"Правен свят" се обърна към няколко изявени юристи в областта на енергетиката и енергийни експерти с молба да направят предложения за намаляване на цената на електроенергията и анализ на причините за високата цена на тока. Предлагаме обобщение на техните предложения и анализи по тази тема, която днес обсъждат всички в държавата.
I. Общи мерки по отношение на енергетиката
1. Това, което не се осъзнава сега в достатъчна степен е, че проблемът със сметките за електроенергия и топлоенергия не е само въпрос на стойността на тези услуги, но даже в по-голяма степен и на политиката по доходите, която абсолютно липсваше през последните години.
Това, което спешно следва да се направи е, да се консултира с Брюксел въвеждането на система за подпомагане на социално слабите семейства с доказани мерки в българските условия: по-евтина тарифа до определен лимит потребена електроенергия.
2. Държавните дружества към момента заплащат 80% дивидент на държавата. На първо време дивидентът за енергийните дружества може да се намали на 50%, какъвто беше допреди 3 години или повече. В опитите си да се справя с кризата само с бюджетни средства, Дянков буквално обезкърви държавните дружества, които не извършват никакви инвестиции през последните години.
3. Незабавна ликвидация на БЕХ (Българския енергиен холдинг). В момента по сметките на БЕХ има няколко десетки милиона лева, а функцията на дружеството беше само и единствено да създаде достатъчно финансови потоци, за да се финансира АЕЦ "Белене". Дружеството е абсолютно ненужно и е създадено само за да обслужи финансирането на централата. В момента БЕХ единствено бави решенията на дружествата в структурата му, взима официална и неофициална комисиона за действията си и трупа печалби на гърба на потребителите.
4. България трябваше да достигне 16% зелена енергия едва през 2020 г. Поради това беше крайно неправилно решение да се форсира въвеждането на тази в много пъти по-скъпа енергия близо 10 години по-рано. А и не се знае как ще действа Европейския съюз към 2020 г. с оглед на исканията да стане по-конкурентноспособен. Токът от слънчевите централи, т.е. от фотоволтаиците беше средно към 723 лв. до април 2011 г. и така трябваше да бъде в продължение на 25 г. От началото на юли 2011 г. цената стана 485 лв. От 14.9.2012 с въвеждането на такса за достъп се отнемат 40% от цената от 485 лв. и 20% от цената от 723 лв. В момента цената на фотоволтаиците се колебае в широк диапазон в зависимост от вида на фотоволтаичната централа (237-400 лв.), като средната цена на фотоволтаиците е към 298 лв. лв. за мегаватчас, при 39,04 лв. цена на Марица изток 2. Цената на водно-електрическите централи е от 98 до 229 лв. Вятърните централи (104-148 лв.) са значително по-евтини от фотоволтаиците, но работят 2-3 пъти по-малко от водните централи поради относителното непостоянство на ветровете на територията на България. Работещите с биогорива централи се колебаят в диапазона -110-466 лв.
За съжаление в България не се даде приоритет на водно-електрическите централи, чиято енергия е относително най-евтина и постоянна сред възобновяемите източници, а се направиха завишени цени за фотоволтаици, което беше изключително недалновидно.
При строителството на централи с възобновяеми източници не се даде възможност за използване на достатъчно средства от европейските фондове за малки централи, близко до електропреносната мрежа. Така щеше да се даде работа на хиляди дребни предприемачи-производители. При нормална политика на държавата за подкрепа на дребния бизнес, тези малки фирми можеше да ползват до 200 000 евро субсидии от европейските програми за конкретен проект. С това можеше да построят около 5000 малки фотоволтаични инсталации до 70 kW. Това означава около 300 mW мощност, което представлява едва 2,5 % от общо инсталираната мощност в страната от 12 000 mW, като централите щяха да излязат на доста по-ниска цена и съответно щяха да произвеждат по-евтин ток.
Все още няма правила и създадена нормативна уредба, каквато има в другите европейски държави, по която да се търгуват квотите за вредни емисии, т.е. фирмите производители на зелена енергия да продават квоти за вредни емисии на фирми, отделящи такива емисии над определения им лимит. По този начин ще се намалят санкциите за вредни емисии, поради факта, че изкупуването на квотите за вредни емисии е с цена около 10 евро на тон, а цената на санкциите за надвишаване лимита за вредни емисии е до 100 евро на тон. Като цяло това може да бъде съпроводено с намаляване цената на зелената енергия.
