Мила Емине, аз съм българка християнка, родена и живяла до 19-годишна възраст в България. Ти си запозната с историята и литературата на България и съм сигурна, че от личен опит знаеш какво е отношението на българите към турците от ранна детска възраст.
Аз също не бях изключение. В последните 11 години аз живея в Канада. Омъжена съм за турчин от Измир, Турця и живеем щастливо вече шест години заедно с 3-годишната ни дъщеря като част от много различни малцинства в емигрантска Канада.
С цел да докажа колко свободомислеща и демократично настроена съм, ще споделя, че дъщеря ни не яде свинско и е водена както в църква, така и в джамия. У дома се говорят четири езика и се учат и турски и български традиции - ръка за ръка. Бих ли хванала твоята ръка на протеста или кудето и да е публично в България - непоколебимо ДА!
За мен ти си абсолютно равностойна българска гражданка, а съдейки по написаното от теб - и много интелигентно момиче, с което бихме могли да бъдем приятелки. Бих ли се съгласила, че ДПС има място в парламента - също толкова уверено - НЕ!
Когато обясних на мъжа си какво е ДПС и кого представя в парламента, той беше, меко казано, шокиран, а щом го запитах дали е възможно в турския парламент да има партия, представяща българското малцинство, той се смя с глас.
Реших да не задавам въпрос дали би могъл да се изучава български език в турските училища и може ли да има новини на български, защото въпросът ми би бил риторичен. Но моето отношение е по-различно от това на мъжа ми. Не съм против ДПС, защото представлява българските турци. Против ДПС съм, защото злепоставя българските турци и ги разделя, плаши и настройва срещу българското общество.
Самото съществуване на партията ДПС показва, че булгарските турци са по-различни и трябва да бъдат специално представени в парламента. Аз познавам много български турци от различни райони на България и досега нито един от тях не е успял да ми обясни как точно ДПС е подобрила начина им на живот или с какво е допринесла и заслужила вотът им на доверие.
На въпроса ми защо гласуват за ДПС, отговорът винаги, без изключение, е: "Защото съм турчин". По същия този начин, Емине, гласоподавателите на "Атака" - партия, от която съм отвратена, обясняват гласа си с "Защото съм българин".
Аз искам да видя образовани българи с турско и циганско потекло. Аз искам да ги видя успяващи професионалисти - лекари, архитекти , учители и т.н. Това, което ми е омръзнало да гледам, е как са изолирани по кърджалийските села да нижат тютюн, как метат улици или правят баници по софийските баничарници.
Това няма да се случи обаче, ако те сами се делят, гласувайки за партия, която ги държи бедни, изолирани и необразовани и се сеща за тях само пред избори. Аз мисля, че българите виждат ДПС като партия паразит, която се възползва от слепия вот на доверие от българските турци и вече години наред намира начин да се коалира и да граби с който е на власт.
Ефект върху българите - унищожителен, без значение на произхода им. Истината, Емине, е, че и двете страни са обременени от насажданата пропаганда, че са различни и трябва да бъдат разделени по всякакъв начин.
Аз също имам горчиви опити, за които мога да разкажа - и то не в Турция, а в България. Ще спомена само няколко случая от многото. Редя се на опашка на сергия на Димитровградския пазар, пред мен има жена, която си говори с продавачката на турски език. Опитвам се да оставя малко разстояние между себе си и тях, защото се усещам, че разбирам разговора (след 6-годишен съвместен живот с мъжа ми разбирам, но трудно говоря на турски).
В този момент разпознавам продавачката, тя е майка на мой бивш съученик, българска туркиня. Мисля, че и тя ме разпознава, защото ме поглежда усмихнато. Жената пред мен прави следния коментар на турски: "Остави я тази мръсна българка, да си чака". На продавачката й стана крайно неудобно и аз реших да се престоря заради нея, че не съм разбрала, но в този момент ми се искаше да крещя: "Покажи си паспорта!", в коя държава се намираш?!"
Пътувам в самолет от Германия към България с тогава 9-месечното си бебе. Самолетът е пълен с български турци. Момчетата пред мен говорят на немски по целия път, а аз на дъщеря си говоря на български. Изведнъж момчето пред мен си дърпа рязко седалката назад и излива горещо кафе върху мен и дъщеря ми.
Аз спонтанно изпротестирам на английски. Отговорът е страшно циничен и на турски, последван от тишина, когато и аз, съвсем кротко, без цинизъм, употребих турски. Емине, както виждаш, проблемът е двустранен и няма просто и лесно разрешение.
Ако някой ден е възможно малцинстватата в България да живеят в хармония, както малцинствата в Канада, то няма място за партии като ДПС и "Атака", нито за отговори като "защото съм българин" или "защото съм турчин".
Трябва да се вгледаме дълбоко в себе си и да се запитаме как да бъдем по-приемливи, по- тактични, по-широкоскроени, да осъзнаем, че родителите ни, учителите ни, тесният кръг около нас невинаги са напълно прави, въпреки и с най-добри намерения.
Трябва да имаме смелост да задаваме въпроси и да разгледаме внимателно всички отговори, трябва да водим, а не да следваме. Когато си отворим съзнанието за тези около нас, ще бъдем приети и ние.
*Заглавието е на Webcafe.bg.
