Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как да си направим революция

В Кайро по време на миналогодишната египетска революция, протестиращите живяха в палатков лагер на площад "Тахрир", където рисуваха, създаваха музика и пееха песни срещу Хосни Мубарак
В Кайро по време на миналогодишната египетска революция, протестиращите живяха в палатков лагер на площад "Тахрир", където рисуваха, създаваха музика и пееха песни срещу Хосни Мубарак

В тъмна януарска вечер, в къща край гара Падингтън, един мъж говори как да се организира революция.

Младо момиче от ирански произход задава въпрос: "Младите в Иран са лишени от илюзии заради бруталността на насилието срещу тях... Това спря всички улични протести", казва тя. "Какво бихте им казали? Как да се организират отново?"

Мъжът се замисля за миг. Той не изглежда като радикал - леко прегърбен, белокос, като фигурата му е потънала в ниския стол, на който е седнал. Но когато той отваря уста, за да проговори, всички очи в стаята се фокусират върху него.

"Не излизайте на улицата срещу войници с автомати. Това не е разумна стъпка. Има обаче други неща, които са много по-крайни... Бихте могли да убедите всички да си останат вкъщи. В града да настъпи пълно мълчание", казва той, понижавайки гласа си до шепот, подчертавайки думите си с ръце, сякаш той самият премахва шума.

"Всички вкъщи." Очите му оглеждат стаята. "Пълно мълчание", прошепва той отново. "Мислите ли, че режимът няма да забележи?"

Той се оглежда из стаята, кимвайки почти недоловимо. На стената зад главата му е окачен голям принт на атомната гъба от Хирошима, издигаща се в небето.

Политологът Джийн Шарп е известен като "специалистът по експлозивни идеи"

Шарп е наричан бащата на ненасилствената борба. Той също така би могъл да бъде описан като най-добрия приятел на революционерите. Или, вероятно по-точно, като най-страшния кошмар на диктаторите.

Сега 84-годишен, американският учен е посветил по-голямата част от живота си на изучаването на смелата, някои биха казали безразсъдна идея, че ненасилието - вместо насилието - е най-ефективният начин за сваляне на корумпирани, репресивни режими.

Неговото практическо ръководство как се свалят диктатори - "От диктатура към демокрация", се разпространява като вирус от написването му преди 20 години и е преведено от активисти на повече от 30 езика.

Също така той е подготвил и "198 методи за ненасилствено действие" - силни, понякога изненадващи начини да бъде отнета властта от ръцете на режимите.

Примери за употребата им от демонстранти и революционери изникват непрекъснато

В Украйна, по време на "Оранжевата революция" през 2004 г., която изстреля лидера на опозицията Виктор Юшченко до изборен триумф, стотици хиляди демонстранти превърнаха Площада на независимостта в Киев в море от оранжеви знамена - цветът на кампанията на Юшченко.

(Точка 18 от списъка на Шарп: Демонстриране на знамена и символични цветове.)

В Сърбия активистите, борещи се срещу тогавашния президент Слободан Милошевич на президентските избори през 2000 г., отпечатваха "Gotov Je!" ("Той е свършен!") на стикери, тениски и плакати, за да помогнат на населението да разбере, че той не е непобедим.

(Точка 7 от списъка на Шарп: Девизи, карикатури и символи.)

В Кайро по време на миналогодишната египетска революция, протестиращите живяха в палатков лагер на площад "Тахрир", където рисуваха, създаваха музика и пееха песни срещу Хосни Мубарак. Много египтяни се събираха там за петъчни молитви, последвани от масови политически митинги.

(Точки 20, 37 и 47 от списъка на Шарп: Молитва и преклонение пред богове. Песни. Събиране на колективни протести.)

Най-простите неща са и най-гениални

Идеите на Шарп за революцията са базирани на елегантно проста концепция: никой режим, дори най-бруталният и авторитарен такъв, не може да оцелее без подкрепата на собствения му народ. Така че Шарп предлага да му бъде отнета тази подкрепа. Според него ненасилствените действия могат да подкопаят основите на властта на режима по начина, по който термитите могат да катурнат гигантско дърво. В крайна сметка подкопаната конструкция не издържа и всичко се срива.

В продължение на половин век, Шарп е доразвивал теорията си за ненасилствените конфликти и е усъвършенствал инструментите на този занаят. Неговите методи са освободили вече милиони хора от тиранията - и карат режими като тези в Мианмар или Иран да треперят в съня си.

Менторство

При Шарп са идвали хора от Индия, Сирия, Русия, Шри Ланка - откъде ли не. И те по негови думи си тръгват "с блясък в очите": "Често хората заявяват, 'Това не може да проработи при нас, нашата ситуация е уникална, нещата са по-тежки, отколкото си мислите, репресиите са особено безмилостни. И след разговорите ни... те си тръгват с разбирането, че... че е било посадено семето на борбата; че е налице нова възможност."

Шарп се приема за своеобразен ментор. "Винаги отказвам да давам указания какво точно да правят. Опитвам се да им позволя да осъзнаят, че те разбират може би повече, отколкото са си мислели. Има една фраза, която редовно се цитира: 'Диктатурите никога не са толкова силни, колкото си мислят, че са, а хората никога не са толкова слаби, колкото си мислят, че са'."

Отговорите на Шарп повече от всичко подчертават стремежа му към скромност и непретенциозност. Какво да се прави с ренегатите от правителствените сили, които искат да се присъединят към борбата за свобода, пита друг иранец. Кога да бъдат допускани, и кога да бъдат отхвърляни?

"Външен човек като мен не може да ви казва какво да правите," отвръща Шарп, "и ако го правя, не трябва да ми вярвате. Вярвайте на себе си. Вие трябва да бъдете умни. Това изисква време и усилия... и познаване в подробности на вашата ситуация."

Библията на ненасилствените протести

За тези, които са сериозни в намеренията си за борба за свобода, Шарп е обобщил най-необходимите четива - ръководство за самостоятелно освобождение, достъпно безплатно на сайта на Albert Einstein Institution. "То е само 900 страници на английски," привидно сериозно заявява той, предизвиквайки лек кикот.

"А ако не се интересувате от това да прочетете 900 страници, значи не ви вълнува изобщо мисълта да се отървете от диктаторите," реагира той. "И съм напълно сериозен."

В края на срещата, хората се събират, за да разговарят с него, привеждайки се пред него, сякаш той е кралска особа, и молейки го да даде автограф върху екземпляри от книгата му.

А когато облича черното си палто на петна и поема в ръка бастуна си, той с усмивка споделя, че такива вечери правят живота му смислен: "Въпросите бяха смислени, сериозни и задълбочени."

 

Най-четените