Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Европа отново флиртува с идеите за задължителна казарма

Заради войната в Украйна някои държави обмислят връщане на наборната военна служба Снимка: БГНЕС
Заради войната в Украйна някои държави обмислят връщане на наборната военна служба

Задължителната военна служба винаги е била тема, преексплоатирана от популисти и хора, които излишно наричат себе си "патриоти" - не само в България, но и в цяла Европа.

Войната в Украйна обаче започва да променя сериозно отношението към наборната служба и все повече европейски държави се замислят дали не е най-разумно да върнат казармата.

Една от първите страни, които направиха крачка обратно към задължителната казарма, е Латвия, която не се бои да изказва на висок глас опасенията си от руската инвазия. За момента идеята е всеки латвиец на възраст между 18 и 27 години да мине през 12 месеца задължителна военна служба.

Разбира се, в Рига осъзнават, че за тези 12 месеца мъже в трудоспособна възраст няма да са на работния пазар, така че се предвиждат финансови стимули. Правителството се колебае и дали мъжете да бъдат разпределени в казарми, или да им се поеме квартира, докато преминават през военното обучение.

Засега е на ниво хрумване това и жените да преминават през военна служба.

Новобранците, които ще постъпват, ще преминават през позната и в България медицинска комисия, а както съобщава Министерството на отбраната пред Baltic News Network, за постъпилите на военна служба ще има и "бонуси".

Професионалната армия на Латвия по време на военно обучение на НАТО Снимка: БГНЕС
Професионалната армия на Латвия по време на военно обучение на НАТО

Доклади вече са разпратени и до Министерствата на финансите, на здравеопазването и на социалните грижи. Доклад е получило и правосъдното министерство, тъй като се предвижда наказание от три години затвор ефективно за онези, които се опитват да се измъкнат от задължителната казарма.

За да се организира целият процес, продължават от Baltic News, ще се създаде отделна институция, която ще привиква донаборниците, ще регулира дейността на медицинската комисия и ще е на пряко подчинение на Националните въоръжени сили.

"Всеки французин е и френски войник" - това гласи Законът на Журдан от 1798 г., когато във Франция се въвежда задължителна военна служба.

Тя е отменена през 1997 г. по времето на Жак Ширак, не без масово обществено неодобрение заради "предателство към френската история". Факт е обаче, че примерът на Франция масово беше последван в Европа, защото европейските държави искаха армията им да се състои само от професионалисти.

По време на честванията на френския национален празник на 14 юли президентът Макрон обърна внимание, че армията трябва да положи усилия да привлече повече млади хора към редиците си.

Еманюел Макрон на 14 юли тази година Снимка: БГНЕС
Еманюел Макрон на 14 юли тази година

"Не става дума за милитаризиране на младите, още малко - на обществото, но дойдоха времена, в които французите трябва да преосмислят своята история. Републиката има нужда да направите повече", обърна се президентът към военните. Доброволното военно обучение е въведено именно от Макрон през 2017 г.

За 2022 г. са се записали 50 хил. доброволци на възраст между 16 и 25 години, които ще изпълняват както обществени, така и военни задачи. За задължителна казарма все още не се говори открито, но със сигурност доброволното военно обучение ще се промотира все повече.

Дали младите мъже и жени трябва да бъдат научени как да се бият за страната си, дори и ако не искат - този въпрос си задават и партиите от целия политически спектър в Германия.

Берлин отменя задължителната казарма през 2012 г. Дотогава всеки мъж на възраст от 18 години е длъжен да изкара една година военна служба, а казармата е отменена най-вече с цел да се пестят държавни пари за сгради, отопление и изхранване на младите наборници.

За подновяване на дебата около задължителната военна служба пръв заговори канцлерът Олаф Шолц в началото на март месец тази година. По негово мнение, изказано пред вестник Rheinische Post, казармата насърчава обществения дух и сплотява войниците.

Шолц призовава и за по-голям интерес към Бундесвера от страна на младите германци.

Олаф Шолц на авиошоуто в Берлин от юни тази година Снимка: БГНЕС
Олаф Шолц на авиошоуто в Берлин от юни тази година

Патрик Сенсбург, президент на Германската асоциация на резервистите, е още по-краен и настоява задължителната военна служба да се върне както за мъжете, така и за жените. В Долна Саксония членове на Християндемократическия съюз призовават за същото за всеки, навършил 16 години.

"Това ще подсили обществото ни пред лицето на кризите в тези трудни времена", уточняват от партията пред Die Welt.

В България наборната военна служба е премахната на 31 декември 2007 г. с влизането на държавата ни в НАТО, и българската армия става изцяло професионална.

Връщането на задължителната казарма обикновено се предлага от популистки партии, които неминуемо подчертават, че българските младежи не са подготвени за военно положение и че липсата на наборна служба не се отразява добре на възпитанието им.

Мнозина припомнят, че задължителна казарма има в напреднали държави като Израел, Швейцария, Австрия, Дания, Естония и Швеция. През януари тази година лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов заявява, че "липсата на задължителна казарма превръща българските младежи в пушечно месо".

Български военни по време на честванията на Гергьовден тази година Снимка: БГНЕС
Български военни по време на честванията на Гергьовден тази година

Той посочва още, че "младите трябва да бъдат възпитавани в дух и умения, а не като джендъри".

Срещу доводите за връщането на задължителната казарма обаче се изправят не по-малко адекватни аргументи против наборната военна служба, като това важи не само за България, но и за цяла Европа.

Казармата всъщност е скъпо занимание, което ляга изцяло на държавния бюджет и което включва, но не се изчерпва с поддръжката на жилищните помещения, изхранването, униформите и оръжията.

Освен това трябва да се пресметне, че за тези 12 месеца, за колкото обикновено се говори, младежите няма да са на пазара на труда и няма да допринасят по никакъв начин за брутния вътрешен продукт.

Остава и проблемът с откъсването от образователната система и от обичайната социална среда.

За обучението на един професионален войник далеч не са достатъчни и тези 12 месеца, а са необходими години и години, най-малкото за да не е опасен за себе си и колегите си войници.

Затова въпреки заплахата, която идва от изток, засега идеите да се връща задължителната казарма повсеместно в Европа, по-скоро ще ударят на камък и ще срещнат повече противници, отколкото поддръжници.

   

Най-четените