Освен всичко друго бяха подлъгани и инвеститорите на такива централи с излишно високите цени на изкупуваната енергия, а едва след това условията бяха променени. Основните договори за зелена енергия бяха подписани в средата на 2010 г. от НЕК.
Наложително е прекратяване на изкупуването на електроенергията от няколкото проекта фотоволтаици, които днес работят без лицензия и връщане на заявленията им за лицензия. Те произвеждат около 100 МВ и макар да продават електроенергията си на много ниска цена, държавата губи от диспечирането и резервираните мощности.
Едновременно с подпомагането следва да се приложат и механизми за заплащане на по-висока стойност на електроенергията на потребители, които искат по собствено желание да ползват електроенергия само от възобновяеми източници (това е условна мярка, която е доста популярна в Германия и други страни). Би следвало истинските еколози да проявят желание да ползват такава енергия, за да съхранят околната среда.
5. "Цена за достъп" или по-скоро "цена за диспечиране" да бъде въведена за всички централи над 1 МВт и да бъде еднаква за всички производители - между 3 и 4%. По този начин ще се избегнат сигурните международни искове от всички инвеститори в зелена енергия, които ще бъдат на стойност от няколко милиарда през следващите години.
6. НЕК е дружеството, които има нужда от особено внимание. В края на май 2013г. трябва да заплати 400 милиона дълг на БНП Париба за "Белене", за което бяха подготвени да се издадат облигации от страна на БЕХ. Разсрочването на разплащането изглежда като най-доброто решение на този етап, като процедурата по отношение на издаването на облигациите следва да се проследи и евентуално да се спре. НЕК трябва да се капитализира и една от възможностите е продажбата на 33% от "Марица Изток" 3 - предвид че цената на контролния пакет на дружеството беше 230 милиона евро, цената на миноритарния пакет може да се очаква да стигне около 100 милиона. Трябва да завърши прехвърлянето на активите на НЕК на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), за което има договор с консултант на стойност около 8 милиона лева още от миналата година, а не се прави нищо. НЕК има още миноритарни дялове, които може да продаде, както и да направи вътрешно преструктуриране. НЕК следва да бъде основен акцент при решаването на последващите дейности в сектора. ПАВЕЦ "Чаира" и някои ВЕЦ-ове на НЕК се нуждаят от изключително спешна рехабилитация.
7. ТЕЦ "Марица Изток" 1 (новото му име е ТЕЦ AES Гълъбово). Дружеството е създадено на основата на лиценз, който е даден на една офшорна компания, регистрирана в Делауер, чиято собственост е неясна. Договорите за Марица 1 и Марица 3 са подписани от Иван Костов през юни 2001 г. - дни преди края на мандата на правителството му - което само по себе си навежда към корупция. Според договора, НЕК трябва да плаща в продължение на 15 години една изключително скъпа енергия. Изграждането на централите се забави и всъщност тези 15 години текат от 2011 г. Държавата не се възползва от забавянето на изграждането на централата, за да намали цената на тока по договорите с двете централи. Средната изкупна цена на тока от Марица изток 1 е към 116 лв. за мегаватчас, докато ТЕЦ Марица Изток 2 продава за 39 лв. за мегават. Дори ако Марица 1 въобще не работи, НЕК трябва да й плаща за бездействието към 500 млн. лв. годишно или за 15 години - над 10 млрд. лв., тъй като цената се актуализира с инфлацията. Това е толкова неизгоден договор, че поради това очевадно е корупционен. В началото идеята беше изграждането на Марица 1 да струва 500 млн. долара, но реалната цена беше безобразно раздута до 1,2 млрд. долара под корумпирания поглед на държавата. Това доведе до още по-голямо поскъпване на закупуваната от ТЕЦ-а енергия.
Посоката, по която се върви досега по отношение на проекта е грешна. При подобни договори в Унгария и Полша правителствата успяха да намалят цената на електроенергията с 15-20%. Но там държавата се възползва овреме от пропуски на доставчиците на енергия. Молби за намаляване на цената няма да свършат работа.
