"Имаме новина!" - репликата се беше превърнала в запазена марка за бившия водещ на сутрешния блок на bTV Николай Бареков в годините преди сам да поеме по пътя на партиите и политиката.
Но както си замина журналистическата му кариера, така си замина и нещо друго - монополът на телевизиите да произвеждат политически новини.
Ако допреди няколко години политиката се случваше предимно по телевизиите и важните новости се появяваха там, сега сутрешните блокове изобилстват преди всичко от "тълкуватели" - политолози, социолози и не толкова изявени партийни фигури, които обсъждат новините, случили се някъде другаде.
Политиката беше една от последните крепости на телевизиите, където те имаха ясна доминация, а сега се усеща, че те вече губят инициативата и там.
Един от най-добрите примери за това е "Величие". Възходът на партията и достигането ѝ до Народното събрание се случи изцяло в социалните медии и с появи в каналите на популярни, макар и нишови YouTube коментатори.
"Величие" се зародиха като играч далеч от очите на телевизиите (а и на голяма част от медиите) и им беше обърнато внимание едва когато влязоха в Народното събрание. Това внимание се увеличи неимоверно покрай скорошния разпад в партията, предизвикан от враждата между двете ѝ водещи фигури - основателя и идеолог Ивелин Михайлов и шефа на парламентарната група Николай Марков.
Но дори и тогава телевизиите се включиха късно в шоуто, като дни преди Михайлов и "полковника" да си разменят обвинения из сутрешните блокове, те го правеха отново използвайки собствените си канали в социалните медии и по-малко популярни, но по-активни предавания в YouTube.
Нещо повече, някои от водещите (например Киро Брейка и "Цанов Напред и нагоре") сами се включиха в този вътрешен конфликт във "Величие", заемайки страна в него.
Друг особено показателен пример дойде през първия уикенд на юли покрай темата за възможната обща работа между "Възраждане" и "Продължаваме промяната - Демократична България".
След интервюта на лидерите на двете формации в предаването на Сашо Диков "ЕвроДикоФ" редица медии публикуваха дописки по въпросните интервюта, а след това от ПП-ДБ използваха отново социалните медии, за да заявят категорично, че няма да преговарят с "Възраждане".
Макар самото предаване да се излъчва по кабелната телевизия "Евроком", големият брой от гледанията на шоуто идват от YouTube, където се качват епизодите.
Предавания като това на Сашо Диков и на Веселин Дремджиев, които се излъчват по кабелни телевизии, но живеят истинския си живот онлайн, са нагледен пример за тренда по-откровената политика вече да се мести в интернет.
Изцяло откъснати от телевизионните си корени са подкастите на Генка Шекерова и Миролюба Бенатова "Дневен ред", "Телевизия по радиото" на Анна Цолова, Дарина Сарелска и Миролюба Бенатова и "Студио България" на "Свободна Европа".
В този формат такива опитни журналисти имат много повече свобода да питат гостите си неща, за които не биха и могли да си помислят по телевизията. Могат да спорят с тях и да ги контрират, когато говорят глупости.
Всички си спомняме онзи печално известен момент с гласа в слушалката на покойния вече Димитър Цонев в "Лице в лице". В онлайн среда това го няма.
И това се забелязва от зрителите/слушателите, особено когато все по-често телевизиите предлагат в студиата си едни и същи познати до болка политолози и анализатори, които много често рециклират нечии чужди опорни точки или лансират обикновени спекулации.
Интересен е примерът и с Любомир Жечев, който смесва обяснителни видеа по теми за престъпния свят и актуални теми, свои собствени разследвания и същевременно с това поддържа подкаст (озаглавен тематично "Най-великия подкаст"), където прави също интервюта.
Вместо във водещите телевизии, именно там съпредседателят на "Продължаваме промяната" Кирил Петков избра да се яви за финално интервю преди изборите, като разговорът там е доста откровен и много по-свободен, отколкото би бил в което и да е телевизионно студио.
Във все по-значим фактор се превръщат и личните канали в YouTube на дадени "политически инфлуенсъри", при които се комбинират собствени политически и социални коментари с интервюта, а силната собствена позиция на водещия става причината много хора да следват дадения канал или профил.
Година преди това същото направи и тогава все още кандидатът за кмет на София Васил Терзиев.
Тук можем да отличим както Киро Брейка, Мартин Карбовски и "Цанов Напред и нагоре", така Стефан Попов - Чефо. Те правят собствени разследвания, излагат позиции, защитават категорично тези и едва след това интервюират гости.
Все по-често обаче такива канали пускат интервюта с действащи политици, където гостите биват подлагани на личното отношение на интервюиращия, било то силно позитивно, или напротив - откровено агресивно.
Водещите спорят с гостите си, съгласяват се с някои от тезите им и оспорват други и не правят интервю в чистия смисъл на думата - те си говорят, а това много често е доста по-интересно от стандартната рамка въпрос-отговор.
Една телевизия трудно би могла да си позволи подобно отношение на свой водещ - както заради изискването за безпристрастност, така и заради вътрешнокорпоративни писани и неписани правила.
Показателно е колко се промени поведението на опитни журналисти като Бенатова, Цолова и Шекерова, след като се махнаха от телевизиите. И им се получава - "Дневен ред" и "Телевизия по радиото" са едни от най-слушаните подкасти в Spotify за България.
Стигаме до момента, в който телевизиите или трябва да се адаптират към променящата се реалност и да разнообразят съдържанието си, или трябва да свикнат, че сутрешните им блокове, доскорошните твърди монополисти в производството на новини за политика, ще цитират какво се е случило при еди-кой-си-ютубър или в еди-кой-си-подкаст.
