Най-накрая доживях да се съглася с позицията на Българската православна църква. Не знам дали това говори лошо за мен, лошо за нея или лошо за нещата, които се случват. Вероятно от всичко по малко.
Поводът е изложбата "Човешкото тяло - разкрито и реално" (популярна вкъщи като "Мършата"). Не, не съм я посещавала. Няма да заведа и детето си. Достатъчно ми беше да видя щедро показваните в медиите снимки, за да ги сънувам.
А медийна порнография не съм сънувала откак Милена Милотинова показа в ефир онази глава. Там също беше много образователно и поучително - ако някой ден ми се наложи да отрежа главата на руски войник, вече ще знам как точно да го направя.
Нали това е основният аргумент на защитниците на изложбата - че била образователна. Вероятно са прави - разполовено тяло, държащо в едната ръка черния си дроб, а в другата червата си е задължителна част от образованието на всяко дете над 5 години (а за тези под 5 - дори безплатно). Нещо като обложка на албум на Iron Maiden, но наживо, пардон - намъртво.
Само че този път и слабостта ми към Maiden, и слабостта ми към черния хумор мълчат втрещено.
Организаторите стигат и по-далеч - правят аналогии с Леонардо да Винчи. Дребна подробност е, че по времето на Леонардо не е имало нито макети, нито компютърни модели, които да му свършат работа. И доколкото ми е известно, той не е провесвал изкормените трупове пред ателието си, за да образова народа.
Сигурно съм безкрайно задръстена, но наистина не разбирам - каква тръпка се събужда в сърцето, когато гледаш транжирани тела? Не е жажда за знание, със сигурност. Ако експонатите бяха свръхреалистично изработени макети, дали щяха да се радват на такава популярност? Не вярвам.
На всичкото отгоре фактът, че дареният "материал" е китайски, оставя в устата ми гадно-лепкавия вкус на д-р Менгеле. И дори нелепо сините (кой знае защо) ириси не успяват да го променят. Не знам каква точно е историята на тези тела, чии са, от кого са дарени, доброволно ли са завещани или Китай е решил просто да си поразчисти мазето - тези правно-етични въпроси остават без отговор.
Но е изключително перверзно, че хората са сведени точно до "материал". Хора, които са дишали, обичали, плакали, носили живот в себе си са изложени като в щанд на месарница - джоланчета, агнешки комплект, език, мозък и каквото там още ви хрумне. Храна не за тялото, а за душата.
Къде отиде душата всъщност? Наистина ли това сме ние - просто няколко грижливо аранжирани съсухрени мръвки? Аз не съм. Нито хората, които познавам. Нито тези, които не познавам.
Не съм религиозна и не се наемам да заклеймя изложбата като "безбожна". Но със сигурност мога да твърдя, че е античовешка. И антицивилизационна. Тя е логичният резултат на системно налаган упадък, водещ до края на света такъв, какъвто го познаваме.
Краят на културата, на изкуството, на съзиданието, на всички продукти на човешкия ум, дух и творческа искра. Когато вместо да създаваме, започнем да разчленяваме, нещата не вървят на добре.
Всъщност, изложбата се вписва чудесно в новата "култура" на воайорството. По същество тя не е кой знае колко по-различна от риалити форматите. И обслужва същата потребност да надзърташ в чуждите животи (или смърти), старателно избягвайки възможността да надзърнеш в своя и в себе си. Не искам да съм лош пророк, но очаквам до пет или максимум десет години риалити формат, в който хора да умират в ефир. Дано да не съм права.
В средата на социално-медийната порнография воайорството е начин на живот. То поражда необходимост от все по-силни дразнители и стимули, но къде е границата и има ли я изобщо, никой не може да каже.
Купищата шокираща информация, които ни заливат ежедневно карат сетивата ни да загрубеят като гениталии на порноактьори. И да искаме още и още от същото - катастрофи, криминални хроники, политически скандали, разчленени трупове, образователни изложби. В тази среда ние наблюдаваме и сме наблюдавани, свеждащи и сведени до "материал" - купчини плът, прецизно надписани, етикетирани и подредени в чекмеджета.
В тази среда ние държим да сме свръхинформирани и се гордеем с това като с някакво интелектуално постижение, забравяйки, че интелектът е нещо повече от функция на един нарязан на филии мозък.
В тази среда наричаме гаврата с човешки тела (човешки тела, да, не "материал") полезна и образователна. Полезна и образователна за кого? Не и за мен и моето семейство, благодаря. Някои неща просто трябва да бъдат оставени да почиват в мир. Ако искаме поне нещо човешко да ни остане.
