Ако трябва да съм честна, да пия по две-три бири или по две-три чаши вино и да шофирам ми се случваше редовно. „Случваше се" е тъп израз. Да пиеш алкохол и да шофираш след това не е нещо, което „ти се случва", а нещо, което решаваш и зависи от теб.
И ако си го правил няколко пъти и не е имало последствия, рискът да помислиш, че това е ОК, е доста голям.
Защото всички билбордове с надписи „Не карай пил", Facebook кампании с ужасяващи снимки на катастрофи и доброжелателни съвети на близки и приятели, няма да разубедят човека, който е решил, че няма никакъв проблем да се прибере вкъщи с колата след две бири.
Седях на пейката в районното редом до един симпатичен травестит, прибран за кражба. Предвид хелоуинския ми костюм, за редовите полицаи представляваше затруднение да преценят колко точно са травеститите на пейката. Беше студено като „на Вала", вонеше на пикня, отегченият полицай във фоайето не искаше да си говори с мен, а травеститът фъфлеше, че много го било страх да не го помислят сега за педераст. Умирах от скука, а телефонът ми беше заключен заедно с другите ми вещи в някакъв шкаф с катинар. От едната килия се чуваха пиянски стонове на някакъв бедстващ човек, портиерът упорстваше, че в районното не се пуши, а една руса полицайка, която изобщо не приличаше на Камерън Диас, крещеше, че „й писнАло с тоя Хелоуин, немало ли останАли българи в тая държавата".
Няколко часа по-рано...
Беше 30 октомври и по улиците бродеха вещици. Чудовища, Франкенщайни, булки-трупове, проститутки от 60-те и пр. Аз лично се бях пременила като 70-тарска кокаинова майка с прическа a la Петя Буюклиева, сребърна блуза, златни гуменки, спортен клин и скандално нескопосан, но за сметка на това обилен грим. С мен беше и „синът ми" - безумно млад колега, който също бе предрешен в сребърна блуза с голи рамене, впит панталон и сини сенки. Отивахме на седемдесетарско служебно парти, на което виното се лееше като на някой от купоните на Пан.
Няколко часа песни, танци и селфита по-късно, реших да си взема drink&drive, за да не рискувам. Още един час по-късно си казах „Абе нищо ми няма, ще си ходя с колата, не ми се вози сега в таксита, а и трябва да й плащам зелена зона утре..."
На булевард „България" забелязах, че зад мен кара полицейска кола с включени светлини. Нямат ли си друга работа тия...
Последва банален сценарий: „Добър вечер, аз съм еди кой си...ще духате". „Опааа, не е добър резултатът от дрегера, госпожа", „А ще може ли нещо тука да измислим..."
И последната капка вино се беше отекла от мозъка ми, когато акостирахме в Окръжна болница, където учтиво се съгласих да ми вземат кръвна проба и полегнах на зелената постелка на едно легло, точно до окървавен пимп с уплашена физиономия. Явно проститутките го бяха изоставили, а полицаите не бяха поискали да ги менажира.
След кръвната проба - районното. Трябва да кажа, че се вълнувах от факта, че имам възможността да се возя в патрулка и все пак бих предпочела да съм си вкъщи и да спя. В районното ми беше интересно, признавам. Първите два часа. Забавлявах се на отчаянието, което предизвиках у полицайката, която ме обискира и трябваше да опише поотделно всичките ми гримове, и се възмущавах на отказа на дежурния да ми каже коя зодия е.
Обясних на всички присъстващи как в районното е отвратителна мизерия и трябва да си поискат пари от държавата за ремонт, вдигнах скандал, че става течение и тормозих полицая във фоайето с въпроси дали дежурният, който трябва да ме освободи е буден.
После обаче се отегчих. А и се сетих, че телефонът ми е изключен, а близките ми може да звънят и да се разтревожат. Нямам нищо против да прекарам една нощ в районното, но не искам мъжът ми да пропуши крек, защото в 2 съм му писала, че си тръгвам, а в 5 още ме няма.
Затова се налагаше да си тръгна. След кратка театрална постановка, придружена от грозни заплахи, се озовах навън в 6 сутринта, в ранната първоноемврийска сутрин, по лежерна блуза от сребърен брокат и златни гуменки със скъпоценни камъни и махнати връзки.
Направих най-логичното. Не, не се обадих на някой да ме вземе. Нито се прибрах с първия трамвай. Тичах в свежия, режещ въздух, бодра и трезва като репичка, докато не стигнах до колата си. Качих се, прибрах се с нея и заспах.
Новият ден донесе нови знания, събрани в шепа думи: адвокат, разследване, досъдебно производство, газхроматичен анализ, затвор, "ГРОЗИ ТЕ затвор", над едно и две, под едно и две, присъда, лаборатория, акт т.н.
