Много обичам града, в който съм родена. Много обичам София. Тук е сърцето ми.
Моя приятелка, родена и израснала другаде, не обича София. Тя вижда единствено мръсни улици и тротоари и шум. И аз ги виждам, но явно погледът е друг.
Шумът не ми пречи, а останалото не е в мислите ми, когато в лятна вечер облека красива рокля и тръгна по "Графа", стигна до "Седмочисленици" и завия по "Шишман", за да седна с близък човек под дърветата на една моя любима градина - сърби ме да кажа коя - за по едно питие.
Тогава усещам магията на този град - и как се подреждат всички мои спомени, още от времето, когато бях мъничката Таня от улица "Мария Луиза" 163, после непредсказуемата тийнейджърка от улица "Черковна", после сенокосата мацка от "Йоан Екзарх", после младата майка от улица "Елемаг". Четири улици на един град - и целият ми досегашен живот...
Аз съм заклет пешеходец. Бродя по какви ли не маршрути из София, ей така - да разглеждам и да се шляя. След като откриха метрото, първата ми работа беше да го изпътувам открай-докрай, и като Къртичето от оная чешка приказка да се подавам над земята на всяка спирка, за да видя къде съм и какво има там.
При тези мои походи не спирам да се дразня от дребнотии - на пръв поглед, за чието оправяне не са нужни нито много пари, нито много енергия. Трябват само щипка добро желание и... култура.
Нека започна с нещото, за което не е трябвало нищо. Достатъчно е било някой просто да си кротува, вместо да се развихря в безсмислена активност.
Помните ли една елегантна слънчева алея в Борисовата градина - по средата винаги поддържани гладиоли, от двете страни - асфалт. Тази алея извеждаше от Езерото с лилиите до Паметника и Езерото с паричките зад него. Много от нас са се разхождали или карали колело по нея като деца.
Знаете какво стана с алеята.
Едни хора, расли неизвестно сред каква естетика, по времето на известен софийски кмет решиха да прекратят достъпа до Паметника. За целта старателно разораха алеята и я превърнаха в нещо средно между пасище и коларски път. За това мероприятие, естествено, са били потребни средства и най-вероятно сме ги доставили ние, дето си харесвахме алеята. Но пасището, зорлем организирано с нашите пари, е факт и до днес.
Паметникът си се вижда, защото той с алея или без алея все си се вижда, а ако някой политически неосъзнат иска да го разгледа подробно, все ще намери начин да стигне до него - по пасище или по алея.
А може би идеята на "естетите" и стожерите за политическа чистота на нравите е била всеки един неориентиран елемент да бъде сурово наказан за любопитството си, като си изпоцапа обувките!
Друга "неотразимост" на софийския демократичен преход е почти пълното изчезване на табелите с имена на улици и адресни номера.
След едно пътуване до Берлин по времето на соца, наред с "художествените" спомени за Александър Плац, Унтер ден Линден и Стената, в мен трайно остана и един чисто битов спомен - за това колко лесно открих жилищен блок, който беше 300 метра навътре в комплекса, но на мен не ми се наложи да ги извървя, защото бях в държавата Германия. Табела, сложена на кръстовището на двата тротоара, на 300 м от самите блокове, ясно и вежливо ме ориентира кое къде е и - и аз хванах вярната посока от раз.
Немци! Както обича да се занася една моя позната: "Абе как така са загубили войната..."
Наложи се да търся адрес на ул. "Цар Симеон". Ориентирах се като същинска Робинзонка, само дето не използвах слънцето и мъха по дървесата.
Търсех да открия къща с номер на фасадата. Едно старо правило, което гласи: "Когато дясната ти ръка сочи четен номер, номерата пред теб нарастват, а зад теб - намаляват". Така намерих посоката. Добре, че знам правилото. След 3-4 преки за точния адрес, отново ми се наложи разузнаване, защото табелки с номера и прочие глезотии нямаше.
Тук му е мястото да издекламирам: "А при бай Тошо не беше така!". И верно не беше. Имаше си улици, и всяка си имаше табела с името на всеки ъгъл, и всяка къща си имаше табелка с номер. Сега табелките ги няма - крадели ги заради метала. А ако вземат да ги направят от не толкова драгоценен материал - например пластмаса или друг някакъв?
И адски ли е трудно поставянето на табелки с номера на къщите да бъде по някакъв начин регламентирано?
Луда ли съм или някой сладко спи? Може би не спи, но толкова му е багажът...
