Плътната милиционерска обсада в центъра на София означава само едно - власт и народ ще пак ще почетат паметта на Апостола разделени.
Кому са нужни полицейските кордони, зоните за сигурност и металните заграждения в ден като днешния, когато ни събира не протест или партиен митинг, а националният кумир Васил Левски?
Прекалена рядкост са дните, в които измъчената ни нация може и трябва да бъде оставена на мира, за да усети поне някакъв сърдечен импулс на любов към родината и единение. Няма да стане обаче.
И този път викачите на подиума, наричащи себе си политици, ще морализаторстват на тема "чиста и свята република", "демокрация", "национално обединение", "етнически мир" и други тотално обезценени понятия.
Ще говорят колко са нужни, колко са безценни - и ще продължават да ги погазват евтино, за да пудрят рейтинга си.
Сега ни казват: "Не идвайте пред паметника на Васил Левски. Възможни са провокации". Опасно е. Може да ви набият разни качулати типове, защото са ви сметнали за проявление на всички възможни по света малцинства.
Стойте си у дома, пуснете телевизора и гледайте официалната церемония. Защото всичко, което е казал Левски, и това, за което се е борил, днес е напудрена пародия. Думи, които нищо не значат и дела, които предизвикват само възмущение.
А после може и екшън да има. Камерите вече са разположени, за да предават на живо.
