Къде се крият журналистите

Нарт Абдалкареем знае, че е белязан. В продължение на месеци сирийският журналист снима на улицата кръвопролития и бомбени удари, пращайки кадрите на дубайската телевизия Ал-Арабия.

Използвал е псевдоним, но когато полицията затяга примката около журналистите по-късно през годината, той е принуден да напусне дома си. Стигна до Йордания, а най-накрая - до град, отдалечен на една галактика разстояние от Сирия и суровата й война - Париж.

"Тръгнах без нищо", казва 39-годишният Абдалкареем. Той се намира в Дома на журналистите в Париж, единственото защитено място за представителите на тази гилдия, принудени да напуснат родните си държави.

"Тръгнах без документи, без паспорт. Полицията разбра кой съм, бягах, за да спася живота си", спомня си той.

Година сред драматичната раздяла с родината Абдалкареем продължава да превърта лентата със загубите - къщата му в Дамаск е бомбардирана, няколко от приятелите му са мъртви, а други са в затвора, останал е без работа. Все пак, той е жив и е в безопасност. Дори през 2012 г. това се възприема като шанс от съдбата.

Оставаме настрана журналистите, убити през тази година - те са над 60. Половината от тях са намерили смъртта си в размирна Сирия. Отделно, 2012-та е една от най-смъртоносните години, когато стане дума за нападения над журналисти.

Има десетки като Абдалкареем, принудени внезапно да напуснат родината си, избегнали затвор, мъчения и дори смърт. Бягайки, такива като него често са обречени на години в нелегалност и дълбока изолация. Около 50-тина журналисти са напуснали родните си държави тази година, показват данни на Комитета за защита на журналисти, базиран в Ню Йорк.

Малцина късметлии стигат до центъра в Париж - здание от жълти тухли, бивша фабрика за четки.
Открих за първи път тази уникална сграда през юли 2007 г., когато един от преводачите ми бе принуден да избяга - буквално през нощта.

С паническо обаждане от летище "Шарл Де Гол" Ален Ембало, журналист от африканската държава Гвинея - Бисау, ми каза, че е избягал, след като дипломат го предупредил, че срещу него се подготвя мокра поръчка.

Голяма част от това се дължи на статия, която написах месец по-рано, използвайки услугите на Ембало като преводач и гид. Тогава описах как висши държавни служители са замесени в схема за трафик на кокаин. "Оказа се, че полицията много трудно е открила кой е работил с журналиста като посредник, тоест мен", казва бежанецът, работил като кореспондент на агенция Франс прес и радио "Франс интернасионал".

Тогава, през същата 2007-а, след закуска в апартамента ми, той се обади на френската организация Репортери без граници. За часове те му намериха място в Дома за журналисти, за който не бях чувал преди. Той остава там осем месеца - безплатно. Ембало още си спомня облекчението, с което прекрачил прага на сградата, намирайки свои колеги със същата съдба.

"Изгнаничеството е като скок в нищото. В този дом открих свои братя и сестри, колеги от различни култури, с различни истории, от различни места по света, опитвайки се да изградят нов живот в Париж", казва той.

Домът на журналистите е основан от двама френски рицари на перото. Намира се на блок разстояние от Сена. Въпреки неговата уникалност, той е почти неизвестен, дори за съседите. С 14 стаи и издръжка от 350 000 евро на година, убежището се финансира от френски вестници и телевизии, както и от парижкото кметство. Обитателите му са от цял свят - от Русия до Етиопия. За последното десетилетие там са живели 250 души.

Понякога се случва в дома да попаднат няколко души от една и съща държава, но с тотално различни политически убеждения. В момента има трима сирийци, но ситуацията е спокойна и няма никакво напрежение. Всички обитатели имат общи проблеми. Основният - да си извоюват политическо убежище във Франция.

Извън настаняването, което обикновено трае шест месеца, къщата на свободното слово предлага уроци по френски език и правни съвети. Разполага и с психолог, чиято работа е да облекчава посттравматичния стрес при журналистите - бежанци. Интернет се ползва в обща стая, което предразполага към разговори.

Парижкият център е уникален по рода си в света. И винаги има списък на часащите. Скоро той ще отвори два филиала в Берлин и Кадис, Испания. Докато още десетки журналисти ще бъдат принудени да тръгнат по пътя на бягството, малцина се връщат в родните си страни. Често това се оказва опасно за тях, а за някои и фатално.