Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Надежда за националите - домакините винаги играят на Световно!

Като не става с игра, може да стане с политика. Или как новината, че четири балкански страни обмислят общо домакинство за Мондиал 2030 трябва да ни разсее от поредната седмица на политически и корупционни абсурди. Снимка: Министерски съвет / www.gov.bg
Като не става с игра, може да стане с политика. Или как новината, че четири балкански страни обмислят общо домакинство за Мондиал 2030 трябва да ни разсее от поредната седмица на политически и корупционни абсурди.

2018 г. е и отново сме на прага на формирането на един своеобразен Балкански съюз. В случая обаче неговите цели няма да са военни, а спортни. България, Гърция, Сърбия и Румъния може да кандидатстват заедно за общо домакинството на Световното първенство по футбол през 2030-а.

Макар че с четирима домакини е по-логично да се завърти един белот...

Информацията за грандиозния план сподели Бойко Борисов в "Евксиноград", но идеята очевидно е на гръцкия премиер Алексис Ципрас. След като дистанционно "прекръсти" Македония, той, изглежда, сега иска да направи и нещо с една идея по-смислено.

Същевременно бюрократи и бюрократченца от четирите държави усилено гугълват "Как можем да присвоим пари от Световно по футбол".

Представете си само задръстванията в центъра на София и тълпите пияни туристи по Витошка около Мондиал 2030? Все пак почти всички мачове в България ще трябва да се играят на Националния стадион "Васил Левски". Решението е ударно строителтво на стадиони в Северозапада, за да живне малко икономиката там. След това ще цъкаме с език на новините за пребити англичани в Монтана. Але-але-але!

Другият вариант е в стадиони да инвестират само съседките ни - България може да е символичен "домакин по удоволствията" като за целта инвестициите у нас ще потекат най-вече към Южното Черноморие. Защото големите стадиони после и без това няма да има кой да ги пълни, но за дискотеките все ще се намерят хора.

В цялата идея все пак има нещо много позитивно и то е, че български национали най-накрая отново ще имат възможност да играят на Световно. Но не за друго, а защото домакините имат запазено място в групите.

Остава само едно - този Балкански съюз да не завърши за нас като предния...

И докато премиерът Борисов и колегите му от съседните ни държави планират бъдещо спортно сътрудничество, членовете на "Обединени патриоти" цяла седмица си играят на народна топка. В случая топката се казва "Корупция в Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ)" и всеки се опитва да я избегне.

От твърденията на Красимир Каракачанов, че ВМРО не е взело "нито една стотинка" (бедните...) за издаване на паспорти до поредната пресконференция на Валери Симеонов, в която той отново казва, че няма да подаде оставка.

Дни без Валери Симеонов да свика пресконференция, за да каже това, което всички знаем: 3

Председателят на ДАБЧ Петър Харалампиев се превърна в горещ картоф и всички старателно странят от него и си духат пръстите. Акцията на спецпрокуратурата и антикорупционната комисия в ДАБЧ би трябвало да ни покаже, че корупцията ни заобикаля отвсякъде, но хей - това не е новина.

По-изненадващо е това, че документи, бавени по цяла година, срещу подкупи са ставали готови за ден. Администрацията в България работи на странен принцип - уж гражданите плащат заплатите, но реална работа се върши само когато парите бъдат дадени в кеш, чрез "далаверка".

И като стана дума за хора, на които им се плаща, за да не работят - петъчният работен ден на депутатите се провали заради липса на кворум. БСП и ДПС вече няколко дни протестират за това, че Симеонов отказва да хвърли оставка. Поради тази причина те самите хвърлиха депутатските си карти и отказаха да се регистрират в пленарна зала.

Вероятно очакват да им кажем "Браво", но си спомняме и техните номера покрай едни други протести.

Водовъртежът от политически абсурди продължава и с на пръв поглед малката новина, че Бенчо Бенчев се завърна на работа в Общинския съвет в Бургас. "Кой?", ще попитате, разсеяни от всички други скандали, които последваха този около него. Припомняме, че Бенчев е общинарят, който беше арестуван в Истанбул с Митьо Очите. С обвинения за укривателство е, но е на свобода срещу гаранция от някакви си 50 хиляди лева.

А сега е отново на линия в Общинския съвет, за да представя интересите на бургазлии. Демокрация! Йей!

Все пак тази седмица имаме истинска "добра новина", която не е за това, че деца са върнали изгубен портфейл без преди това да изхарчат парите за лепило. Става дума за това, че 18-годишен арестант, избягал от болницата в Благоевград, най-благородното се предаде още същия ден! Младежът (задържан за 0,6 грама марихуана, между другото) заслужава поздравления заради спестената поредна доза срам на МВР.

А и сигурно е разбрал, че бягствата на затворници и арестанти вече са отживелица - това е толкова "пролет-лято 2018-а".

 

Най-четените