В новата реклама на популярната шведска марка за дрехи H&M виждаме дебела жена по бельо, мъж с големи бицепси в рокля, жена с гола глава и други жени - с косми под мишниците. Всичко това на фона на песента "She's a lady". Мъжете не се виждат много, но дали са епилирани?
Рекламата е яка. Всички образи вътре са си напълно ОК, даже симпатични, стига цялото нещо да не беше всъщност бунт.
Защото когато срещу едната епилация се бунтуваш, това вече е малко тревожно. Хората се бунтуват срещу тоталитарни режими, не срещу самобръсначки. Ако е второто, значи нещо не е наред.
Проблемът не е в рекламата, а във въпроса: "Защо такива послания изобщо работят? На какво дередже сме, щом социалните борби са ни за косми?"
Така де, докъде го докарахме, ако важната кауза ни е това? Наистина ли? Космите и целулитът? Няма ли нещо друго, една идея по-сериозно, за което съвременният западен човек да се застъпи?
Идеята на рекламата е да бъдат разбити стереотипите относно това как трябва да изглежда и да се държи една дама. Както и да се покаже, че можеш да си женствена, дори когато ядеш с ръце в шикозен ресторант и отглеждаш косми. Видеото се приема за дръзко, скандално и бунтарско.
За много хора с по-патриархално мислене тази реклама вероятно е леко скандална. Но всъщност никой нормален човек не би оспорил, че женствеността на жената не се определя от една кола маска. Това е факт.
Допреди 20 години повечето жени си ходеха космати и никой не намираше това за революция.
Докато днес е въпрос на тежък житейски размисъл дали да хванеш да не се обръснеш една седмица, баба ти изобщо не може да схване какъв е проблемът.
Едни косми се пускат за месец и то без да правиш нищо особено. Това е природа. Замислете се, докарахме го до положение, в което да оставиш естествените неща да се случват, е бунтарски акт. Вече всичко нормално е по-скоро екзотично.
След някоя-друга година и сексът ще стане егати екзотиката. Внуците ни ще снимат рекламни спотове, загатващи полов контакт между мъж и жена, което ще е супер яко и неохипстърско, защото не всеки ще има смелостта да го направи. Дано да е до смелост, де, да не е до интерес.
За да съществува пълноценно и да се чувства добре, човек има нужда от каузи и предизвикателства. Да имаш всичко и всичко да ти е наред е скучно и тъжно.
Неслучайно светът е пълен с разглезени богаташки деца в депресия. Ето защо сме склонни, дори когато нямаме проблеми, да си ги създаваме, за да е интересен животът.
Това важи в пълна сила за нас - хората от развитите западни общества, където, слава богу, не се налага да се бориш за залък хляб или за живота си ежедневно.
Липсата на реални и смислени каузи в условия на прекомерен консумеризъм и презадоволеност обаче активира въображението до степен такава, че всяка глупост може да се превърне в "мисията на живота ти".
От това да си веган, през това да наричаш дъщеря си Джон, защото на 5 се е зачудила какво ли е да си момче, което автоматично сочи, че детето е трансжендър, разбира се, до това да си пуснеш косми под мишниците или брада.
А ако утре настъпи зомби апокалипсис и трябва да се решават по-сериозни проблеми, какво правим? Хубаво е да се помисли върху този въпрос. Защото положението в света хич не е розово. А иначе да си бунтар е яко. Дори когато е наужким.
