Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Когато доходите са по-важни от здравето и приятелите

Пирамидата на Маслоу трудно я катерим... Снимка: Getty Images
Пирамидата на Маслоу трудно я катерим...

На фона на шумни акции, водна криза и протести едно проучване от последните дни рисува тревожна картина за потребностите на българите. Картина, която не сме си нарисували сами, но за много от щрихите в нея държим моливите.

През януари "Тренд" изследва по кои въпроси обществото ни има най-големи тревоги. Според резултатите мнозинството от българите се притесняват за финансовата си издръжка повече отколкото за здравето си и от това да не останат без приятели.

Не се тревожим толкова от развод, нито от самота, нито пък ни вълнува реализацията, колкото това да не бъдем материално осигурени.

Степенуването на тези няколко притеснения казва много за потребностите ни, макар това далеч да не са единствените теми, които ни държат будни нощем.

Да погледнем финансовите си тревоги и отношението към реализацията. Ако най-голямата тревога за човек е рискът от бедност, би трябвало да го вълнува в голяма степен и израстването в кариерата и натрупването на знания и умения, с които да постигне и по-добра обезпеченост. Но това, според изследването, не е приоритет за българите.

Добрата работа със стабилен доход изисква преди всичко лични усилия, добро образование, хъс, а за нашите ширини и голяма доза късмет или връзки. Като изключим онова, което е извън възможностите ни да променим - като образователна система, икономически въпроси, сив сектор и корупция, по личните ни възможности е да се стремим към израстване в кариерата и натрупване на нови знания. Но може и да се окаже, че именно личните усилия са това, което обичаме да си спестяваме.

Т.е. подредбата на приоритетите ни очевидно не се дължи на факта, че сме целеустремени кариеристи, които нямат време за личен живот.

Една от причините за тези резултати може да се търси в склонността ни да виним външни фактори за провалите си - "ама то няма работа", "не отива на добре светът" и "съсипаха я тая държава". Ето например някои от темите, които ни вълнуват повече от личното ни бъдеще и успех според същото проучване: глобални военни конфликти, замърсяване на околната среда, световна икономическа криза и природни бедствия.

Може да се окаже, че сме по-склонни да се тревожим, вместо да се борим. Не е по силите на един човек да се справи със световен военен конфликт, но е по силите му да работи за личностното си израстване.

От друга страна, стабилният доход, освен усилия, предполага и наличието на добро здраве. В стълбицата на нашите тревоги обаче то остава на втори план, вероятно защото става приоритет едва когато ни сполети някоя болест.

А и е факт, че връзката "здраве-пари" в България е станала твърде дебела. За съжаление, често чуваме за хора, които са дали Хипократова клетва да опазват човешки живот, които обаче преди да видят човека и пациента, виждат клиент. Здравето се е превърнало в изконно право не на всеки, а само на онези, които могат да си го купят.

Когато финансовата стабилност е първа потребност, а здравето, приятелите и семейството идват след това, има място за притеснение за това в каква среда живеем.

Все пак не можем да сложим етикет "виновни" само на себе си за това, че доходите са ни първостепенна тревога. Защото факторите, които определят как усеща човек живота си и определя приоритетите си, понякога наистина не зависят от нас.

Политическата стабилност, социална политика, работещата икономика и доброто образование благоприятстват за това човек да има стабилен доход и да вижда по-далеч от закърпването на още един месец, в който се е лишил от почти всичко, освен от храна.

За западните общества, например, темите за самотата или това да бъдеш без приятели тревожи много повече хората, отколкото у нас. И за тях здравето не е само фактор, който способства оцеляването.

В страна, която не може да се похвали със стандарта на живот на своите жители, е нормално по-голямата част от тях да се тревожат за финансовото си оцеляване повече, отколкото дали ще отидат на кино и театър. Когато нямаш много, не духовността и нравственото израстване, а гладът и студът са с първостепенно значение.

Още през 1943 г. американският психолог Ейбрахам Маслоу го обрисува в своята пирамида на потребностите. Според него йерархията на нуждите е организирана по важност и най-долу стоят физиологичните нужди, следвани от сигурност (подслон и обезпеченост), принадлежност (любов, семейство), увереност (слава, самоуважение) и самоусъвършенстване (духовност, постижения и учение).

Ако съпоставим резултатите от проучването на българската действителност и пирамидата на Маслоу, изглежда едва сме изкачили първото стъпало и се борим с всички сили да се задържим на него.

И докато за един народ финансовата издръжка е по-важна от приятели и семейство, значи имаме нужда от още много, много работа. Не само от всеки от нас - върху собствените си възможности за по-добра реализация, но и от онези, за които се предполага, че са избрани, за да отстояват интересите ни. Тях трябва да ги смущава фактът, че са лицето на държава, която на теория не е част от Третия свят, но в която бедността остава най-голямата заплаха за обществото.

Най-четените