Това лято се навършват точно 10 години, откакто Биляна и нейното семейство решават да се хвърлят смело с главата напред и да се преместят от голямата и шумна София в малкото село Гоздейка, община Дряново, за да започнат нов живот там.
Решението им не е спонтанно, но Биляна и съпругът ѝ се впускат в това приключение предимно на мускули - без спестени пари, но с много енергия, ентусиазъм и силна воля, която днес е превърнала рушащата се къща, която взимат, в красив и уютен дом.
Именно за този ѝ опит си говорим с нея - какво трябва да знае човек, който е живял цял живот в големия град, ако иска да се премести в провинцията.
Webcafe.bg започва серия от текстове посветени на живота извън града. В тях ще обърнем внимание на разнообразни полезни съвети в тази насока и ще разкажем историите на реални хора, които вече са предприели тази стъпка.
На село има много по-силно усещане за общност
Когато се виждам с нея в едно кафене в София, ми споделя, че няма търпение отново да се прибере в Гоздейка. Макар да е "кореняк софиянка", а семейството ѝ поколения назад да е живяло в столицата, Биляна признава, че в момента градът я напряга.
"Ако ме питаш дали сега, 10 години по-късно, пак бих постъпила така - да, пак бих дошла на село. Какво ме накара да се махна? Цялата лудница, цялата злоба, която я има сред хората. Има страшно много съревнование и липса на човечност", казва тя.
Преди да се премести със семейството си, вижда страшно много примери за това как се променят животът в София и самото отношение на хората, които стават все по-студени, нервни и напрегнати.
"Едно време си спомням в София как дори да отидеш при комшията, да му чукнеш на вратата и да го помолиш да ти услужи с едно яйце, той щеше да ти услужи. Сега не е така. Ще потропаш на вратата и той ще ти каже: "Магазинът е ей там." Докато тази човещина се е запазила в селата и в малките градове", коментира Биляна.
По думите ѝ в по-малките населени места все още го има чувството за общност, тъй като хората знаят, че понякога се налага да разчитат един на друг и това им помага да преминават през трудните моменти.
Да разчиташ на съседите си е нещо базово в селото, разказва тя.
Материалното не е най-важното
Биляна споделя, че едно от първите усещания, които е изпитала след пренасянето си на село е било спокойствието. Мирът сред природата, който те кара да се смириш и да разбереш, че има по-важни неща от материалните.
Според нея животът в големия град е станал твърде забързан и изнервен, като това влияе и върху отношението на хората.
"Ценностната ни система много се измени. В София лошото е, че ти трябва да ходиш на работа, а за да знаеш къде е детето ти, го записваш на безумно много занимания. А къде му отива детството? Вечер всички сте изморени, децата си отиват по стаите и семейството се губи", коментира тя.
За сметка на това в по-малкото населено място има много повече възможности семействата да прекарват време заедно, да създават спомени и да се залагат здрави семейни ценности. Пак се ходи на театър в близкия град, децата пак могат да ходят на тренировки, но това не се прави, за да се държат децата заети във всеки един момент.
Именно по децата личат и разликите. Биляна разказва, че нейните деца ѝ споделят как в местното училище го няма онова отношение, при което всеки следи дали си с маркови дрехи и какъв ти е телефонът - нещо, което е типично за средата в столицата.
"За да направиш разликата, трябва да си бил в тази среда, да се отдръпнеш и след това пак да дойдеш", обяснява Биляна. Именно по този начин според нея може да се види по какъв начин се е променил животът в големия град и как това издигане на материалното и на "статуса" е взело превес.
Трябва да се приготвиш за работа
"В момента мога да ти покажа къщата. Тя е с външна и вътрешна изолация, коминът е поправен. Подовете са поправени. Само дето не я съборихме къщата, за да я построим отново. Всичко сменихме", разказва Биляна, когато говорим за това какво е трябвало да правят, когато са се пренесли на новото място.
Ремонтът им се проточва доста дълго време, но цялата работа са свършили сами и без помощта на майстори.
"При нас майстор не е влизал. Всичко, което сме направили - бани, тоалетни, стаите... всичко. Но хубавото е, че всичко сме го направили с двете си ръце. Накъдето и да се обърнеш, виждаш какво е било и какво си постигнал", обяснява тя.
Именно това намира за особено ценно - по този начин се създават спомени и семейството се сплотява около постигнатото заедно.
И до днес Биляна е пълна с истории от времето, когато са се нанасяли в къщата и е трябвало да свикват с новия живот. Макар обаче тогава да са преминали през различни трудности, днес спомените извикват усмивки и дори весел смях.
Категорична е обаче, че работата по една къща никога не спира и винаги има какво да се свърши. Но не намира това за нещо лошо, дори напротив - придобиваш нови умения и порастваш като човек.
"Научаваш се да преодоляваш сам проблемите. Аз съм медицинска сестра и никога не съм предполагала, че ще поправям покриви. Мога да поставям инжекции, но сега вече мога да ти кажа и как се реди покрив", споделя Биляна.
Идеята в случая е, че каквото и да правиш, го правиш за себе си - да имаш по-красив, по-удобен и по-уютен дом. Така че наградата за труда винаги я има.
Учиш се да се адаптираш с нещата, които липсват
"Много малко са отрицателните неща на село. Капани няма, но човек трябва да се приготви психически, че няма всичко да му е на една ръка разстояние както в града. Ние в нашето населено място нямахме магазин и пазарувахме от града, например", споделя тя, когато я питам за отрицателните страни на живота на село.
Действително инфраструктурата по отношение на транспорт и достъп до услуги, които в градска среда приемаме за даденост, като непрекъсващ интернет, работещи магазини и домедицинска помощ, просто отсъстват в множество малки места в страната.
"В нашето село например преди е имало автобусче, което ходи до Търново, друго - до Дряново. Сега вече ги няма. Дори във Великотърновска област това се наблюдава - вече няма обществен транспорт до много села. И ти ако нямаш кола или нямаш добри съседи с кола, не може никъде да мръднеш. Освен ако не решиш да ходиш пеша", разказва още Биляна.
Като медицинско лице тя обръща внимание и на проблема с достъпа до домедицинска помощ - личните лекари. Макар в тяхното село да има лекар, който да е способен, на много места докторите се отказват.
"Не само села, а цели райони остават без доктор. Но това е отрицателното на цялото управление. Понякога имам чувството, че искат да дръпнат хората към градовете, но там животът не е по-добър", коментира тя.
Според нея проблемът с обезлюдяването на много места в България идва именно от ограничените възможности в по-малките населени места, което тласка все повече и повече млади хора към градовете.
"Хората ходят към по-големите градове, защото трябва с нещо да се изхранват. На никого не му е приятно да си остави вече построената къща и да излезе под наем да се блъска там. Рекламата на големите градове е много голяма, но в същото време животът там не е чак толкова добър", споделя Биляна.
Очевидно много хора споделят нейното мнение.
Когато тя и семейството ѝ се преместват в Гоздейка, в селото има около 15 души. В момента там са останали само няколко къщи, които все още нямат нови собственици.
Мнозина си взимат имоти в селото като вили, но има и много хора, които избират да живеят там, защото мястото е едновременно спокойно, но също така и много удобно, защото се намира само на около 20 км от Велико Търново.
За нея причината за това възраждане на селото се крие най-вече в духа и в отношението.
На такива места виреят повече човещина, по-силно усещане за общност и запазване на ценностите - именно това, което винаги е било и гръбнакът на българското село и на по-малките градове.