След вълната „майкавишбнавсчките" се поуспокоих и се замислих. Ами ако Вселената, Бог, ангел-хранителят ми са били плътно зад мен и са накарали катаджиите да ме спрат малко преди на пътя пред мен да изскочи още някой пиян хелоуинец? Или секунда преди да се разсея и да не видя, че от пряката вдясно с бясна скорост изхвърча друг автомобил? Или минута преди куче да пресече булеварда? Май извадих късмет.
Не само. Май извадих дяволски късмет. Е, известно време ще опознавам отблизо прелестите на градския транспорт и ще тормозя хората, които съм возила преди да ми връщат услугата, но какво пък... На фона на това, което можеше да се случи, двайсетина минути в тролея не звучат като плаване по водите на Стикс.
И със сигурност знам, че повече няма да се кача зад волана на няколко чаши вино. Най-малкото защото ако ме хванат, ще вляза в затвора, а перпективата да съм един своеобразен Граф Монте Кристо в Сливенския, който стърже с жълтите си, дълги нокти чертички за календар по стената на килията, докато отвън го чакат отривисти лесбийки с кол, не ми допада.
Но не само заради това. А защото осъзнах, че да караш след като си пил е не само тъпо, но и рисковано. Толкова рисковано, че като го правиш залагаш на червено човешки животи: и твоят, и този на близките ти, и този на други хора. А може да ти се падне черно. И нищо не си струва този риск. Абсолютно нищо.
Билбордите и кампаниите няма да ви го кажат, така че да го разберете. Но аз ви го казвам, защото минах през това. В районното е студено. В градския транспорт е криво. Таксиметровите шофьори са неприятни.
Но ако това не може да ви убеди, се замислете за друго. Както казваше една моя приятелка: „Куцо е да пукнеш". Не по-малко куцо е да убиеш някой друг. А таксита и drink&drive... дал Бог.
Ползвайте ги.
Разказът беше интересен, но ако не бях от тези, които пият по 1-2 бири преди да карат, бих повярвал на авторката. Аз имам един куп истории с каране след 1-2-3 бири. За разликата от авторката, аз тежа 100 килограма и пия бирите мнооого бавно. Ако човек знае как се мерят промилите алкохол в кръвта и кое влияе за бързото разграждане на алкохола, ще разбере, че всичко това има значение. Първото и най-важно нещо е човек да мисли не за това, че може да го спре полиция, а да се случи нещо на пътя и трябва да може да реагира. В закона е написано ясно, че над 1,2 промила, присъдата е условна. Освен ако госпожата не е изтърпявала друга условна присъда, няма как да лежи ефективно, да не говорим, че има три инстанции, пред които може да се обжалва. Имам приятел, който мина през това и не беше особено притеснен. Да не говорим, че на пътя има всякакви патици, гъски, овци, кочове и други селскостопански животни, които дори с нула промила алкохол в кръвта карат много по-зле от мен на три бири. Някой трябва да обясни на тези хора, че знаците, маркировката и светлинните сигнали не са за украса. И други ми прави впечатление - България е единствената държава с дясно движение в света, където в лявата лента се движат по-бавните превозни средства и на човек се налага да изпреварва отдясно. Техническия преглед на автомобила е много важен. Не заради глобите, а заради поразията, която човек може да направи с неизправно превозно средство. Особено важни са ходовата част, спирачната система и гумите. У нас е много модерно да се карат премиум марки автомобили от типа БМВ, Ауди и Мерцедес, чиито гуми обаче са почти напълно изтрити, а собствениците нямат средства да извършат качествена поддръжка на тези автомобили. В комбинация с това, те често шофират така, сякаш колата току-що е излязла от бокса, а те са професионални пилоти. Да караш пил и да караш пиян са две много различни неща, а шофирането е много отговорно нещо, което зависи от хиляди фактори, затова смятам, че 1-2 бири, изпити в рамките на 3-4 часа не са проблем.
https://www.lex.bg/laws/ldoc/-549158910
Като цяло съм съгласен с коментар 3, с изключение на следното: "България е единствената държава с дясно движение в света, където в лявата лента се движат по-бавните превозни средства и на човек се налага да изпреварва отдясно." Писнало ми е от хора, за които ограничението на скоростта е пожелателно. Няма как при ограничение от 80 или 140 да ме натиска някой отзад, при положение, че изпреварвам със скорост надхвърляща с 5-10 км. максимално допустимата, ако участъка позволява. Разбира се не карам в лява лента ако е свободна лентата от дясно.
Не мога да повярвам, че си разбрала нещо. По трудния начин, по втория начин, или по какъвто и да е начин.