Правителството следва да се провери дали конкурсът, който е проведен от ДКЕР, е законосъобразен и дали лицензията на компанията не следва да се отнеме. Едновременно с това трябва да се провери собствеността на офшорката и да се сезират антикорупционните власти в САЩ, като по този начин ще се създаде ситуация, при която Ай И Ес ще трябва да обяснява как е извършила проучването на компанията, която е купила, и кой стои зад нея. Ако лицензията на компанията падне и това бъде потвърдено от Върховния административен съд, Ай И Ес няма да може лесно да осъди държавата. Докато при прекратяването или промяната (вкл. със закон) на договора за изкупуването на електроенергията, Ай И Ес ще заведе веднага дело в Арбитража за инвестиционни спорове във Вашингтон.
Други слаби места на проекта са: Писмото за подкрепа, подписано от министъра на икономиката; забавата в изграждането и споровете с Алстом в Лондон, техническите и юридически проблеми по пускането на проекта в експлоатация. Има сериозни аргументи, че пускането на проекта в експлоатация е незаконосъобразно и за това вина носи последното правителство и специално Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Съгласно закона ДКЕВР има право да промени механизмите за ценообразуване, съществуващи в договорите за дългосрочно изкупуване на електроенергия, когато те противоречат на правото на Европейския съюз.Трябва да се обмисли и как да се реализира идеята да се създаде законова възможност за включване на Марица 1 и Марица 3 в свободния пазар на електрическа енергия.
Зад проекта за Марица 1 стоят: Иван Костов, проф. Константин Шушулов, Иван Шиляшки, Константин Димитров, който е основен консултант в проекта.
8. ТЕЦ Марица Изток 3 - проектът е създаден по подобие на Марица Изток 1. Порокът в този проект е, че е извършена приватизация под формата на рехабилитация на дружеството и следователно трябва да се провери как е променена собствеността върху дружеството, без да е провеждана процедура по приватизация.
Изкупната цена на тока от Марица Изток 3 е към 84 лв. на мегаватчас.
Независимо от това, НЕК трябва да се опита да продаде своите 33% в дружеството, както беше в електроразпределителните дружества, след което да се започнат действия във връзка с лицензията. Площадката на ТЕЦ-а е проектирана за изграждането на нови блокове, които при некорупционно изграждане могат да бъдат ефективни.
След като бъдат поставени въпросите доколко са законосъобразни процедурите във връзка с дружествата, ще е мислимо държавата да анализира дали е изгодно да придобие на изгодни цени двете дружества, което ще доведе до поевтиняване на тока от тях. За съжаление проблемът с изкупуването е доста сложен, защото поради умишлено оскъпеното в пъти строителство Марица 1 има задължение към Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и други банки към 1 млрд. евро, а Марица 3 - към 500 млн. евро.
Кредитът е изчислен на база на фантастичните 17% норма на възвращаемост и то при на практика държавна гаранция! И, ако при това положение, държавата купи примерно Марица 1 за 500 млн. евро, а Марица 2 за 200 млн. евро, то тя ще похарчи общо 700 млн. евро и ще дължи към 1,5 млрд. евро. Нещо, което е трудно реализуемо, но не е невъзможно, ако се проведат успешни преговори с ЕБВР за преструктуриране на дълга.
9. Електроразпределителните дружества имат различни собственици и различни проблеми. ЕВН е с най-големите инвестиции в България и то е по-голямо в България, отколкото в Австрия. Следователно бизнесът на дружеството у нас е основа за оцеляването му. Ето защо то би било склонно на по-големи компромиси и първият поред е отнемането на проекта "Горна Арда" от него. Проектът е прекалено голям, а и прекалено непрозрачен и следва да се развива от дружество, което има възможностите да привлече евентуални средства в размер на около милиард лева.
За лиценза на ЧЕЗ се борят няколко инвеститора. ЧЕЗ имат неизпълнени и некоректно изпълнени ангажименти по приватизационните договори, които следва да се проверят много внимателно, защото са като енциклопедия на мръсните схеми в енергетиката.
