Ако трябва да съм честна, да пия по две-три бири или по две-три чаши вино и да шофирам ми се случваше редовно. „Случваше се" е тъп израз. Да пиеш алкохол и да шофираш след това не е нещо, което „ти се случва", а нещо, което решаваш и зависи от теб.
И ако си го правил няколко пъти и не е имало последствия, рискът да помислиш, че това е ОК, е доста голям.
Защото всички билбордове с надписи „Не карай пил", Facebook кампании с ужасяващи снимки на катастрофи и доброжелателни съвети на близки и приятели, няма да разубедят човека, който е решил, че няма никакъв проблем да се прибере вкъщи с колата след две бири.
Седях на пейката в районното редом до един симпатичен травестит, прибран за кражба. Предвид хелоуинския ми костюм, за редовите полицаи представляваше затруднение да преценят колко точно са травеститите на пейката. Беше студено като „на Вала", вонеше на пикня, отегченият полицай във фоайето не искаше да си говори с мен, а травеститът фъфлеше, че много го било страх да не го помислят сега за педераст. Умирах от скука, а телефонът ми беше заключен заедно с другите ми вещи в някакъв шкаф с катинар. От едната килия се чуваха пиянски стонове на някакъв бедстващ човек, портиерът упорстваше, че в районното не се пуши, а една руса полицайка, която изобщо не приличаше на Камерън Диас, крещеше, че „й писнАло с тоя Хелоуин, немало ли останАли българи в тая държавата".
Няколко часа по-рано...
Беше 30 октомври и по улиците бродеха вещици. Чудовища, Франкенщайни, булки-трупове, проститутки от 60-те и пр. Аз лично се бях пременила като 70-тарска кокаинова майка с прическа a la Петя Буюклиева, сребърна блуза, златни гуменки, спортен клин и скандално нескопосан, но за сметка на това обилен грим. С мен беше и „синът ми" - безумно млад колега, който също бе предрешен в сребърна блуза с голи рамене, впит панталон и сини сенки. Отивахме на седемдесетарско служебно парти, на което виното се лееше като на някой от купоните на Пан.
Няколко часа песни, танци и селфита по-късно, реших да си взема drink&drive, за да не рискувам. Още един час по-късно си казах „Абе нищо ми няма, ще си ходя с колата, не ми се вози сега в таксита, а и трябва да й плащам зелена зона утре..."
На булевард „България" забелязах, че зад мен кара полицейска кола с включени светлини. Нямат ли си друга работа тия...
Последва банален сценарий: „Добър вечер, аз съм еди кой си...ще духате". „Опааа, не е добър резултатът от дрегера, госпожа", „А ще може ли нещо тука да измислим..."
И последната капка вино се беше отекла от мозъка ми, когато акостирахме в Окръжна болница, където учтиво се съгласих да ми вземат кръвна проба и полегнах на зелената постелка на едно легло, точно до окървавен пимп с уплашена физиономия. Явно проститутките го бяха изоставили, а полицаите не бяха поискали да ги менажира.
След кръвната проба - районното. Трябва да кажа, че се вълнувах от факта, че имам възможността да се возя в патрулка и все пак бих предпочела да съм си вкъщи и да спя. В районното ми беше интересно, признавам. Първите два часа. Забавлявах се на отчаянието, което предизвиках у полицайката, която ме обискира и трябваше да опише поотделно всичките ми гримове, и се възмущавах на отказа на дежурния да ми каже коя зодия е.
Обясних на всички присъстващи как в районното е отвратителна мизерия и трябва да си поискат пари от държавата за ремонт, вдигнах скандал, че става течение и тормозих полицая във фоайето с въпроси дали дежурният, който трябва да ме освободи е буден.
После обаче се отегчих. А и се сетих, че телефонът ми е изключен, а близките ми може да звънят и да се разтревожат. Нямам нищо против да прекарам една нощ в районното, но не искам мъжът ми да пропуши крек, защото в 2 съм му писала, че си тръгвам, а в 5 още ме няма.