Интересно, защо авторката стигна до тези дълбоки изводи за живота и рисковете да караш леш пиян едва след като изкара няколко часа в районното. Слабо и изкуствено.
Хубаво е , че стига до тези изводи след такъв малък престой в ареста Някои дори след няколко години в затвора не стигат до тези изводи ! Малко е изкуствена историята , но извода дано го прочетат повече хора !
Не мога да разбера какъв е проблемът да пиеш и да си поръчаш такси, има ги достатъчно и не са скъпи. Оправдания от рода ще пия, така че да съм в рамките на позволеното са жалки оправдания за безотговорно гражданско мислене. Когато шофираш ти контролираш какво става на пътя и трябва да си в достойно състояние за да поемеш тази отговорност.
"Окръжна болница, където учтиво се съгласих да ми вземат кръвна проба и полегнах на зелената постелка на едно легло, точно до окървавен пимп с уплашена физиономия." - Туй изречение се вряза рязко в съзнанието ми. Особено с думата "пимп", толква изразителна и чисто българска... Изводът - добре, посланието - добре, статията - на ужасен език, за авторката - по-добре нищо. Всичко това можеше да бъде поне изказано и разказано по много по-убедителен начин. Ама писането не е за всеки.
МарКом, това с едното малко просто не е толкова страшно. Преди години ме спираха по два, три пъти седмично за алкохол. Почти винаги бях пил между една и две малки бири и се е случвало и да изпия едно малко, ама рядко пия концентрат. Показания над 0.1 промила не съм виждал, и често даже дрегера показваше 0.0 Не съм от пиещите, ако не шофирам изпивам по две нормални бири. Не знам как се отразява това, че не пия много на показанията на дрегера, и по онова време съм бил между 60 и 70кг. Обаче от полицаи знам, че ако една бира може да е 0.1, 0.2, втората може и да прескочи 0.5. Същото и с едно малко и две малки. Последствията от инцидент след употреба на алкохол могат да бъдат много тежки. Има един случай с някакъв младеж с 0.6, 0,7, който ударил нова S класа не особено лошо, ама достатъчно за да и спука радиаторите и да и счупи фаровете. След инцидента застрахователя го съди за 30000лв. Всички имаме граждански, поне се предполага. Обикновено тия щети се поемат от застрахователя. Обаче ако някой е употребил алкохол, застрахователя има право на регрес. И ако водача е неправоспособен. Ако има ранен човек е още по-страшно. Обезщетения от порядъка на 5, 10 хиляди за натъртвания, 30, 40, и до доста повече от това за счупвания или комоцио, а при смърт сумите са умопомрачаващи. Така, че не карайте пили. Може да не сте виновни и да изгорите
При 0.2 алкохол реакциите не се забавят. 0.5 обаче вероятно се усеща. Не съм се тествал и не знам точно колко ми е алкохола като изпия две бири, но ако ги изпия за час, час и половина, си ги усещам, и за моя калибър трябва да е около 0.5. Ако за три+ часа изпия две 330мл обаче и дрегера ми показва 0.0 в 90% от случаите, а в останалите 10% 0.1. Тия, дето са ги въвеждали тия изисквания не са идиоти. А за това, колко струва лечението имам известен собствен опит за съжаление в следствие на ПТП. Един говорещ по телефона човек ме отнесе. Лечението далеч не е толкова скъпо, ама 6 месеца патерици не е добре. И последствията са завинаги. Предполагам ако ида на ТЕЛК ще ме инвалидизират, защото вече 6-та година не съм се възстановил. А много хора не съзнават, че говоренето по телефона също е много опасно. Освен това, при мен шанса да се потроша е десетки пъти по-голям, и не бих рискувал. Когато ме отнесе телефониста, карах с 30, а той тъкмо потегляше от пресечка без предимство. Последствията ги споменах. Аз разбрах по лесния начин, че не трябва да шофираш пил през 1990-та. Времето беше ужасно, аз бях пил сигурно 300г концентрат. Тръгнах да возя една девойка до тях на няколкостотин метра от къщи. С ясното съзнание, че съм пил и много много внимателно. Умишлено карах с 15, 20км/ч. Върнах се, и казах, че повече няма да карам пил. Нищо не се случи, всичко мина благополучно просто не виждах достатъчно добре.
Боже ,колко сериозни хора са се навъдили тук. Бе ,хора, статията си е пълен ташак, даже не е задължително да е истинска случка . Все пак това е сайт за новини и забавление, а не академично издание. Глейте на живота от веселата страна и не съдете строго авторката.
Проститутки,сутеньори,кока,петя буюклиева,крек....тая жена живее още в 90те