Енерго Про нямат опит в подобни дейности и могат да се провалят при евентуален регулаторен одит. Като цяло една от възможностите да се отпуши част от напрежението е да се обясни за манипулациите, които е извършвала Е.Он със софтуера си. Едновременно с това трябва да е абсолютно ясно, че правилното функциониране на електроразпределителните дружества е в основата на устойчивостта на електроенергийната система. Ако само за няколко месеца има проблем със събираемостта на сметките за електроенергия, може цялата система на електроенергетиката да се разпадне. Затова фокусът и стремежът трябва да бъдат да се отговори на общественото очакване за "възмездие за ЕРП-тата", като се предприемат действия, които няма да бъдат крайни и няма да доведат до незабавно отнемане на лицензи и тежки спорове с лицензиантите.
При електроразпределителните дружества има консултантски договори за десетки милиони евро към офшорни фирми. И тези договори са отразени в цената на тока на българските граждани. Би следвало ДКЕВР да провери тези договори, включително чрез използването на авторитетни чужди консултанти. И тъй като всички специалисти са категорични, че сумите са надути в пъти, следва да се сезира прокуратурата, която да направи мащабно и некорумпирано разследване - стига да се осигури ресурс за това, разбира се.
Вече има приета нормативна основа България да премине през 2015 г. към възможността всеки потребител (включително гражданите) сам да избира доставчик на електроенергия - било едно от ЕРП-тата или друг доставчик. Но този процес се забави много и затормози пазара да притисне доставчиците към доставка на по-евтин ток. За съжаление, има още много работа, за да стане факт либерализацията на пазара. Необходимо е да се регулира дейността на т.нар. "балансиращи групи", в които да балансират количествата енергия между отделните потребители. Необходимо е ДКЕВР да издаде и лицензи на съществуващите ЕРП-та и НЕК като доставчици от последна инстанция. Практиката в България показва, че всичко това се прави с прекомерно бавни темпове. Ето защо е нужен точен план с контрол и санкции, за да можем през 2015 г. да имаме либерализиран пазар.
10. Поради стабилното финансово състояние на държавната ТЕЦ Марица Изток 2, дружеството е използвано от последното правителство за несвойствени дейности като например закупуването на футболния клуб "Берое". Това си е чиста форма на злоупотреба с държавни пари, направено под външен натиск. Дружеството следва да се освободи от всички несвойствени дейности и да оптимизира производството си и обществените си поръчки. В последните 20 години поръчките на Марица Изток 2 са завишени средно с 20% над реалната им стойност. По отношение на проекта на Мицуи за рехабилитация на централата, следва да се отбележи, че Мицуи не изпълни нищо от обещаните и залегнали в Закона за държавния бюджет за 2004 г. 21 милиона евро инвестиции в България, за което следва да му се предявят искове.
11. Мини Марица Изток са държавното дружество, което осигурява 90% от въглищата в страната. Това е дружеството, което има най-силната синдикална структура и което може да блокира електроенергийния сектор в страната, както се случи преди няколко зими. В момента дружеството се управлява зле и има условия за стачки. Едновременно с това, дружеството е най-малко реформираното в отрасъла. Има нужда от добро и реформаторско ръководство, което ще спре източването на дружеството и ще осигури развитие на базата на гарантираните приходи, които дружеството има от производството на електроенергия. От много години обществените поръчки на дружеството за оборудване и др. са видимо завишени с около 25% над пазарните цени.
Дружеството може да участва като акционер в бъдещата мощност в ТЕЦ "Марица Изток" 2 и да създаде допълнителна устойчивост на финансовия модел на изграждането на бъдещите блокове. Мини "Марица изток" често се използват от синдикати и мафиоти за налагането на непазарни решения в електроенергийния сектор и затова дружеството трябва да се наблюдава и управлява успешно, включително чрез авторитетна чуждестранна фирма за контрол (но не за управление).
12. Неблагоприятно на цената на тока се отрази неколкократното увеличаване цената на хидроенергийния възел "Цанков камък"- от първоначална цена 220 млн.евро на 520 млн.евро. За 80 mW инсталирана мощност е направена инвестиция от порядъка на 6500 евро за 1 kW! Няма случай, при изграждане на водни централи, тези инвестиции да надхвърлят 1250 евро за 1 kW инсталирана мощност, което гарантира възвращаемост за 8-9 години. В случая става въпрос за лошо избран проект, който не е трябвало да се строи.
