Бихте ли се съгласили депутатът от партия Х да може да вижда всичко, което се случва в хола на дома ви?
Бихте ли му позволили да гледа как изпращате детето си на училище, как си играете с кучето, как прекарвате уикенда със семейството си, къде планирате да пътувате през лятото?
Бихте ли му разрешили да следи кой сериал гледате, докато вечеряте в края на работния ден? Бихте ли му разрешили да знае какво вечеряте, какво пиете и откъде пазарувате?
Бихте ли искали да знае кои новинарски сайтове четете, на кои новини обръщате най-много внимание, с каква емоция се отнасяте към дадена новина?
Разрешавате ли му да знае кога и къде сте родени, какво сте учили, на каква длъжност работите, от какво се интересувате, каква кола карате, откъде си купувате дрехите, за кого гласувахте на последните избори?
Бихте ли му дали достъп до списъка с имената, телефоните и мейлите на всички свои роднини, приятели, колеги, клиенти, лични лекари, майстори, фризьори, адвокати, познати, познати на познати на познати...?
Не бихте, разбира се.
Само че го правите всеки ден, давайки достъп на Facebook до хиляди дребни детайли от личния си живот: като се започне от най-очевидното - име, мейл, дата на раждане и профилна снимка - и се стигне до неподозиран обем невидима информация за местоположението ви, семейния ви живот, приятелската и професионалната ви мрежа, потребителските ви интереси и политическите ви пристрастия.
Случва се благодарение на активното ви съ-участие - доброволно, щедро, педантично, на редовни порции, с дългогодишна продължителност.
Това важи както за Facebook, така и за дъщерните услуги като Messenger, Instagram, WhatsApp, а и за всяка интегрирана система за идентификация в произволен сайт, която ви пита "Искате ли да влезете с FB-профила си"?
И ако досега ползите от социализирането надделяваха, щетите вече стават безкрайно сериозни.
С помощта (или с бездействието) на Facebook - 50 милиона американци се оказаха обект на експеримент, чийто краен резултат е политическо "облъчване" на микро ниво, в целеви избирателни райони за постигане на конкретен изход от национални избори.
Огромното мнозинство от тях изобщо не са подозирали, че някой достъпва и обработва личните им данни. Само 0,54% от всички са дали позволение за това - авторите на експеримента са получили възможност да се доберат до профилите на приятелите им благодарение на слабата политика на Facebook за защита на личните данни до 2015 г.
Нито един от тези 50 милиона души не е предупреден, че данните му ще се ползват за партийни и политически цели. Никой не е информиран, че е станал жертва на злонамерен пробив, дори след като той е бил разкрит.
Отговорност - нулева, ако не броим временния срив на акциите на Facebook и няколко милиарда долара, изтрити от богатството на Марк Зукърбърг за ден.
Вредите от злоупотребата с господстващото положение и алгоритмите на Facebook са отдавна ясни: експлоатиране на слабостите в човешката психика, стимулиране на разпространението на агресивно съдържание и дезинформация, неспособност за противодействие на кибертормоза, силно изкривяване на медийния пазар и постепенното му съсипване.
Ако разберете, че разузнавателната служба Х или Партия Y събират интимни детайли за личния ви живот, вероятно щяхте да ги дадете на съд и да гарантирате, че ръководителите им няма да стъпят в държавно учреждение до края на живота си.
А какво трябва да е наказанието за щетата, която хора като Зукърбърг са допуснали да се случи?
Има няколко елементарни правила за защита от подобни ситуации: не използвайте личния си мейл за профила си във Facebook и други социални мрежи; проверете кои са приложенията, на които сте дали достъп до акаунта и контактите си; и изтрийте всички подозрителни app-ове, които гледат профила ви във FB; трийте cookies от браузъра си; не кликайте на анкети от типа "Само 1 от 50 души може да открие тези 10 правописни грешки. А ти?".
