Когато Кийт, предприемач от Силициевата долина, работи в технологична компания, която става публична, той забогатява мигновено. Тогава той смята, че със сигурност никога повече няма да му се налага да работи.
Печалбите му от първоначалното публично предлагане са в рамките на "десетки милиони долари", разказва Кийт - сума, която променя животи. Те му дават финансовата сигурност, за която повечето от нас могат само да мечтаят.
Първоначално той остава в компанията, но скоро спира да работи. Прекарва около година в пътувания и харчене на пари за удоволствия, но не успява да се наслаждава на живота си.
Като повечето хора, Кийт дълго е вярвал, че работи просто за да печели пари. Той обаче е бъркал. Дори и със спестявания, които биха му стигнали до края на живота му, Кийт започва да си търси нова работа.
"Просто бях нещастен заради липсата на ред и организация, и защото не знаех каква е целта в живота ми. Уменията ми намаляваха и ми беше трудно да комуникирам с други хора интелектуално," казва Кийт, който сега е на около 35 години. "Има по-сериозна причина всички ние да ходим на работа."
И сега той отново работи - и е осезаемо по-щастлив, отколкото когато не го е правил.
Бихте предположили, че внезапното забогатяване би било перфектният път към свободата. Без финансови притеснения, бихте имали свободата да отидете където пожелаете и да правите каквото пожелаете. Може би бихте се борили за достойна кауза, или бихте се отдали на спортна страст, но работа? Надали. Обаче се оказва, че доходната заетост след внезапно забогатяване е по-разпространена, отколкото очаквате. В крайна сметка има много известни милиардери, които не са се оттеглили, въпреки че могат да си позволят да го сторят, включително някои от най-известните изпълнителни директори и мениджъри в света - като Джеф Безос от Amazon и Марк Зукърбърг от Facebook.
Парите и удовлетворението от работата
Излиза, че внезапно забогателите, които не управляват компании, също не искат да се оттеглят, въпреки че имат предостатъчно пари. Може би донякъде това се дължи на връзката между заплата и удовлетворение от работата, която е много слаба.
Според мета-анализ на професора от университета във Флорида Тимъти Джъдж и други учени, препокриването между двата фактора е не повече от 2%. В дългосрочен план изпитваме удовлетворение от работата си заради нефинансови причини, които включват позитивни отношения с колеги, възможност за работа по смислени проекти и дори възможности за лидерство.
Но повечето от нас приемат работата си и нематериалните неща, които тя ни носи, за даденост. Не осъзнаваме това, докато не се изправим пред ситуация на изключително голямо богатство, казва Джейми Трейгър-Мъни - терапевт и основател на консултантската организация Wealth Legacy Group, която работи с клиенти по цял свят.
Около 98% от пациентите й работят по някакъв начин, след като са постигнали финансова сигурност, допълва тя. За някои от тях ползата е в усещането за смисъл и цел; за други е начин да поддържат необходимата за тях рутина.
"Парите носят много по-малко щастие и удовлетворение от работата, отколкото очакваме," заявява тя. "Има разлика между това, за което фантазираме и това, което наистина оставя усещане за смисъл, мотивация и удовлетворение."
Когато социалният статус изчезне
Има друга, по-егоистична причина някои от нас да не могат да търпят мисълта да не са "в играта": статусът.
Представете си неловкостта на това да сте квалифицирани и опитни, толкова свързани с кариерния си успех, и после с течение на времето да не можете да отговорите толкова лесно на въпроса "С какво се занимаваш?", коментира Брук Харингтън, професор от Копенхагенската бизнес-школа.
Връщането на работа - или въобще оставането на работа - спомага за поддържането на идентичност, произлизаща от професионалните постижения, особено ако тази идентичност отдавна е била обвързана с работата, казва Харингтън.
"Губим статус, когато не се занимаваме с работа, която може да помогне на другите да ни позиционират в социалната йерархия, и ни помага да позиционираме самите себе си в тази йерархия," заявява тя. Накратко, трудно е да прецениш къде ти е мястото, когато изобщо не си на йерархичната стълбица.
Като сериен предприемач Карън Гордън е основател на фирма за ангажиране на служителите. Тя е започнала работа преди повече от десетилетие, след като е основала телекомуникационна фирма. Според нея започването на нещо ново и оставането на работа е по-важно от харченето на печалбите през годините.
"Хората обичат достиженията и им е приятно да могат да бъдат конкурентоспособни - и да печелят," казва Гордън, която живее в Остин, Тексас. Тя също така е усещала липсата на ежедневните предизвикателства, които вървят с работата в екип, споделя тя.
Усещане за загуба
После идват изненадващи негативни емоции, които внезапното богатство може да предизвика. Ако напуснете работата си, може да изпаднете в депресия след няколко месеца.
В тези случаи увеличаването на свободното време не носи щастие или удовлетворение и ще се наложи бързо да направите преоценка на целите си, казва д-р Трейгър-Мъни. Тези, които са много млади към момента, в който постигат финансова независимост, са особено податливи на недостатъците на напускането, допълва тя.
Ако ви се случи бързо да забогатее, тя препоръчва да си отделите една година, за да намерите нови социални и професионални цели, които да предизвикват у вас същия тип движещи импулси, които са ви направили успешни до този момент.
"Появява се усещане за загуба, което хората не очакват," казва тя. "Трябва да имате наистина силно "трето действие".
За Кийт продължаването на работата осигурява организираност и систематичност, както и смисъл на живота му. Оставането на пътя на кариерното развитие може да ви направи отговорни по начин, който доброволчеството, пътуването или просто прекарването на време с приятели не могат, казва той.
Естествено, той се е изкушавал да напусне работа, когато са възниквали големи предизвикателства - в крайна сметка е имал парите, за да може винаги да си тръгне - и усеща, че не копнее толкова за повишение, колкото неговите колеги. Но Кийт споделя, че се учи да се отнася към работата по начин, който носи повече удовлетворение. Сега той признава, че малките детайли от работата, които е считал за дразнещи, могат да бъдат полезни.
"Когато имаш истинска работа, има срещи, презентации, крайни срокове и анализ на резултатите, и разговори около машината за вода," казва той. "Това те кара да вършиш много от стимулиращите, сложни задачи, с които не желаеш да се занимаваш, но които са необходими, за да успееш наистина да постигнеш нещо."
