Наблюдавах досега безмълвно невероятните събития около Калин Терзийски, защото ми се иска да вярвам, че това е една гениална кампания, един страшно добре измислен сценарий, в който ние - публиката, жадна за екшън, какъвто само турският сериал може да ни достави, сме готови да обсъждаме, споделяме и да превръщаме във фолклор историята на един пиян поет, младата му муза и тъгуваща съпруга. А те заговорнически да си се събират по нощите в някой забравен от Смисъла на вселената бар и да кроят следващата си стъпка за превземане на общественото внимание.
Все пак колко да е трудно да влезеш в новините на националните медии, да си във всеки втори сайт - жълт или бенбян, да те споменават всички с повод или без? Никак, оказа се.
Ще кажете - това е теория на конспирацията. Ама то на това ниво на значимост какво точно се конспирира? На Калин не може да му е лошо от един негативен ПР. Той стана масово популярен с романа си "Алкохол". Обществото харесва клишето за поетите пияници, които след своето саморазрушително безумие оставят след себе си геиални произведения.
Обществото очаква от един поет да е луд и/или пиян.
Очаква да е и другото клише - притегателна сила за някое младо момиче, което да обърка уроците по поезия и мистичното, с любов. Очаква някой да е пряка жертва на тези обстоятелства, в случая - съпругата.
Тази история сме я чували хиляди пъти. И точно това я прави толкова добър PR-ход от страна на участниците в нея. Ако до преди месец баба ми не знаеше кой е Калин Терзийски и коя Елен Колева, о, да, вече даже чете за тях с любопитство.
Очаквам всеки момент отнякъде да изскочи Влади Априлов и да ни успокои, че сме участвали в някаква извънредно мега-гига-мащабна скрита камера, за да може на спокойствие да си обсъждаме вече само и единствено malkoto kote.
Коментарът е публикуван в личния профил на Гери Турийска във Facebook и препубликуван в Webcafe.bg със съгласието на авторката.
