Дълго време бяхме свикнали с идеята, че хората се местят от селото към града, от по-малкото населено място - към по-голямото.
Днес обаче тази тенденция малко по малко започва да се обръща.
Да, все още мнозина мигрират към по-големите градове, докато се опитват да намерят своето място в света, както и възможности за развитие, хубава работа и материална сигурност.
Какво обаче се случва, когато човек вече е постигнал за себе си тези неща?
Градовете не са за всеки вкус. Да, в тях има разнообразни културни прояви, множество заведения и барове и всевъзможни клубове по интереси, но също така е и шумно, мръсно, прашно, скъпо и пълно с вечно бързащи хора. Животът в големия град (та бил той голям и само по българските стандарти) може да е доста стресиращо изживяване.
Може би пандемията беше моментът, когато мнозина откриха за себе си, че всичко това им идва твърде много и предпочитат да са някъде близо до природата, където да живеят един по-чист, по-спокоен и по-хармоничен живот.
Webcafe.bg започва серия от текстове посветени на живота извън града. В тях ще обърнем внимание на разнообразни полезни съвети в тази насока и ще разкажем историите на реални хора, които вече са предприели тази стъпка.
И тъй като се видя, че има възможност човек да работи от разстояние и да останеш свързан със света през интернет, все по-често се срещат хора, които правят избор, доскоро приеман за пълна лудост - да изоставят града за живот в по-малко населено място.
Не въпрос само на студен прагматизъм и осъзнаването, че на цената на двустаен апартамент в София можеш да си купиш цяла къща с двор. Животът в къща далеч от големия град носи своите минуси, отговорност и препятствия.
Привлекателността на живота на село или в по-малък град идва от неща, които не могат да се измерят.
Това е идеята да живееш "бавно" - да забавиш темпото и да си оставиш време да погледаш цветята на двора. Разбира се, в една къща с двор винаги има работа за вършене, но винаги остава време и да се насладиш на постигнатото.
Собственият двор позволява да отглеждаш сам поне част от храната си. Дори в момента много жители на големите градове гледат билки, подправки и чери домати на терасата си, не толкова защото няма откъде да се купят, а за да знаят как точно са отгледани.
Селският двор много често върви ръка за ръка и с кокошки, за които да знаеш, че месото няма да е пълно с антибиотици. Така човек може сам да си осигури част от храната, която не само е по-чиста и здравословна, но и върви с мотивиращата идея "Постигнах го сам".
"Здравословно" е друга ключова дума тук, тъй като далеч от големите градове въздухът определено е по-чист, а човек е заобиколен от повече природа.
За съжаление, у нас много малко внимание се обръща на точно този фактор, но по данни на Световната здравна организация от 2022 г. 15 000 души умират годишно в България вследствие на замърсен въздух. Около 400 хиляди българи страдат от астма, като при около 10% от тях заболяването е в тежка форма, а голям дял от пациентите са деца.
Има съществена разлика за здравето дали ще живееш сред чист въздух и в зелена среда, или ще си изложен редовно на фините прахови частици на големия град.
Тази по-тиха и спокойна обстановка позволява на децата възможност да отраснат, заобиколени от природа, и да се научат да живеят в хармония с нея - с малко по-малко технологии и с малко повече игри навън.
А вечер да прекарват по-стойностно време с родителите си, когато наоколо няма други разсейващи фактори и изкушения.
Малкото населено място предполага и много по-силно усещане за общност в пълния смисъл на думата - не да си откъснат сред морето от други хора, всеки капсулиран в собственото си ежедневие, а да си позволиш да си близък със съседите си; да знаеш, че можеш да разчиташ на тях.
Разбира се, нищо от това не трябва да се приема като даденост.
Постигането на всяко едно от тези предимства изисква работа, отдаденост и воля.
Но това е от онези избори, които човек прави, не защото са лесни, а защото ги усеща като правилното нещо.
