През 2017 г. в България се роди джендърът.
После той се развихри дотолкова, предимно в устите на хората, че през 2024 г. за него официално е забранено да се говори в училище.
И джендърът удобно се настани до другите теми-табу за българското училище, за които се мълчи толкова силно, че чак е оглушително. За да няма сърдити родители със скръстени на Х вежди, които ядно тропат по вратата на класната стая, за да питат какво е това "безобразие".
Така е и с домашното насилие - за него в училище е забранено да се говори. Не със закон, a с негласно обществено споразумение.
Всеобщото съгласие да се мълчи за домашното насилие дойде малко след раждането на джендъра и по-малката му сестричка - Стратегията за детето. Тогава някои семейства се притесниха, че детето може да съзре тормоз там, където го няма, и след шумни протести въпросът беше заметен грижливо под килима.
Обратно в наши дни... Началото на октомври е и поредна пребита от мъжа си жена бере душа в кома и с опасност за живота.
Тя се присъединява към заплашително набъбващата статистика на жертви на домашно насилие, в която към побоите се прибавя и психически тормоз, рязане с макетен нож, стригане на женски коси, държане гола на стълбите и какво ли още не.
В училище, дори и в горните класове, нарастващият проблем продължава да се избягва твърде старателно. И за да няма сърдити, но не само.
Родители, донякъде основателно, се притесняват - как ще бъде поднесена темата за домашното насилие, кой ще говори по нея, с какви думи ще го направи...
Всъщност колкото по-бързо дискусиите за домашния тормоз влязат в наратива в класната стая на по-големите ученици, толкова по-бързо ще се напипа и верният тон за разговор.
Децата от семейства, в които този кошмар не се разиграва, ще се научат, че има начини да помогнат на свои приятели, засегнати или свидетели на насилие. А жертвите и свидетелите на тормоз ще чуят, а може би и осъзнаят, че средата, в която растат, не е здравословна и е редно да получат помощ и съдействие.
Нищо от изброеното няма да стане, ако не се направи една голяма крачка към повдигане на темата под една или друга форма - в час на класния или пък в час по гражданско образование например.
Най-вероятно отново ще има родители с вежди на Х, стреснати, че детето им ще се обади на горещата телефонна линия я на Агенцията за закрила на детето, я на "Анимус", защото не са му купили шоколад.
И покрай Стратегията имаше такива странни опасения. За сметка на това сериозно ще се покачи шансът в 12-и клас детето да знае не само какво е сизъринг и трибадизъм, но и какво е гаслайтинг. И как да го разпознае.
Защото да не биеш другарчето и да не го тормозиш се учи преди първи клас, но когато на част от обществото ѝ липсват първите седем, е време и училището да се намеси.
Току-виж школото успее там, където засега родители и институции издишат.