13. ТЕЦ "Варна" - ЧЕЗ активно се опитва да продаде ТЕЦ-а, защото три от 6-те блока следва да се затворят. Дружеството се управлява от същия екип като преди приватизацията и върви към затваряне. Алтернативи са: преминаване на газ или удължаване на ресурса, но под управлението на ЧЕЗ не е направено нищо. Следва да се провери и изпълнението на приватизационния договор, където има видими неизпълнения. Това е вторият по големина ТЕЦ в България с 1200 МВт мощност и към бъдещето му следва да се подходи сериозно.
14. ТЕЦ "Бобов дол", ТЕЦ "Русе", ТЕЦ "Брикел" и ТЕЦ "Сливен" се владеят от Христо Ковачки и би следвало там да има много по-професионално управление. Това, което е интересно при Брикел, е, че сероочистките бяха направени на цена, която е в пъти по-ниска от тази при държавните ТЕЦ-ове, което показва, че в държавните ТЕЦ-ове корупцията е фрапираща.
15. Енергийният Системен Оператор (ЕСО) ще бъде основното дружество в отрасъла след преструктурирането на НЕК. Там са и едни от основните загуби в отрасъла по преноса на електроенергия. За дружеството следва да се създаде План за развитие с минимални разходи, който да се спазва.
16. Чиста загуба на енергийната система се реализира от използването на т.наречените търговци на електроенергия. Купувачите на електроенергия в околните държави са абсолютно ясни. Ясни са и техните условия. Използването на търговци на електроенергия няма никакъв друг смисъл освен корупция и подяждане на печалбата на НЕК! Освен това няма яснота за проведените търгове за определянето на лицензирани фирми за търговия на ел.енергия. Много близки на политици се занимаваха именно с такава дейност.
II. ЯДРЕНА ЕНЕРГИЯ
1. Козлодуй. Цена на електроенергията от Козлодуй:
- Цената на електроенергията от Козлодуй може временно да бъде намалена чрез прилагането на механизма по чл. 7 от Наредбата за фонд "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения" като за следващите 1-2 години АЕЦ Козлодуй предложи мораториум върху вноските на централата във фонда. Това ще намали временно цената на електроенергията от АЕЦ Козлодуй с 7.5%, НО ТРЯБВА ДА Е ЯСНО, ЧЕ ТОВА Е ВРЕМЕННА МЯРКА, докато бъдат вдигнати доходите. Причината е много проста - ако не се начисляват пари за извеждане на централата от експлоатация, прехвърляме това тежко задължение на децата си и го правим почти непосилно.
- С увеличаването на дела на тока от АЕЦ Козлодуй в микса от енергия за регулирания пазар, т.е. за гражданите, не може да се прекалява. Ако централага продава цялата си енергия на регулирания пазар, печалбата на АЕЦ ще падне с около 72% и централата ще се лиши от жизненоважни инвестиции, а цената за гражданите ще падне с около 3,7%. Но тъй като доходите на гражданите са прекомерно ниски, наложително е до края на следващата година делът на АЕЦ в регулирания пазар да се увеличи с 10-15% до 70-75% от тока на централата, доколкото това е възможно съобразно сключените от АЕЦ договори на свободния пазар..
- АЕЦ Козлодуй може да продаде 100% от акциите си във ВЕЦ Козлодуй и така да получи приходи от около 30-40 милиона лева.
- Следва да се извърши проверка във фонд "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения" и във фонд "Безопасно съхранение на радиоактивни отпадъци" - Министерството на финансите под ръководството на Дянков не е спазвало нормативните изисквания за управлението на средствата.
- Договорът за удължаването на живота на блокове 5-6 беше подписан "под масата" с И Ди Еф /Франция/ и Росенергоатом /Русия/ на стойност 32 милиона, като освен това идеята е да се "похарчат" още минимум 500 милиона.Това е най-важният проект в ядрената ни енергетика, трябва да се финансира с експортно финансиране, да се плати на руснаците, за да не правят нищо, а само да подпишат, че срокът ще се удължи, като се заменят компонентите (турбини и генератори) със западни по подобие на "Марица Изток" 2.
