Паяжина от цветни линии, над която сякаш е лепнат идеален кръг - така изглежда отдалеч картата на московското метро. Кръговата линия не е уникална за Москва, но само там предизвиква богат набор от градски легенди и истински истории на ужаса, свързани с нея и построяването ѝ.
Като се започне дори от проектирането на отсечката...
И до днес в Москва е популярна легендата, че идеята за Кръговата линия се ражда, когато Сталин оставя небрежно чаша с кафе върху чертежите.
Чашата оформила кафяв кръг над останалите линии и съветският лидер сметнал, че е хитро да се построи именно така новата част на метрото в руската столица. Оттам идвал и кафявият цвят, с който е обозначена линията.
Измислицата се заражда, най-вероятно защото Кръговата линия е реализирана в годините след Втората световна война.
СССР иска да докаже, че и след тежкия военен конфликт може да реализира грандиозни инфраструктурни проекти, каквато е кръглата отсечка на подземната железница.
Строежът и завършването ѝ обаче са тези, които раждат страховита история за влак-призрак, за който дори има уж достоверни видеа в YouTube. Кадрите от охранителни камери показват почти прозрачен влак, който спира на станция "Полежаевская", седи известно време, колкото да слязат пътници, и потегля отново.
Клипът би трябвало да потвърждава градската легенда за мотриса, която след полунощ и до сутринта обикаля като омагьосан по линията.
Влакът-призрак, гласи историята, превозва работниците, загинали при изграждането на линията.
Всички те са облечени в сиви работнически дрехи и душите им безуспешно търсят начин да напуснат московското метро. Още по-зловеща версия посочва, че мотрисата не превозва мъртви души, а обикаля да събира нови, най-вече на пътници, ненадейно загинали в метрото.
Разказите за влака-призрак може и да ни звучат смехотворно, но московчани и до днес споделят призрачни истории от подземната си железница.
Във форумите им изобилства от приказки за пътници, които ненадейно са се "изпарили" от съседната седалка, или такива, които са се хвърлили под влак и вместо да загинат, са изчезнали без вопъл и стон. Разказва се и за работници, издъхнали по време на работа, които като призраци и сега обикалят по релсите.
И все пак във всеки мит има и частичка истина така, както митът за Троянската война се опира на истински събития.
Официална статистика за загинали при строежа на Кръговата линия в Москва няма, но работници си спомнят строежа като изключително сложен.
Един от тях, цитиран на официалния сайт на Московския метрополитен, споделя за тежка авария, при която маркуч се откъсва и помита негова колежка. Тя губи съзнание и получава мозъчно сътресение, губи и зрението в едното си око, като по чудо остава жива.
Съвсем официален исторически извор за строежа на първата линия на московската подземна железница посочва, че има един смъртен случай на милион човекочаса работа.
Можем да приемем, че статистиката е смекчена от Кремъл и че сходна сметка няма как да не се отнася и за Кръговата линия, която се прокопава и много близо до подпочвените води на реките Москва и Яуза. Би било чудо за СССР строежът да е преминал без човешки жертви.
Заедно с това върви и спекулацията, че загиналите при срутвания са оставяни под руините, за да няма доказателства за инцидентите.
Ето така историите за влак-призрак, който превозва мъртви работници, намират своя корен.
А и легендата няма как да бъде приложена за останалите линии на подземната железница. Само Кръговата линия може да позволи на мотриса да се движи безкрайно като прокълната.
Звучи достатъчно зловещо - влак, който не стига до последната си спирка, защото такава всъщност няма.
Или просто някой изморен пътник е объркал мотрисите за поддръжка на релсовия път и си е съчинил сочна история.
