Не сме сами.
От Сърбия през Унгария до Полша и Беларус, лятото тази година е белязано не само от безпрецедентна пандемия, но и от източноевропейско недоволство, чиито мотиви имат различни нюанси - от желанието за честни избори през обвиненията в корупция и съмнителните правителствени действия, които изкарват хората на улицата.
И докато ние стоим на прага на 43-тия ден на антиправителствени демонстрации, които искат оставката на кабинета и главния прокурор, решихме да погледнем и към приближените ни по съдба, за да сверим часовника си с причините за тяхното протестно лято.
Сърбия
В края на юли в Белград хиляди излязоха на площада след решението за въвеждането наново на полицейски час поради покачване на новите случаи на COVID-19 в страната.
Сърбите обаче провидяха в това злоупотреба от страна на президента Александър Вучич, който реши да отмени всички ограничителни мерки точно преди изборите на 21 юли и така позволи случаите рязко да се повишат, а с тях също и броят на починалите.
"Властите решиха рязко да премахнат ограниченията, което им позволи да проведат предизборна кампания и да спечелят три четвърти от местата в парламента с голяма преднина, тъй като всички опозиционни партии бойкотираха вота", казва пред EUobserver Александър Секулич, който е активист за правата на човека в Сърбия.
Нещо повече - според местната мрежа за разследвания BIRN властите умишлено са прикривали броя на починалите от коронавирус, за да проведе спокойно изборите. Правителството, разбира се, отрича тези твърдения.
Междувременно на протест в края на юли излязоха и хиляди лекари и медицински работници, които поискаха оставка на кризисния щаб в страната. Той обаче все още функционира.
Унгария
В края на миналия месец хиляди излязоха на улиците в знак на протест срещу предприетите от премиера Виктор Орбан атаки срещу свободата на словото в страната.
Уволнението на главния редактор на водещия независим уебсайт в страната, Index.hu, според мнозина е част от усилията на правителството да заглуши критичните гласове в медиите. В знак на солидарност повече от 70 негови колеги също подадоха заявления за напускане.
По време на пресконференция унгарският външен министър нарече обвиненията в цензура за неверни, като се аргументира с това, че държавата не може да се намесва в решенията на медия, която е частна собственост.
"Докато обществените медии откровено функционират като глас на правителствената пропаганда, все повече частни медии попадат в ръцете на приятелски настроени към правителството олигарси", заявява за EUobserver Андрас Швайцер, старши преподавател в университета Елте в Будапеща.
Уви, статистиката сочи, че през последните години съюзниците на Орбан многократно са превръщали критични медии в проправителствени такива.
Полша
Онова, което запалва искрата на недоволството в страната, е силно консервативната политика на правителството на "Право и справедливост".
Първият повод за демонстрации дойде в края на юли, когато десетки хиляди протестиращи, повечето от които жени, излязоха на улицата заради опасенията, че правителството може да накърни правата на жените в страната.
Митингите бяха предизвикани от неотдавнашното съобщение на министъра на труда и социалната политика, че Полша се готви да напусне Истанбулската конвенция от 2011 г., известна като Конвенция на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие.
Вторият повод е от 7 август, когато активистката за ЛГБТ+ права Малгожата Шутович беше арестувана в град Плоцк заради това, че е нападнала водач на камион, който е закачил хомофобски банер на него.
В същия ден стотици хора се събраха в столицата Варшава, за да защитят нейната свобода, с което рискуваха и собствената си безопасност, тъй като 48 протестиращи са били задържани.
Според експерти това е безпрецедентно ниво на полицейска агресия срещу демонстрация на ЛГБТ+ права, особено в държава членка на Европейския съюз.
Управляващата партия "Право и справедливост" обаче смята зачитането им за заплаха за традиционните ценности в страната и води активна кампания срещу гей хората.
Междувременно комисарят по правата на човека в Съвета на Европа призова за освобождаване на активистите.
Беларус
Десетки ранени, най-малко двама убити и над 6000 са задържаните демонстранти, след като президентските избори на 9 август подсигуриха на дългогодишния авторитарен президент Александър Лукашенко пореден нов мандат.
Международните наблюдатели изразиха опасения относно справедливостта на изборния процес, докато водещата опозиционна кандидатка Светлана Тихановская избяга в Литва, страхувайки се за своята безопасност и тази на децата си.
Протестиращите нарекоха победата на Лукашенко измама, а западните сили, включително Европейският съюз, поискаха прекратяване на насилието и освобождаването на всички задържани.
"Беларус не е виждал подобни протести след разпадането на Съветския съюз", казва пред Time Матю Фриeр, експерт по политиката на Беларус в холандския университет в Лайден.
Междувременно в столицата Минск многохилядните протести продължават, а полицията използва гранати, гумени куршуми и дори нахлу в тълпата с микробус. Според Amnesty International задържаните протестиращи са били подложени на изтезания. Лукашенко пък се бори за своето политическо бъдеще както никога досега, но без голям успех.
Така например, при свое посещение на Минския завод за колесни трактори в Минск, той се е обърнал към тълпата с думите: "Работниците винаги са подкрепяли президента". Отговорът бил: "Махай се!".
