През 90-те години в Сърбия хората масово се въоръжават заради войните и неспиращите размирици.
Така, по оценка на неправителствената организация Small Arms Survey, страната е на трето място по притежание на огнестрелни оръжия в света. Изпреварват я само САЩ и Йемен, макар че да се пресметне колко точно оръжия притежават сърбите е почти невъзможна задача.
По официални данни 39,1 на сто от жителите на Сърбия имат огнестрелни оръжия. Според други информации поне още толкова са собствениците на незаконни оръжия, които не са вкарани в нито един регистър.
Както посочва експертът по сигурността Предраг Петрович, мнозина са се въоръжили през 90-те и така не са предали обратно оръжията си.
Пред "Дойче Веле" той разяснява, че затова има редица причини, най-сериозната от които е, че сърбите продължават да не се чувстват сигурни и в безопасност. Петрович допълва, че по данни на сръбската полиция от 2021 г. 920 хиляди от общо 6,83 милиона души в Сърбия притежават огнестрелни оръжия.
Той е сред експертите, които се притесняват, че числото е много по-голямо. Припомня, че и в страната, както и в голяма част от Западните Балкани, да притежаваш огнестрелно оръжие е и символ на сила и надмощие.
"Хората тук не асоциират безопасността с действията на правителството. Те не смятат, че полицията си върши работата. Не разчитат да имат мирни съседи. Предпочитат да се защитават сами", уточнява още Петрович. Единственото усилие ситуацията да се промени полага вече покойният президент Зоран Джинджич.
По негово време са иззети 50 хил. незаконни оръжия, само че това е съвсем малка част от боеприпасите, раздадени и придобити по време на войните.
Към това се прибавя "културата на насилие", която в Сърбия често се толерира и остава безнаказана.
Словенският вестник "Дело" излиза със свой анализ на 5 май тази година, часове след стрелбата, при която загинаха 8 души. В него се посочва, че проблемът на Сърбия е, че продължава да възхвалява насилието, вместо да се бори с враждебните настроения в обществото.
Културата на насилие е добре отразена и в сръбското кино, където рядко се спестяват обезпокоителни сцени. Нашумелият екшън "Южен вятър" е само последният от редица примери, сред които може да попадне дори и комедията "Черна котка, бял котарак".
Доволно количество вербален и физически тормоз има и в популярното риалити шоу "Задруга".
Като доказателство за съществуващия проблем с насилието и агресията идва и Музеят на насилието, който отваря врати през февруари 2013 г. към Белградския културен център и функционира до 2014 г.
Там са изложени рентгенови снимки, медицински епикризи и свидетелства на жертви на насилие - домашен тормоз, полицейски произвол, насилие от дискриминация и омраза.
Затова след двете масови стрелби от май месец президентът Александър Вучич обеща категорични мерки, които ще започнат с масово разоръжаване на сърбите.
Още на 8 май в свое обръщение Вучич обяви, че има амбициите да намали с 90 на сто огнестрелните оръжия в страната. Тогава започна поетапно изземване на незаконните оръжия, а на сърбите беше даден срок от един месец, за да предадат доброволно своите боеприпаси на полицията.
"Никой няма да ви пита откъде имате тези оръжия. Просто ги предайте", подчерта президентът.
Само в първия следобед след призива на Вучич към полицията са предадени 1500 огнестрелни оръжия, 50 хил. амуниции и над 1000 бомби и гранати. Никой от тези хора няма да подлежи на наказателна отговорност, освен ако прокуратурата не докаже, че оръжията са били използвани за престъпна дейност.
Сръбският държавен глава бърза да уточни, че с напредване на времето властите няма да са чак толкова толерантни към незаконните боеприпаси.
Експерти като Предраг Петрович не са убедени, че усилията, които в момента полага Вучич, ще са достатъчни, за да предотвратят масови стрелби занапред.
За "Дойче Веле" Петрович казва, че държавата трябва да стане много по-стриктна в издаването на разрешителни за притежание на огнестрелно оръжие и дава пример с това, че има сърби, които са с подновени разрешителни, без да са предоставили някаква адекватна причина да имат пистолет или пушка.
Той смята и че трябва да се работи по кампании, които да уверят сръбските граждани, че са в безопасност в собствената си държава и нямат нужда да са въоръжени.
Психологът Марина Симич също е категорична, че отнемането на оръжия само по себе си няма да има необходимия ефект. Пред "Ал Джазира" тя настоява в училище да се въведат курсове по комуникации и решаване на конфликти, за да се научат децата как да реагират в стресови ситуации.
"Разоръжаването не е достатъчно. Трябва да направим обществения морал отново модерен", заявява още Симич.
