„Това е изключителен момент за мен, но той е чест за целия ни народ. Аз се гордея, че съм българка". Така Кристалина Георгиева коментира във видеообръщение избирането си начело на Международния валутен фонд, докато, облечена в костюм с мотиви от народна носия, очертава отговорностите и приоритетите си. Появи се дори видео, в което играе хоро на сбогуване със Световната банка.
Изборът на Георгиева за управляващ директор на МВФ безспорно е успех, на какъвто много български политици лесно биха завидели. Със сигурност моментът е изключителен за нея.
Едва ли някой обаче си спомня Кристин Лагард да се е появявала облечена в традиционна френска рокля. Ако това се беше случило, интернет щеше да е пълен с шеги дори тогава, когато меметата още не бяха популярни. Затова и не е изненада, че патосът на Георгиева предизвика шеги и сравнения с между новия директор на МВФ и Николина Чакърдъкова.
Всъщност България отдавна не е мускалчето с розово масло или гласът на Валя Балканска в космоса. Отдавна би трябвало да сме излезли от възрожденските представи за народ и асоциирането с веруюто на Васил Левски: „Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само себе си", което тежи върху всяка спортна победа или загуба на Григор Димитров.
Отдавна е време обществото да намери новия си облик в XXI век, когато лостовете на национално самосъзнание не могат да бъдат търсени единствено в миналото и в чувството за (не)пълноценност заради подвизите на сънародници в чужбина. Точно обратното.
Всяка успяла българска личност печели и губи за себе си. Просто може да служи като пример за останалите - демонстрация, че не произходът те определя като успял човек или като жител на "най-бедната страна в Европа", а положените усилия и дългогодишният труд.
Избирането на Кристалина Георгиева е успех. Независимо дали е родена в България или в друга държава обаче, този успех нямаше да се случи без полаганите години наред усилия, натрупаните контакти, знания, умения и опит.
Точно по същия начин, когато Григор Димитров играе на голям световен турнир, той не качва на ракетата си цяла България. Успехите му са плод на тоновете работа, положена в рамките на годините от ранно детство до днес. Когато постигне победа, тя е в резултат на много избори, на много компромиси, на много стриктен режим.
Когато аниматорът и художник Теодор Ушев постига успехи с филмите си, той не успява, защото е българин. Успехите му се дължат на дългогодишен труд, на талант и упорита работа. На факта, че не се отказва дори когато се е хванал с трудна задача като това да работи 8 години по един късометражен филм. И то с техника, неизползвана досега в анимацията.
Сходни примери можем да дадем с Димитър Бербатов, Стилиян Петров и всеки друг успял човек, роден в България, постигнал международно признание благодарение на уменията и усилията си.
Защото не името или произходът носят успех - той се извоюва от всеки, лично.
Когато българските медии извадиха информацията за обръщението на Кристалина Георгиева, носията и хорото се оказаха основен фокус. А има едно изречение в края на изявлението й, което е по-ключово и от визията, и от гордостта, че е българка: „Ще направя всичко по силите си да представлявам страната ни успешно, изпълнявайки своите задължения всеки ден".
Защото истинският успех не е нещо спорадично, а резултат от натрупвания, които изискват работа и упорство на ежедневна база. Ако има градивно послание, което може да бъде отправено към "целия народ", то това би било то - убеждението, че трябва да вършиш работата си, независимо каква е тя, правейки „всичко по силите си", е онова, което има значение.
Гръмките фрази с народни мотиви галят егото единствено на онези, при които винаги някой друг печели за цял народ.
