 2003 г., учените Брайън Гил и Стивън Шлосман доказват, че освен един рязък скок в началото на 60-те години на миналия век и малко покачване при най-малките ученици в средата на 80-те, количеството време, което учениците отделят за домашни, не се е променило особено от 1940 г. насам.

А това количество не е голямо. Мнозинството ученици, включително и гимназистите, прекарват по-малко от един час дневно по време на учебната седмица в писане на домашни. Последните данни потвърждават, че това все още е така. Домашната работа е много малка част от това, което децата правят, когато не са на училище.

Подобно на много други дебати около образованието, Купър твърди, че "битката за домашните" всъщност няма нищо общо с това как да се подобри качеството в училищата. Проблемът е свързан с това какво хората искат от училищата да правят за децата им.

В изследването на Economist, държавата с най-успешна образователна система е Финландия. Учениците там почти не пишат домашни, започват училище чак на 7-годишна възраст, а учебният им ден е кратък. Изчислено е, че италианските ученици например прекарват около 3 години повече в училище, отколкото финландските (а Италия е на 24 място в класацията, точно под Франция).

На второ място в същата класация обаче е Южна Корея, където пък училищата са известни със своята пречупваща строгост. Деведесет процента от учениците в основните училища на Южна Корея учат с помощта на частни учители след училище, а южнокорейските тийнейджъри са най-нещастните от всички в развития свят.

Конкуренцията е толкова жестока, че правителството се опълчи пред т.нар. частни "училища за зубрачи", като забрани със закон достъпа до тях след 22 ч (макар че някои от тях заобикалят това правило, представяйки се за библиотеки). 

При все това и двете системи са еднакво успешни, заключава EIU

Причината за това е, че финландските училища правят това, което финландците искат от тях - всички ученици да бъдат на едно ниво и да се възпита ангажираност към равенството; а пък училищата в Южна Корея правят това, което южнокорейците искат, което е да се избутат напред истински усърдните и старателни ученици.

Когато Оланд обещава да сложи край на домашните, да направи училищния ден по-кратък и да насочи повече учители към изоставащите райони, той твърди, че иска да заприлича повече на Финландия. Неговите реформи обаче ще проработят единствено ако именно това е, което искат и френските граждани.

Какво би трябвало да искаме ние? Да не бъдем като Финландия е безопасно предположение. Ние ценим егалитарния подход към равенството: искаме всеки да има еднакъв шанс да стане по-добър от всеки друг. За повечето хора училището е механизмът за постигане на това.

И все пак, Оланд има право. Мръсната малка тайна на образователната реформа е, че един от най-големите гаранти за академичен успех е доходът на домакинството. Дори стандартизираните тестове, използвани за прием в чуждестранни университети (като SAT) са по своята същност репрезентативни за семейните доходи: учениците от по-богати семейства обикновено получават по-високи резултати.

Образователната система би трябвало да бъде двигател на възможностите и социалната промяна, но по някакъв начин работи като пазител на статуквото  

Дали домашната работа е един от виновниците за това? Нейните поддръжници заявяват, че тя е начин родителите да се включат в образованието на учениците, което е нещо добро. Ала освен това е вероятно (противно на предположението на Оланд) и най-върлите противници на домашните да са богатите родители, които искат децата им вместо да пишат домашни, да ходят на уроци по цигулка или таекуондо след училище. Все пак, тези дейности са много по-обогатяващи и често пъти по-забавни от спрягането на неправилни глаголи.

По-бедните родители пък вероятно предпочитат повече домашни, които да държат децата им далеч от улицата. Ако осигурим извънкласни занимания по музика, повече екскурзии до музеи и интересни спортни програми в училищата за по-бедните деца, бихме могли да се откажем от домашните от раз.

И без това няма да липсват на никого.