Все повече компании по света прегръщат идеята за дигиталното номадство или възможността служителите да пътуват и работят едновременно, благодарение на новите технологии и непрекъснатата връзка с интернет в различни точки на планетата.
Всъщност, не е нужно да си в непрекъснато движение и вечно на пътешествие, за да попадаш в групата на дигиталните номади. Достатъчно е да си независим от конкретно работно местоположение и да можеш във всеки един момент да отидеш където си поискаш, ако го поискаш, без това да представлява риск за професията ти.
Все повече и повече хора в Европа и по света правят точно това. Движението води началото си от култовата книга на американския лектор и бизнесмен Тимъти Ферис "4-часовата работна седмица".
Книгата предлага съвети по аутсорсинг, по-добра продуктивност, обвързана с вършенето на по-малко, но по-стойностни и важни неща, а не гонене на количества и най-просто казано - отваря очите на читателя относно необхватните възможности за менажиране на работата и личното време в съвременния технологичен свят.
Не е нужно да си шеф на нещо, за да станеш дигитален номад. Въпреки че много хора стартират така собствения си бизнес.
По-голямата част от дигиталните номади по света имат "нормални" работи или фрилансват за клиенти, без да се обвързват с физически престой в конкретно офис пространство, град или държава.
Крис Смит и Сюзън Уолкър са служители в британска фирма в областта на финансовите услуги. Те успяват да убедят своя шеф да прекарат една година, работейки дистанционно от различни градове на света. Той като по чудо се съгласява.
Тъй като милениалите идват на работа по причини, различни от тези на родителите си, все повече работодатели споделят убеждението, че бизнесът трябва да се адаптира към нуждите на по-младите служители.
Смит е на 36 години, а неговата приятелка - на 33. Двамата ще посетят 12 страни през следващите 12 месеца, като през цялото това време ще изпълняват служебните си задължения дистанционно от различни градове по света като Богота, Прага и Куала Лумпур, без да им се налага да стъпват в централния офис на фирмата до 2018-а година.
Първата спирка в голямото им пътуване е Мексико, а след това идва ред и на Колумбия.
После двойката продължава към Лима, Перу и Аржентина, преди да напуснат Южна Америка и да се насочат към Европа и Азия.
Сюзън е служител на фирмата, откакто е на 21 години, а пък Крис вече 10 години работи за тях. Ясно е, че компаниите искат да задържат лоялните си служители и подобни решения са част от стратегията за постигане на тази цел.
Хора като тези двамата обикалят света в група с още пътуващи професионалисти, така наречените "дигитални номади", или сами. Всички са различни, но имат нещо общо помежду си: мечтата да пропътуват земното кълбо, без да загърбват кариерите си.
Докато работят от специално организирани за целта офиси, хотели, плажове или други удобни за целта пространства през деня, дигиталните номади прекарват вечерите, уикендите и другите почивни дни в разглеждане на забележителности и откриване на нови, непознати светове.
"Много обичаме да пътуваме и искахме да имаме възможността за това, но си дадохме сметка, че за да стане като хората, ще ни се наложи да отсъстваме от работа поне 12 месеца.
Мислихме си, че подобно решение означава да напуснем работа, нещо, което никой от нас реално не желае. Истински вълнуващо е, че успяхме да съчетаем и двете и да сме първите, които да изпробват този модел във фирмата ни. " - споделя момичето в двойката пътешественици.
Със сигурност технологиите освобождават хората от необходимостта да са вързани на едно място, за да си свършат работата.
Това може да се случва и от разстояние, както доказва животът на дигиталните номади.
В много професии не е задължително да си винаги в същия времеви диапазон онлайн като колегите си, стига да бачкаш толкова добре, колкото и ако си зад бюрото си в офиса. А защо не и по-добре.
Превод с гугъл ли е статията ? Освен многото чуждици , явно нъ ъфтура му е трудно сам да осмисли какво иска да каже - камо ли да го напише ( еле пък и на български ) .