Затова се налагаше да си тръгна. След кратка театрална постановка, придружена от грозни заплахи, се озовах навън в 6 сутринта, в ранната първоноемврийска сутрин, по лежерна блуза от сребърен брокат и златни гуменки със скъпоценни камъни и махнати връзки.
Направих най-логичното. Не, не се обадих на някой да ме вземе. Нито се прибрах с първия трамвай. Тичах в свежия, режещ въздух, бодра и трезва като репичка, докато не стигнах до колата си. Качих се, прибрах се с нея и заспах.
Новият ден донесе нови знания, събрани в шепа думи: адвокат, разследване, досъдебно производство, газхроматичен анализ, затвор, "ГРОЗИ ТЕ затвор", над едно и две, под едно и две, присъда, лаборатория, акт т.н.
След вълната „майкавишбнавсчките" се поуспокоих и се замислих. Ами ако Вселената, Бог, ангел-хранителят ми са били плътно зад мен и са накарали катаджиите да ме спрат малко преди на пътя пред мен да изскочи още някой пиян хелоуинец? Или секунда преди да се разсея и да не видя, че от пряката вдясно с бясна скорост изхвърча друг автомобил? Или минута преди куче да пресече булеварда? Май извадих късмет.
Не само. Май извадих дяволски късмет. Е, известно време ще опознавам отблизо прелестите на градския транспорт и ще тормозя хората, които съм возила преди да ми връщат услугата, но какво пък... На фона на това, което можеше да се случи, двайсетина минути в тролея не звучат като плаване по водите на Стикс.
И със сигурност знам, че повече няма да се кача зад волана на няколко чаши вино. Най-малкото защото ако ме хванат, ще вляза в затвора, а перпективата да съм един своеобразен Граф Монте Кристо в Сливенския, който стърже с жълтите си, дълги нокти чертички за календар по стената на килията, докато отвън го чакат отривисти лесбийки с кол, не ми допада.
Но не само заради това. А защото осъзнах, че да караш след като си пил е не само тъпо, но и рисковано. Толкова рисковано, че като го правиш залагаш на червено човешки животи: и твоят, и този на близките ти, и този на други хора. А може да ти се падне черно. И нищо не си струва този риск. Абсолютно нищо.
Билбордите и кампаниите няма да ви го кажат, така че да го разберете. Но аз ви го казвам, защото минах през това. В районното е студено. В градския транспорт е криво. Таксиметровите шофьори са неприятни.
Но ако това не може да ви убеди, се замислете за друго. Както казваше една моя приятелка: „Куцо е да пукнеш". Не по-малко куцо е да убиеш някой друг. А таксита и drink&drive... дал Бог.
Ползвайте ги.
Като цяло съм съгласен с коментар 3, с изключение на следното: "България е единствената държава с дясно движение в света, където в лявата лента се движат по-бавните превозни средства и на човек се налага да изпреварва отдясно." Писнало ми е от хора, за които ограничението на скоростта е пожелателно. Няма как при ограничение от 80 или 140 да ме натиска някой отзад, при положение, че изпреварвам със скорост надхвърляща с 5-10 км. максимално допустимата, ако участъка позволява. Разбира се не карам в лява лента ако е свободна лентата от дясно.
Не мога да повярвам, че си разбрала нещо. По трудния начин, по втория начин, или по какъвто и да е начин.
Хубаво е , че стига до тези изводи след такъв малък престой в ареста Някои дори след няколко години в затвора не стигат до тези изводи ! Малко е изкуствена историята , но извода дано го прочетат повече хора !
Не мога да разбера какъв е проблемът да пиеш и да си поръчаш такси, има ги достатъчно и не са скъпи. Оправдания от рода ще пия, така че да съм в рамките на позволеното са жалки оправдания за безотговорно гражданско мислене. Когато шофираш ти контролираш какво става на пътя и трябва да си в достойно състояние за да поемеш тази отговорност.