Една среща на випуска или класа може да бъде наистина разтърсващо изживяване, културен шок, който да ви държи месеци наред, така че едно кафе да не можете да изпиете спокойно сутрин... За такъв адреналин говорим.
Особено ако са минали години от завършването, човек понякога рискува да се озове в зората на зомби апокалипсис насред шопски салати, бодри хорца и тонове чиста водка.
"Къде съм?", "Кои са тези хора?" и "Защо???" са само част от въпросите, които преминават през главата на всеки бивш гимназист, дръзнал да сподели няколко пиянски часа в компанията на напълно непознати индивиди, с които е посещавал учебни занятията в някой отдавна отминал живот...
И все пак има как да сте подготвени, ако ви предстои подобен сблъсък. Ето 4 задължителни типажа, които ще срещнете години след завършването на поредната наборна среща:
Зубърът, който сега изкарва 10 бона на месец
Преди: Петър завърши гимназията с пълно отличие и девствен. За 5 години пиене до смърт в тоя клас, пушене и гуляи, той се напи веднъж на завършването. От бира и половина. Разрева се и си тръгна.
Докато другите играеха баскетбол в двора пред влажните погледи на замечтани осмокласнички, той четеше книга, която дори не беше от задължителните, сам на пейката. Веднъж топката го удари по главата и получи комоцио. Говореше рядко, заради шините на зъбите си, които го правеха да изглежда като младия Стивън Хокинг, а и защото нищо не разбираше от "сварка, футбол и пичета" - девизът на готините в класа.
Сега: Петър работи в IT сектора и изкарва около 10k на месец. Не го е обявил, нали, но някак си се подразбра по разказа му за околосветското пътешествие с Бени (24-годишната му приятелка топмодел).
Както и по въпроса му: "Не смятате ли, че е добре да се инвестира в недвижимо имущество в малки, но развиващи се в туризма с чужденци селца в Родопите?"
Разведени съученички, които на времето го спъваха в коридора, го канят на танц под звуците на "Nothing Else Matters", но късно е, либе, за китка...
Плейбоят на класа...
Преди: Бисер отне девствеността на дъщерята на директорката, когато тя беше в 8 клас. На един купон в апартамента й. Ходиха 2 години след това, но беше драматично, защото още 5 мацки бяха лудо влюбени в него и дори започнаха да пушат трева, за да се срещат по-често. Той продаваше известно време. Не че беше неговото. Просто бизнес.
Веднъж за малко да го изключат, защото влезе в двора на училището с голфа си с фолио навсякъде и въртя гуми 15 минути пред погледите на изумени преподавателки и възбудени тийнейджърки, докато отвътре дъни: "Харесвам лошите момчетаааа и тояяя стииил, направо не издържам ааааз, когато ти си мил!"
Завърши, де. Наследи магазина от баща си. Смесен магазин под блока. Така почна с легалния бизнес.
Сега: Бисер продължава да бъде ерген и да върти магазина, и гумите на голфа си. На срещата е дошъл с пура и анцуг. Пали я и си сипва българско уиски във водна чаша. Тениската му изглежда с 2 номера по-тясна от размера му, но му отива и някак чаровно подчертава мечешкото му коремче. Бял кожен сандал за 17.99лв завършва аутфита. Бисер е успял човек. Има магазин.
За успял човек го намира и сервитьорката Деси - също бивша съученичка. Пада камък от сърцето, когато разбереш, че няма здравословен проблем, а просто така си е направила веждите...
Аутсайдерката със силикона
Преди: Елеонора беше пухкаво момиче, миришещо на пот, с което се подигравахте. Не злонамерено, но все пак активно. Викахте й "Елеонора - пора" и такива неща. Дори класната веднъж се обърка и извика Пора на дъската. Травма за цял живот.
Освен приятели, Ели нямаше и гърди. В осми клас това беше поносимо, но в 12-и тя започна да се замисля, че трябва да промени нещо в живота си, ако иска да бъде щастлива. И го направи.
Сега: Ели пристига с най-скъпата кола на събитието, дори по-скъпа от тази на програмиста. Всъшност, той е с колело. Ели има гърди. Тя има и скули, има устни и вежди като на войвода. Както и самочувствие.
Ели има и супер активен Instragram профил, за който се снима средно на всеки 5 минути и 14 секунди, джобно кученце и весел нрав. Тъй като Ели не е смотана вече, тя смърка от столевка нещо "тайно" в тоалетната, после избухва на "Трепни" и е безсмъртна...
"Преуспелият" емигрант, завърнал се на село
Преди: Георги, или Джордж към днешна дата, още в 9 клас повтаряше думите на баща си, а именно: "Нищо не става в тая скапана държава. Нищооооооо!!!!" Нямаше търпение да влезе в университета, за да отиде на бригада, където да мие чинии и да си купи маркови маратонки, пък и свят да види малко.
Направи го веднъж, направи го два пъти. Абе, май общо 4 пъти ходи на бригади, в Макдоналдс работи, веднъж спасител на басейн беше... "Ако не сега, КОГА ще видя свят??", мислеше си той...
Сега: И беше прав... След като завърши своето висшО, офертата с бригадите секна и той реши да замине за Англия да бере малко ягоди. По-добре, отколкото в тая скапана държава, дето няма работа. Остана там една година, смени различни професии - малко на автомивка, малко в строителството... Па си се прибра. В момента е безработен, защото за под 2500 лева не би им бачкал, "ако ще турско да стане." И те така...