Съществува железен закон в човешките взаимоотношения.За да си независим от някого задължително си зависим от другиго.Въпрос на гледна точка.Например садистите също се смятат за свободни да Убиват защото им създава удоволствие.Имате нещо против.И защо?Защото не Ви харесва?Ами има немалко други които не харесват Вашата свобода.Ах тази курвенска демокрация до каква извратеност ме докара.Моля локумджиите да ме просветят.Чета Ви.Вярвайте ми.
Така е братчед, мудьернити дуджанки невинаги са това, което изглеждат. Виж милениалите са си направо в цифров формат излюпени и са даунлоудвани от интерменуетя. То как и друго да знаят, като нараво с това започват.
По-голямата част от дигиталните номади по света имат "нормални" работи Това как да го разбирам? Какви са тия работи дето им били нормални ...
Виж, седи ми една 486-ца, НР Вектра 94г. Бях си направил с него рутер с дискетка, И му вгдарих отзад един гол суич 8 порта без кутия, захраних го от 12-те волта, от комп. захранване. И си бацаше съвсем нормално. Исках да намеря ИДЕ-Компактфлаш преходник, и да го модна, но руки не доходят. Иначе си записваше настройките на твърдия диск. РАМ успях да изнамеря от някъде - ЕДО-РАМ ли беше, или нещо такова. Абе действащ музеен експонат. Тежи едно 4-5кила. Сегашните са като вестници.
>Интернет е една поща и нищо повече Колкото самолетът е една бърза летяща каруца и нищо повече, колкото телефонът е малко по-бърза поща, колкото хладилникът е просто малко по-хладна пещера, колкото печатарската машина позволява просто малко по-бързо създаване на книги от ръчното преписване. Количествените разлики водят до качествени промени, честно колосални. Интернет радикално променя начина, по който хората работят съвместно. Ще дам друг пример - за програмист разликата между време за компилиране от 5 секунди и 50 секунди е гигантска, защото във втория случай практически всеки би превключил да прави нещо друго докато чака, което унищожава менталния фокус заради същественото допълнително усилие при превключване между различни задачи. Затова подобряването на доволно банално звучащи неща като време за компилация може да увеличи продуктивността не просто с това, което може да се очаква от спестените 3-4 минути на ден, а с порядъци повече.
deowin Може ли малка поправка? Количественните НАТРУПВАНИЯ водят до качественни измения. Това, което даваш като пример всъщтност е промяна на мащаба, с един порядък нагоре да речем. Т.е. количественно напрупване. Съгласен?
Моят е десктоп кутия - хоризонтална. Мониторът стоеше върху компютъра. Колкото точно тежи не знам, но е направен от дебела ламарина поне 1,5-2мм. Биг тауър кутията е за работни станции, или сървъри. Аз по едно време се бях вманиачил да си направя миникомп за ръчкане в интернета, или като сторидж в домашната мрежа с ITX платка 15х15см. мини ATX e 17х17см. Процесора е направо запоен, без цокъл. Има два слота за РАМ, два или три PCI или PCI-E слотове, вградено видео, вградено аудио, вградена LAN. Имаше даже ентсуиасти го бяха побрали в кутията на едно СД. За гледане на филми, интернет, и подобни джуджавки не се изисква кой знае колко производителна кошница. А деовин ако иска да си намали драстично времето за компилиране може например да си направи клъстър от 4-5 машини. Тогава ще му е разкош.
Не съм имал за цел да цитирам някого, така че поправката напълно ненужна. И докато примерът ми определено беше относно количествено натрупване, което води до качествена промяна, не мисля, че е чак промяна на мащаба (ок - формално погледнато разликата между 5 и 50 е порядък, но в случая разликата между 5 и 25 секунди е практически същата). >ако иска да си намали драстично времето за компилиране може например да си направи клъстър от 4-5 машини Клъстерът там, където работя, е от няколко хиляди машини и много сериозни алгоритми за определяне на зависимости, генериране само на необходимите компилационни артефакти, всевъзможни трикове и прочие. Времената за head-to-head компилиране все още не са 5 секунди и вероятно никога няма да бъдат. Питай си приятелите в google колко чакат и те, хем там имат доста добра инфраструктура за това (общо взето са лидер в индустрията в тази област - Bazel е open-source версията на техния вътрешен Blaze, и той си е впечатляващ). Все пак не говорим за компилиране на няколко хиляди реда код, говорим за стотици/хиляди codebases с стотици хиляди/милиони реда код всяка, сложни зависимости, автоматично генериран код, тестове, и прочие.
