Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Новият страх на еколозите - политиката за рециклиране е "твърде успешна"

Позитивните емоции от рециклирането често засенчват вината от свръхконсумацията Снимка: Getty Images
Позитивните емоции от рециклирането често засенчват вината от свръхконсумацията

Посланието да рециклираме отпадъците си звучи толкова позитивно, че мнозина започват да смятат, че годните за рециклиране боклуци всъщност не са боклуци. Това опасение изказват от френската неправителствена организация Zero Waste.

Те са сред първите, които произнасят на глас все още непопулярното мнение на някои еколози - че политиките за рециклиране може би са прекалено успешни.

Zero Waste посочва, че се насажда мнението как ако сортираме внимателно всички бутилки, консерви и хартия - значи въобще не замърсяваме планетата.

Това не означава, че рециклирането само по себе си е лошо. Със сигурност то е по-добро от това да задръстим природата с материали, които не са биоразградими.

Все по-голямото притеснение за активистите за опазване околната среда обаче е, че рециклирането всъщност насърчава консумацията, а с повече консумация идва и повече боклук.

Ако хората вярват, че могат да си купят кафе в алуминиеви капсули, пластмасови бутилки вода и дори нови коли - всичко това с очакването, че продуктите могат да бъдат рециклирани и употребени наново - те консумират въпросните стоки с чиста съвест.

В момента се намираме в условия на свръхпроизводство и свръхконсумация, а това е несъвместимо с възгледите за опазване на природата и запазване живота на Земята. Моник Сън и Реми Трудел, професори от Бостънския университет, също изучават внимателно нагласите около замърсяването и рециклирането.

Те уточняват, че позитивните емоции от рециклирането често засенчват вината от свръхконсумацията.

В своя доклад професорите посочват, че кампаниите за популяризиране на рециклирането не успяват да покажат какви са икономическите и екологични последици от тази дейност и не предоставят стимули да спрем да генерираме отпадъци като първа и най-важна стъпка в екологията.

В този ред на мисли рециклирането се превръща в оправдание за използването на еднократни опаковки и дори се превръща в основна причина отново и отново да посягаме към пластмасовите бутилки и алуминиевите консервни кутии.

Важно е да се отбележи, че никой не казва, че рециклирането само по себе си не е лошо, напротив. То намалява личния въглероден отпечатък, намалява и емисиите от парникови газове и хаби по-малко ресурси за производството на нов продукт.

Специалисти като Сън и Трудел предупреждава, че това важи само в сравнение с направата на стоки от нулата, защото тогава отиват и много ресурси за извличане на необходимите материали. Това обаче не е аргументът, който секторът за рециклиране използва в своя защита.

От бранша са категорични, че хората ще продължават да генерират боклук, затова е по-добре той да има добра събираемост и да се трансформира в нещо полезно.

Посочват още, че рециклирането има и огромни икономически ползи, защото е трудоемко и отговаря за заетостта на голям на брой персонал. Необходими са 30 души повече, за да рециклират една пластмасова бутилка, отколкото директно да я изгорят.

Аргументът на някои природозащитници е, че цялата тази реторика е сбъркана и вместо да мислим кое и как да рециклираме, трябва да се замислим дали изобщо е необходима толкова засилена консумация.

Част от проблема е и че правителствата лесно могат да налагат регулации в областта на сметосъбирането, но не могат да наложат на жителите какво и колко да консумират и няма как да им забранят да купуват вещи, от които нямат нужда. Така властите имат сериозни политики за рециклиране, но почти никакви в областта на генерирането на боклук.

Ако обаче се стигне до крайности в това отношение, това би означавало драматично прекрояване на капиталистическите икономики, затова и компаниите предпочитат да рекламират ползите от рециклирането.

Огромни фирми виждат в него начин да намалят въглеродния си отпечатък, за да отговарят на все по-строгите изисквания.

Европейският съюз (ЕС) също гледа на рециклирането като на ключов елемент от кръговата икономика, но ефективността разчита на това европейците да събират и сортират съвестно отпадъците си. Затова ЕС гледа на процеса като на колективно усилие, в което успехът зависи от усилията на всеки участник.

Като резултат държавите членки са подложени на все по-голям натиск да посрещнат все по-завишените изисквания за рециклиране на продуктите.

Екологичните активисти твърдят, че прекомерният акцент върху преработването на отпадъците не прави по-лесен кръговрата на икономиката. От Zero Waste са категорични, че вместо това трябва да се прокламира намаляване на боклука като цяло заедно с поправката и използването на вещи, които са били пред изхвърляне.

Компаниите, допълват от неправителствената организация, трябва да започнат да използват опаковки, които могат да бъдат използвани и пълнени наново.

Природозащитниците обаче са убедени, че ще мине още доста време, преди да заживеем в свят без абсолютно никакви отпадъци.

 

Най-четените