Щеше да е голяма новина, ако въвеждането на електронни рецепти беше минало без особен хаос, напрежение, върнати пациенти и обвинения между лекари, фармацевти и институции.
От 16 октомври антибиотици и препарати за диабет могат да се изписват от лекари и зъболекари единствено с е-рецепта и само с такава да се отпускат от аптеките.
Промяна, която - на хартия - би трябвало да е удобство и от интерес за всички страни в процеса. Промяна, която с години беше отлагана по отношение на т.нар. бели рецепти - за медикаменти на свободна продажба.
Промяна, която при лекарствата по линия на здравната каса е в сила от 2021 година и не е довела до нищо драматично.
Настъпилата от понеделник гюрултия обаче е дори над обичайните стандарти за българската здравна система и начина, по който посреща всяка една промяна, хеле пък свързана с пари и дигитализация, или и с двете.
От Българския лекарски съюз обявиха, че заради промяната огромен брой пациенти са върнати от аптеките, за да им бъде променена терапията, както и че само за половината издадени рецепти има данни, че са били изпълнени.
Две трети от лекарите в страната са дискриминирани от новите правила, защото не могат да изписват електронни рецепти, твърдят от съсловната организация, настояват на спешни мерки, връщане на възможността за хартия и заплашват с протести и дела.
Какъв всъщност е проблемът?
Малко трудно е да се приеме, че две трети от лекарите са дискриминирани, тъй като далеч повече от една трета от медиците у нас работят със здравната каса и би трябвало да изписват без особен проблем е-рецепти от вече 2 години.
Когато здравните власти опитаха да въведат дигиталната рецепта и за медикаментите на свободна продажба през 2022 г. (след отлагане през 2021 г.), отпорът беше голям. Мотивите бяха, че лекарите, които ходят на домашни посещения, както и тези от спешна помощ няма как да издават е-рецепти, а в болница трябва да се ходи до регистратурата.
Сега вече има разработено мобилно приложение за целта, но явно то не решава проблема.
Нововъведението е затруднение и за медици, които нямат нужния софтуер и хардуер или технически познания за работата с тях, пише до здравния министър Христо Хинков пък обмудсманът Диана Ковачева.
Това е проблем за медицински центрове, които не работят с НЗОК, както и за медици, които нямат електронен подпис, на места липсата на добра интернет връзка също е пречка, допълва тя.
В това сигурно има основание, но да припомним - е-рецептата не идва като гръм от ясно небе - тя се отлага от 2 години и би трябвало да е ясно, че в един момент ще се въведе. Институциите можеха да използват времето за кампания, изчистване на подобни проблеми и за тестове, а медиците - да се подготвят.
Основните проблеми обаче са други.
Единият е недобре функционираща система, с неработещи кодове, която води до грешки или забавяния - лекарство, което на практика е едно и също, може да бъде с различни кодове при лекаря и в аптеката, което причинява голям хаос.
Няма и възможност за минимални промени - например ако лекарят изпише антибиотик с търговско име А от 250 мл, а в аптеката има само 500 мл от същото, тя не може да го отпусне. Пациентът или трябва да се върне при лекаря за нова рецепта, или да обикаля, докато намери място, където предписанието може да бъде изпълнено точно.
При хартиена рецепта това не беше проблем, но при електронната реквизитите са описани детайлно и аптеката може да отпусне само точната дозировка - иначе ще е в нарушение.
Това, според министерството на здравеопазването, ще бъде изчистено в скоро време, но естествено няма как да не се зададе същият въпрос - при толкова дълги подготовки и отлагания - защо проблемът не е решен преди старта на е-рецептите.
Вторият проблем е концептуален - т.нар. генерично заместване, което е ябълка на раздора между лекари и фармацевти открай време.
Всяко лекарство има и търговско име, дадено от производителя, и международно непатентно наименование - INN, което е името на активното му вещество. Например това, което познаваме масово като аспирин, е търговското име Aspirin на компанията Bayer, а международното му непатентно име е ацетилсалицилова киселина.
Активното вещество в различните марки медикаменти с еднакъв INN e еднакво и не би трябвало да има разлика в действието му.
Всеки препарат обаче има и допълнителни, помощни съставки, които могат да бъдат различни - включително нишесте, захари и т.н. Някои от тях могат да се понасят по-добре или по-зле, но по правило не би трябвало да има разлика в основния терапевтичен ефект.
Лекарите обаче твърдят, че само те трябва да посочват търговското име на лекарството, защото те знаят анамнезата на пациента, какви други медикаменти пие и как и каква терапия му е повлиявала в миналото. По закон те имат право да изписват INN, а не търговско име, но не го правят често.
Фармацевтите от години настояват за възможност за генерично заместване, т.е. те да могат да предлагат на пациентите различни марки, от които болните да избират, а лекарите да изписват само INN или пък да дават възможност за заместване.
Това се случваше и до момента - особено при честите дефицити - хартиената рецепта позволява в голяма степен изписани от лекар медикаменти да се сменят в аптеката.
С електронната обаче е невъзможно - ако не се отпусне точно каквото е изписано, следва санкция. Тя дава възможност за "отметка", с която лекарят да разреши на фармацевта да замени препарата с друг, но предвид масовото разкарване на пациенти това едва ли се случва особено често.
Изкушаващо е да кажем, че в случая става дума само за пари, и най-вече - за стимули от производителите на медикаменти, които да убеждават лекарите в предимствата на определени продукти с помощта на конгреси и обучения.
Както и че същите стимули могат да се пренасочат към аптеките - ако те са тези, които решават коя марка да препоръчат на пациентите. Да не говорим за свързаността на определени производители с вериги аптеки у нас и колко възможности би им дало генеричното заместване.
Това не е без значение, но не е единственото обяснение за войната за е-рецептата.
Тя е просто поредният, показателен за здравната ни система епизод с неадекватно поведение и лошо подготовка от страна на институциите и последваща съпротива от лекарското съсловие.
В който - както винаги - го отнасят пациентите.