- Следва да се обхванат всички дейности по извеждането на блокове 1-4 от експлоатация, като предварително се започне с дейностите, които могат да донесат приходи за централата.
- Обществените поръчки на АЕЦ "Козлудуй" продължават да се провеждат над пазарни цени. Това е и причината всяка дошла на власт политическа партия веднага да сменя ръководството на централата, сякаш професионалистите са с политическа окраска. Би следвало да се използва авторитетно чуждо дружество за контрол при провеждането на обществените поръчки.
2. "Белене".
Изключителна груба грешка на всички решаващи дали да се строи "Белене" или не, беше, че не се възложи в самото начало щателна и много авторитетна и независима чуждестранна експертиза, която да отговори има ли ефективни за България начини да се построи "Белене" и кой е най-добър от тях. В България повечето експерти винаги са били заинтересовани от определен извод и обективна експертиза е много трудно постижима. Липсата на чужда експертиза показва, че към строителството на "Белене" се е подхождало не от гледна точка на интересите на страната. Крайно неподходящо, с оглед наличието на конфликт на интереси, е, консултантът да получава процент при реализирането на проекта, както бе направено с консултанта на Българския енергиен холдинг - банката HSBC - през втората половина от управлението на ГЕРБ.
Относително независими изводи има в доклада на специализираната британска фирма "НЕРА Иконъмик Консълтънт" (NERA Economic Consultant), която е била наета от банката HSBC. Изводите на консултанта не са еднозначни и дават различни възможности - и благоприятни, и неблагоприятни.
Все пак в доклада се посочва, че българската енергийна система разполага с инсталирани мощности с общ капацитет от около 12 гигавата (GW), състоящи се от ядрена (2 GW), водноелектрическа (3 GW) и въглищна мощност (5.5 GW), а върховото потребление е от едва около 7 GW, посочва още докладът. Така се потвърждава, че в България още дълго ще има свръхпредлагане на енергия, чието производство може да се реализира само чрез износ в региона. В доклада се отбелязва, че предвид дългосрочността на изпълнение на проекта за строеж на АЕЦ "Белене", има вероятност да се появят по-съвременни технологии, които да могат да доведат до по-ниски цени от сегашните ядрени централи. България не е единствената държава в Югоизточна Европа, която обмисля ново ядрено развитие, отбелязва консултантът. Но в доклада се казва, че е възможно, при определено развитие на обстоятелствата, цената на тока от "Белене" да се окаже и конкурентноспособна.
В икономиката има едно просто правило - ако проектът е пазарно ефективен, ще се намерят инвеститори да го реализират и без държавата да дава гаранции за точна цена и количество на изкупуваната енергия. Още повече, че България съвсем скоро е задължена да либерализира енергийния си пазар. Нещо, което страни като Чехия вече направиха.
Ако обаче не се намери инвеститор, тогава явно нещо не е наред в пазарната ефективност. В такъв случай проектът "Белене" следва да се прекрати.
За България е необходимо извънсъдебно споразумение с производителя на оборудването (Атомстройекспорт) и продажбата на това оборудване. Най-големият "пазар" на оборудване е Китай, но вече поръчаният за Белене реактор може да се ползва и за новата централа в Турция.
Строителството на нови ядрени мощности в Козлодуй би следвало да е по-ефективно от "Белене", поради използването на съществуващата инфраструктура. Но и тук важи казаното за "Белене" - да се направят два независими анализа от две авторитетни в световен мащаб незаинтересовани и независими (и в частност несвързани с българската енергетика) чужди консултантски фирми и/или банки. И, ако нещата са положителни - нека да се провери дали това е пазарен модел, като се потърси пазарен инвеститор.
III. ТОПЛОФИКАЦИИ
Топлофикация "София"
- Разрешаването на проблемите на Топлофикация "София" ще доведе до разрешаване на голяма част от проблемите в енергетиката в страната. Създаването на проект за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия ще доведе до намаляване на сметките на потребителите с над 30% (както се случи в Пловдив, Бургас, Плевен) и ще донесе нови 300-500 МВт в електроенергийната система на страната. Стойността на такъв проект е в рамките на 90-120 милиона евро и следва да се финансира с експортно финансиране, за да е максимално евтино. Срокът за реализацията е около 2 години, като може да се намали дори до 18 месеца при пълно мобилизиране.