Това чувство, когато по професия си шофьор, но многозначително коментираш електроника, техника, компютри вместо електрокари, тегличи, компоти..
Братчед, аве прасето и той е човек де, поне по физиолгия е най-близко до човека ;) И с него ке се разбЕрем. Нищо че работи в други мащаби. Пак научИхме нещо от него - за клъстърите на жужъла и тн. До неговото ниво в тоя живот може и да не долазим, но все пак нещо ще научим, ще разширим кръгозора. Ние сме се вторачили в дърветата, а той вижда гората. А ето го моя музеен експонат, успях да му добавя и пригинално СД пак от вектра, но по-нов модел. С 16МВ РАМ виндофс 3.11 хвърчи като стрела, а и дискетния рутер си работи. http://mastodonpc.tripod.com/personal/images/d3115.jpg А изрових и статията за домашното хранилище, може да ти е полезна. http://www.hwp.ru/articles/Stoit_li_sobirat_mini_server_ili_NAS_svoimi_rukami_ili_vibrat_gotoviy__Sravnenie_Mini_ITX_samosbora_i_I_Stor_IS607/
>си цитирал Според стандартните правила на писане, които аз познавам, явно за разлика от теб, цитат се слага в кавички и се споменава откъде е. Не съм правил нищо такова. Следователно, не, не съм цитирал. Можеш да ме цитираш относно правилата за цитиране, които, ако са ти все още неясни, мога да цитирам от някой пряк източник или цитат, цитиран в препратка като, например, статия от уикипедия, стига да спазиш и ти тези правила за цитиране.
Като гледам как се почна едно компилиране тука, ми се стресна лаптопа направо.Ама само да добавя едни 5 стинки от мен по повод повода кой как работи. За да компилирате на клъстери от по 2-4-8... n машини, някой трябва да ги сглоби и свърже.Тогава идват едни такива хора дето могат да правят това - хардуера.Щото без тях ще ми компилирате на тетрадка с широки редове няколко хиляди години. Много съм се кефил как тоя дето ми преподаваше програмиране, му се гмецна лаптопа по средата на лекцията.И всичките му свежи компилации отидоха в канавката.Същия този доцент седна да ми обяснява как имал един, дето знаел за компютрите много, ама не успял даже да си вземе изпита (визираше и мен, няма ме хич на тая работа, но си взех изпита).И как програмистите и "компилаторите" са по-по и най.Та аз му оправих лаптопа, и продължихме. Програмистите не могат в почти 90% от случаите да се оправят с хардуера, ама плюят по тия дето могат. Фактите са че нито хардуеристите могат без програмисти, нито обратното. Извода е, че трябва да уважаваме труда на този или онзи, защото са взаимно свързани, а кой от къде работи, за да си изкара парите, си е негов проблем.Аз се налага да работя по цял ден, и то не само през интернет, защото не става.
>препиши любим сонет на Шекспир. Промени една-две думи Всъщност с този пример успя прекрасно да обориш собствената си глупост - когато преписваш, евентуално с незначителни промени, нечий текст без да го цитираш изрично (кавички и източник), след което си присвояваш авторство на идеите, това се нарича плагиатство. В случая нито съм цитирал, нито съм плагиатствал, защото не съм твърдял оригиналност на идеята, че "количествените разлики водят до качествени промени". С думи прости, успя сам да си го зачукаш. Доста често ти се случва.
http://media.giphy.com/media/13nxftqZOYvyYE/giphy.gif