Коледните празници винаги са ни напомняли парламентарните избори. Докато една част от населението имитира дружелюбност, сипе куртоазни пожелания за бъдещето, френетично пазарува и се върти около трапезата, друга отказва да е част от този фарс, не вижда спорадичния му смисъл и клейми пошлостта на лакомията и консумеризма.
Винаги набират сила две течения - това на активно празнуващите и другото - на контра-коледарите. Първите обясняват колко важно е да бъдем добри и да се обичаме именно сега, а вторите клатят глава с упрека, че това не бива да е само в определени дни, а постоянно, така че нека не го правим и сега.
Конфликтът между двете за известно време изглежда занимателен, но в последствие ражда коледното разочарование. Подкрепящите масовите гощавки се чувстват прецакани, когато всичко свърши и ежедневието им навлезе в традиционното русло; сега е ред де да бъдат загризани от скрупулите на натрупаните килограми и олекналите джобове, в замяна на които не са получили нищо трайно.
Протестиращите срещу този модел пък пропускат да видят добрата идея в цялата дандания и също са неудовлетворени, капсулирани в елитарността си. В крайна сметка Коледата, точно както и изборите, се превръща в задължителен елемент от обществения кръговрат, който се повтаря циклично и е свързан с куха риторика, излишна показност и специално телевизионно програмиране. И в крайна сметка не променя нищо.
Преди някои да подхвърли за пореден път репликата: "Вие какво предлагате, Дядо Мраз ли искате да се върне?", а друг да призове за нов коледен кодекс, приемлив за всички, нека се върнем към основата. Празникът не е в храната, белобрадия старец или църковните канделабри. Рождението на Спасителя е повратна точка, то отбелязва тържеството на нов тип етика, която изисква лична жертва, за да бъде наложена.
Да бъдеш добър не е лесно, но е много по-мощно средство за въздействие. Проповядването на такова поведение обаче не става от трибуни, амвони и форуми. То трябва да се усети самостоятелно. Само тогава е трайно.
Това всъщност е и коледният дух, който преведен на езика на децата значи, че всяка добрина ще бъде възнаградена. И в този смисъл няма нищо лошо, че един празник ти напомня с аромати, цветове и опаковъчна хартия да си по-различен човек. Въпросът е как да продължиш да си го напомняш и после.
Най-добрият вариант би бил Коледата да се случва многократно през годината. На случайни, произволни дати. Това ще я лиши от календарния й характер и от консуматорския и оттенък; а и ще смекчи опозицията между защитниците и противниците й.
Идеята звучи абсурдно, но може и да проработи. Щом да бъдеш добър се изисква специален ден, начинът да го постигнеш е да увеличиш максимално броя на тези дни, не мислите ли? Ето защо навръх Коледните празници сега ви желаем много Коледи догодина!
