Лешоядът не убива жертвите си. Той се храни с мършата, след като смъртта вече е настъпила - независимо дали по естествен път, инцидентно или след убийство от хищник. Лешоядът се храни с последицата от престъплението, без да извършва престъпление.
В „Лешояда" (2014) на режисьора Дан Гилрой лешоядът с камера е Лу Блум (Джейк Джилънхол) - млад мъж, чието препитание е снимането на сцени на ужас и насилие - катастрофи, произшествия, пожари, престрелки. Той продава кадрите на телевизия, която търси горещи истории, за да си вдигне рейтинг - защото, както казва един от героите във филма, „медиите обичат насилието".
Въпросът не е в това кадрите да са задължително кървави, но трябва да са „graphic" - с други думи достатъчно изразително да представят трагедията, която се излъчва още топла ... в сутрешния блок. Филмът е впечатляващ, но по-впечатляващо е, когато, след като го изгледаш, пуснеш телевизора.
Какво ни казват новините в последните седмици? Убито момиче, изчезнало момиче, пребит до смърт мъж, убито дете, изчезнали деца, смърт, насилие, смърт.
Направете си експеримент. Изгледайте в три поредни вечери новинарските емисии по bTV, Нова телевизия и БНТ. Изслушайте анонсите за сутрешния блок. Първите новини задължително са свързани с трупове, насилие, агресия.
Всички са чували неписаното медийно правило, че If It Bleeds, It Leads (щом има кръв, е водеща новина). Затова и новинарските емисии поглъщат жадно всяка трагедия. Пребит до смърт човек? Супер! Труп на дете? Живо включване. Самозапалване? Нека ние екслузивно го излъчим на живо!
Звучи като филм, но това е реалността.
Добрата новина не е новина
Докато в „Лешояда" един психопат и отчаяна журналистка се оказват добър тандем за лоши новини и добър рейтинг, в реалността няма телевизия, която да се откаже от „екслузивни" кадри. И ако на теория тези „графични" изображения принадлежат на таблоидите, на практика ни заобикалят от всички страни.
Прегледайте новинарския поток дори в социалните си мрежи - какво споделят контактите ви: „дядо преби кучето си и го погреба живо", „вижте кърпата, в която е било увито детето край Пасарел", „екслузивни кадри от мястото, на което беше убит..." Нека не забравяме и за жената, която се самозапали пред президентството, докато медиите се надпреварваха да споделят кадри от жестоката смърт, а една телевизия (на която няма да правим реклама) показваше всичко на живо. Не изглеждаше като някой да се опитва да помогне за друго, освен за рейтинга на медията си.
Обикновено отразяването на трагични новини задължително включва „екслузивни" кадри от мястото на престъплението, живи включвания, в които репортери задават плиткоумни въпроси на съседи, роднини и близки на загиналия, очевидци около мястото на престъплението. После идва ред на разговор със специалист - „експерт" в дадената област, най-добре криминален психолог. Ако случаят е на етническа основа - задължително има разговор с националист и представител на БХК или на организация/партия, представляваща дадения етнос. Така трагедията се обезкостява, докато от нея не бъде изсмукана и последната частица „сочност".
Криминална хроника в праймтайма
На зрителя в детайли се обяснява целият ужас на трагичното събитие. Въпреки че що се отнася до самоубийства, медиите би трябвало да бъдат малко по-прибрани, те действат като наръчник за начинаещи самоубийци - обявяват се всички детайли и най-дребни подробности за това как точно е настъпила смъртта. В последните дни бяхме залети от информацията за това как руска гражданка е сложила край на живота си в Бургас.
СЕМ се задейства поне по един казус - този за „екслузивното" интервю на Сашо Диков с родителите на убитата във Велико Търново Вероника Здравкова, които получиха в ефир „поща от отвъдното", а камерата жадно поглъщаше сълзите им. Заради това Нова телевизия може да бъде глобена. Но много случаи остават без последици - самозапалването, публикации в печатни медии, като например ножа в главата на дете на първа страница на вестник. Всъщност списъкът с примери е безкраен и не е необходимо да повтаряме ужасните новини отново и отново и повторно да виктимизираме жертвите.
Новинарските емисии са се превърнали в криминална хроника, през която надничат абсолютна липса на професионализъм и журналистически стандарти. Принципът на „поне два източника" е заменен с абсурдните "две гледни точки". Няма елементарно съзнание за приличие.
Не става дума за автоцензура или цензура, нито за морализаторстване, а за естествената способност новината да бъде отделена от пикантерията, която задължително изправя косите на зрителя.
В „Лешояда" въпросът е дали това е законно - според обективния закон, но не и дали е правилно или морално. Ако не е законно, глобата може да бъде платена, но кадрите с насилие трябва да бъдат излъчени - така разсъждава героинята на Рене Русо, която е редактор на новини във филма.
Синдром на гадния свят
Заливането с новини, изпълнени с ужас и насилие, създава у зрителя усещане, че това е обективната реалност. Подборът и окомплектоването на информциите по определен начин, в определен контекст, води до създаването на песимистична картина за света. Това през 2004 година Максуел Макоумбс нарича „синдром на гадния свят". Следователно, когато от екрана се натрапват образите на убийства, смърт, насилие, безизходица, зрителят е убеден, че това се случва навсякъде около него.
Пред медиите стои изискването да не се съобщават непроверени информации и „неофициални" данни, но българските медии не се свенят да го правят непрекъснато, особено когато става дума за криминални новини - и това не важи само за жълтите издания, а за всички - за националните, регионалните, електронните, печатните и онлайн изданията.
Всички са се влели в потока на медийното лешоядство, в което основна задача е да се обясни безстрастно на хората колко точно отвратително е това, което се е случило.
Филмът „Лешояда" поставя въпроса за човешкото при представянето на подобни новини и за това има ли граница между фактическото убийство и показването на последиците от него на екран.
Героят на Джилънхол казва, че хората гледат новини, за да се информират за това как се развива районът, какви са политическите и административни новини от деня, които обаче заемат само 22 секунди от емисията. Останалото е посветено на криминална хроника.
Какво искаме да разберем от новините и какво ни се предлага? Изгледайте централните новинарски емисии и ще получите отговора.
А после може да спрете телевизора завинаги.
