Голямото държавно гостоприемство

Голямо нещо е това българското държавно гостоприемство! Гледам го от началото на европредседателството и се чудя как още не са заприиждали хора на талази, от всички ивент-мениджърски специалности по света да се учат как се посрещат високи гости според иновативните методи на българския държавен протокол и съпътстващата го церемониалност.

Да вземем нaпример розовото килимче през НДК. С него оня ден им взехме акъла на всички европейци. Не знам дали сте виждали първообразите на основния площад в Брюксел, но нищо не струват пред нашето минималистично, екологично и стилово издържано чердже, спретнато от откъснати розови цветове.

Съоръжението, обявено като своеобразен мост между културните ценности на Европа, устоя зорлем три дни и беше натъпкано в черни найлонови чували за боклук. Петнайсет часа труд, трийсет и осем хиляди лева и четиринайсет хиляди рози, подредени в правоъгълник с размер на изтривалка пред мол (10 на 7 метра) потънаха в списъка от гостоприемни държавни жестове, с които да шашнем чужденците.

Розата, нормално, се превърна в любим символ на европредседателството ни. Да не забравяме все пак, че работните банки на заседаващите в срещата за Западните Балкани и бъдещето на Обединена Европа бяха елегантно посипани с розови петалчета.

Тази иновативност придаде толкова непринудена човечност на политическото събитие, че обикновеният зрител се почувства като скандинавски турист на почивка в "Слънчев бряг" от осемдесетте.

"Ханска шатра", "Горски цар" и "Цигански табор" в едно, обединени от българската роза и европейския дух!

Не можеше ли на входовете на залата да се завърти по едно чеверме или пък по банките на всеки трима-четирима делегата да се инсталира по един чушкопек, че да се засили българщината?!

И доброволческа акция можеше да се направи - докато заседават, европейските гости да пекат чушки. А накрая с дружни усилия да произведат в стола на министерски съвет всеобща, обединена, европейска, лидерска лютеница, която да подарят на ... абе, бенефициенти да искаш у нас.

Хубавото на българското държавно гостоприемство обаче е и в това, че то непрекъснато черпи чужд опит, при това с пълни шепи и в големи мащаби. Точно като такава обучителна инициатива трябва да се гледа на онази севлиевска делегация от двайсет и осем души, която си организирала посещение в скъп, курортен френски град на Ривиерата в края на април, само и само да се научи как се организира фестивал на тиквата.

Браво на севлиевската общинска администрация! - професионализмът не се интересува от мащаби и важност на темите - той приема и най-малкото предизвикателство като сериозен политически проект и затова пие вода от извора.

Това е и причината пътуването, което някои недоброжелатели нарекоха "екскурзия", моля ви се, да бъде по обучителната програма Еразъм+, която се грижи хора с интереси в областта на науката, изкуствата и културата да се срещат и да разменят идеи.

И сега, вместо да се ровим в това има ли право цялото севлиевско кметство да се вдигне до френската Ривиера за едните тикви, не е ли по-добре да разпратим по света в пакет и други общини, където със същия успех може да се организират фестивали на други плодове и зеленчуци?

Че какво пречи от Пазарджик да се вдигнат до Испания за един хубав доматен фестивал? Или пък от Любимец да скокнат я до Аржентина, я до някой гръцки остров, за да подготвят една хубава, родна динена фиеста? И за да има все пак предаване на знанието от поколение на поколение, предлагам съответните общински служители да ходят на тези обмени на опит с целите си фамилии. На държавни разноски, разбира се, нали за единия български имидж се борим всички.

А той, от роза на роза, и от тиква на тиква, все повече се поевропейчва...

Новините

Най-четените