- Разрешаването на проблема с горивната база на Топлофикация "София" е възможен като се разреши закупуването на газ от новата концесия на Мелроуз на стойност около 25% по-ниска от тази, на която страната ни купува природен газ от Русия. Това ще допринесе за намаляването на сметките на абонатите с около 15-18% само в резултат на тази мярка.
- Цялата дейност на топлинните счетоводители следва да се извършва от самото дружество, което също ще е по-евтино.
IV. ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ. Тук са необходими спешни мерки:
1. Незабавно връщане на данъчните привилегии, които бяха въведени в редакцията на Закона за енергийната ефективност от 2004 г. и отнети с обратна сила през 2008г.
2. Създаване на стимули за изрядните платци, за да се съхрани ликвидността в електроенергийната система.
3. Подпомагане на ЕСКО договорите, особено в големите общини. ЕСКО (ESCO) компаниите са специализирани в предлагането на енергоспестяващи услуги. Основната им дейност е разработването на пълен инженеринг за намаляване на енергопотреблението. ЕСКО компаниите влагат собствени средства за реализиране на даден проект и получават възнаграждение от постигнатата икономия. Тази дейност води до определени положителни резултати в държавите, където съществува.
V. ГАЗ. В световен мащаб газоснабдяването е по-ефективно за домакинствата от използването на ток. Така е и в България. За съжаление газоснабдяването е крайно недостатъчно. В областта на използването на газ спешно е необходим пакет от мерки:
1. Незабавно подписване на концесията за добив от находище "Каварна изток", решението за която е от 14.08.2012 и все още концесионният договор не е подписан.
2. Незабавно лицензиране на газохранилището "Галата", което може да започне нагнетяването на газ още през тази пролет и има капацитет от 1.5 милиарда кубически метра, тоест е три пъти по-голямо от "Чирен" и за реализирането му няма да е необходимо да се заплащат каквито и да е било средства от страна на държавата. В тази връзка е необходимо спирането на проекта за разширяването на газохранилището в "Чирен", за което има намерения да се похарчат 500 милиона лева държавни средства.
3. Стимули за много по-широко газоснабдяване от няколко фирми, за да има конкуренция. Ниското ниво на газоснабдяване е една от причината за твърде високото потребление на електроенергия от населението.
4. Започване на търсенето и проучването за шистов газ.Наложителна е отмяна поне на решението, с което беше въведен мораториум, засега само по отношение на проучването на шистов газ. Това ще даде възможност за анализ на потенциала на страната. В САЩ в момента цената на природния газ е 5 пъти по-ниска от тази в Европа! Проблемите с екологията са отдавна решени и причините за недоволството са само икономически - "Газпром" ще намали драстично печалбата си веднага щом Европа започне да добива шистов газ. Протестите срещу шистовия газ са или финансирани от противници на евтиния газ или са продукт на манипулиране на хора, които не са наясно със съвременните методи за добива му.
5. Анализ на договора за "Южен поток" и най-вече на въпросите, свързани със задълженията на страната по договора в случаите на забава. Целта на "Газпром" и БЕХ е покрай проекта да се изградят няколко централи на природен газ, за които "Газпром" да има пълен монопол, както по отношение на горивото, така и по отношение на собствеността. Това не следва да се допуска.
6. Особен приоритет на газовите връзки със съседните страни, пускане в експлоатация на газовата връзка с Румъния, завършването на връзката с Гърция през 2013 и завършването на връзката с Турция през 2014г. Структуриране и започване на строителството на газовата връзка със Сърбия през 2013-2014г.
7. Увеличаване на транзита през България по съществуващите трасета и обновяването им - в момента вървят няколко обществени поръчки на стойност от няколкостотин милиона лева, които следва да оптимизират преносната система на "Булгартрансгаз". Тези поръчки са на силно завишени цени, сделките са корупционни и поради това тези поръчки следва незабавно да се прекратят!
8. Продажба на "Булгартел" - това дружество не следва да има място в енергийната система.
