Далеч преди пандемията от COVID-19 да определя световния дневен ред, серийният предприемач Сурендар Магар влиза по спешност в болница.
Докато е свързан с най-различни електроди и устройства, той започва да си мисли едно нещо: ами какво ще стане, когато излезе, и вече няма как някой да следи показателите му?
След като е изписан, той посвещава живота си на този въпрос.
След десетилетия изследвания, неговата компания LifeSignals разработва тънък пластир със интегриран биосензор, който позволява наблюдението на редица жизнени показатели от разстояние.
Той се закача за гърдите на човек и записва най-различни данни: от честотата на дишане до температурата, кръвното налягане и дори електрокардиографията (ЕКГ) - електрическите сигнали, произведени от контракциите на сърдечната стена, пише Би Би Си.
Единственото намерение на Магар преди пандемията е да помогне за революцията на телездравето, като позволи на лекарите да наблюдават пациентите си от разстояние. През последните няколко месеца обаче вниманието към продукта му расте от един неочакван клиент: корпоративният свят.
С идването на коронавируса дистанционната работа придоби безпрецедентни мащаби, но за корпорациите това се оказа и удар под кръста, защото те изведнъж загубиха част от контрола върху служителите си. Това е и причината голяма част от тях да започнат да търсят начини да върнат хората в офиса по безопасен начин.
Неговият пластир е един от тях и Магар споделя, че в момента работи паралелно с осем компании, които искат да стартират корпоративни програми за следене на здравето на служителите през идните месеци. Идеята им най-общо е да улавят ранни признаци на COVID-19 и да изпращат потенциално болните у дома.
Данните от пластира ще бъдат предавани в реално време в приложение, което ще може да следи не само самият служител, но и отделът по здравеопазване на неговата компания.
"Дори да имате 1000 служители по целия свят, ще можете да следите здравословното им състояние и дали е безопасно да се върнат на работа", казва Ким Рамеса, който е маркетинг мениджър на LifeSignals. "Идеята е рискът да се намали, включително за хората, които имат симптоми, и по този начин ги улавят възможно най-рано."
Този вид корпоративно проследяване на здравето е част от по-широката тенденция компаниите да прилагат нови начини за наблюдение на своите служители, обикновено с цел оптимизиране на представянето им.
Уви, това е само едната страна на монетата - от началото на пандемията насам стана ясно, че подслушването се е влошило и работодателите все по-често използват технологии, с които да проверяват дали персоналът всъщност работи вкъщи.
Така например, по-рано тази година докладите маркираха инструмент за разпознаване на лица, разработен от консултантската компания PwC, който регистрира, когато служителите са далеч от компютърните си екрани. PwC заяви, че технологията е прототип, целящ да помогне на сектора на инвестиционното банкиране да спазва изискванията, докато персоналът работи от вкъщи.
Разбира се, въпросът със здравето е малко по-различен.
От една страна, подобни приложения могат да се окажат много полезни. Освен че превръщат офиса в по-безопасно място, екипите по човешки ресурси могат да използват събраните данни, за да разработят персонализирани стратегии за благосъстояние на своите служители.
Подобни стратегии вече дори са били изпробвани. Така например компания за строителни услуги решава да сложи подобни устройства на 5000 работници, които наблюдават сърдечния им ритъм и нарушенията на съня.
Благодарение на събраните данни вече има идентифицирани лица, които трябва да взимат предпазни мерки по време на работа, тъй като сърцата им не са в чудесна форма.
В дългосрочен план подобни програми могат да помогнат на служителите да намалят риска от развитие на заболявания, свързани с начина на живот, като например затлъстяване и диабет. За работодателите пък това може да доведе до по-малко болнични дни и огромни икономии.
Тази намеса обаче с право не се харесва на всеки. Като изключим скатаването от работа с оправданието, че сме болни, все пак използването на подобни лични данни нарушава неприкосновеността на личния живот.
Това не е прецедент - още в началото на 20. век Ford Motor Company се бори с текучеството на служители на поточните си линии като удвоява заплатите им. С едно условие обаче: те да възприемат здравословен начин на живот.
Автомобилната компания дори създава отдел по социология, който да следи дали работниците спазват правилата му. Разследващите правят неочаквани посещения у дома и дори разпитват съседите за навиците на своите служители. Онези, които се смятат за "недостатъчно здрави", получават намаление на заплатата.
Конкуренцията обаче прави поддържането на този стандарт невъзможно, а и персоналът постепенно започва да се бунтува все повече срещу нарушенията в личния им живот.
Междувременно днес проучванията сочат, че служителите все пак биха се възползвали от този вид мониторинг - изследване от 2017 г. показва, че 57% от работещите възрастни биха искали да носят устройство за проследяване на здравето и да споделят данни със своя работодател, ако то е безплатно.
Това обаче би могло да има сериозни последствия, свързани с етиката.
Един пример: ако някой работодател види, че здравословното състояние на негов служител не е добро, той може да му откаже повишение или дори да го съкрати.
Според Иван Маноха, който изследва работната култура в Оксфордския университет, светът вече е стигнал до момент, в който наблюдението на служителите е постигнало безпрецедентни нива, което води до стрес, безпокойство и бърнаут.
"Освен че здравният мониторинг е продуктивен, той оказва натиск върху служителите да възприемат здравословен начин на живот, за да бъдат в добра физическа форма. Проблемът с това не е просто нарушаването на поверителността на работниците, а нарастващата им обективизация."
За самите компании равновесието също е крехко - ако се опитат да експлоатират твърде много здравните данни на служителите си, това може да има правни последици, още повече откакто в ЕС фукнционират въведените закони за защита на данните като GDPR.
Също така е малко вероятно някоя компания да направи задължително персоналът да предоставя здравни данни или да се съобразява с програма за проследяване на здравето против своето желание.
За да се предотврати прекрачването на тези етични граници, някои хора от бранша смятат, че компаниите трябва да работят с подизпълнители, които са специализирани в управлението на данни. Те от своя страна ще ги съхраняват при строги правила за поверителност и ще работят директно със служителите, за да променят те начина си на живот.
"В този сценарий работодателят би имал достъп само до цялостната картина на служителите си и до видовете уелнес интервенции, които трябва да обмисли да предложи", казва Мери Хендерсън, старши вицепрезидент на базираната в Чикаго компания за анализ на данни Blue Health Intelligence.
Уви, при сегашния работен климат и високите нива на безработица компаниите, които желаят да следят здравето на служителите си, едва ли ще се сблъскат със сериозно противопоставяне.
"В настоящия контекст, когато хората трябва да запазят работата си на всяка цена, едва ли ще има недоволни", казва Маноха. "От гледна точка на служителите, това сега едва ли е тяхната основна грижа."
